Сергей Станишев подчерта, че сега е моментът българската държава да покаже по-силна ангажираност с проблемите на сънародниците ни във Великобритания.
Сергей Станишев и Халид Махмуд, министър в сянка на външните работи и Британската общност на Лейбъристката партия
Българите в кралството се срещат огромни трудности покрай Брекзит и дори са идентифицирани заудно с румънците като общности в риск от кмета на Лондон Садък Хан, обясни Нишан Джингозян, активист за защита на правата на българите на Острова и председател на Български център за социална интеграция и култура. Според Тони Петкова от организацията "Три милиона" - за защита на правата на гражданите на ЕС, които живеят в кралството, българските институции трябва да помогнат поне като румънските. Румънците имат гореща линия кйм посолството, по която могат да получат информация на своя език за проблемите, свързани с Брекзит.
Тя обясни, че след Брекзит чужденците ще трябва да кандидатстват за нов статут и, ако не го получат, няма да имат право да работят, а децата им - да учат. Няма да имат и достъп до социалните системи. Така те ще се превърнат в нелегални обитатели на Острова и това ще стане още през 2020 г. при Брекзит без сделка и през 2021 г. - със сделка.
Българите тук имат трудности и при подмяна на личните си документи. Ако сега се запишат в посолството, получават час за прием след шест месеца. Затова мнозина предпочитат да се върнат в България и са се възползват от експресните услуги на МВР. Посолството ни физически не може да обслужва 280 хиляди души, изтъкват сънародниците ни. Толкова са българите във Великобритания, които са се регистрирали за получаване на национален осигурителен номер.
Имало и много случаи, когато сънародниците ни не получавали целите си заплати. Отделно са проблемите, свързани с престъпността и трафика на хора. Две трети от секс работничките в Лондон били момичета от България и Румъния, повечето - непълнолетни, пише още "Епицентър".
Сергей Станишев с кмета на Ейнфийлд Сарай Каракас
Станишев поиска по-силен държавен ангажимент и финансова помощ и за съботно-неделните български училища в чужбина. Половината от децата тук говорят български, но трудно пишат, а трябва да запазят българския дух, заяви той.
И разказа, че по време на разговорите си с хората на фестивала всички са му казали едно и също: Направете така, че да можем в България да си намерим работа, да имаме добро заплащане и да останем в Родината си.
Дългосрочната цел на държавата ни трябва да бъде всеки човек в България да може да се реализира с таланта и знанията си в нашата Родина, да допринася за развитието на страната ни. Всеки си тежи там, където са корените му, допълни Станишев. Затова целта на левицата в Европа и в България била да се променят икономическата политика и институциите, за да се отворят много повече възможности. Това е голямата мисия за БСП, защото ние защитаваме обикновения човек - да има възможности за работа и бизнес. Най-големият капитал на една страна са хората, тогава има пазар, има и развитие на икономиката, допълни той.
Другият проблем бил, че няма активна политика за българите в чужбина. Когато знаем, че между 1,5 и 2 милиона българи живеят в чужбина, огромна част от тях в ЕС, трябва по-активна политика на държавата. В отворения свят никого не можеш да задържиш насила, особено, когато реалността предлага мизерия, а не доходи, коментира Станишев.
Българските посолства трябва да бъдат подсилени, заяви още той. Проблемите на българите във Великобритания, които са по официални данни 280 хиляди, а сигурно и много повече, не могат да бъдат посрещнати от посолството ни в момента, особено сега, когато идва Брекзит, обясни Нишан Джингозян, основен организатор на фестивала от българска страна и председател на Български център за социална интеграция и култура.
Българите във Великобритания имат нужда от институционална подкрепа - как да си попълнят новите документи, как да не бъдат принудени да напуснат, допълни той. Ние не сме емигранти, а мобилни граждани на Европа, каза още Джингозян. Той разказа, че българският културен дом в Лондон е в мазата на посолството, а домът на Българската православна църква бил гаражът към него.