Законът предвижда, че охраната на урбанизирани територии представлява комплекс от дейности и включва защита от противоправни посегателства върху имуществото и населението чрез наблюдение, контрол и реакция с мобилни охранителни патрули. Договорът с частната фирма се сключва от кмета. А тя обособява екипи (включващи пост, мобилен охранителен патрул, подвижна охранителна група), чийто брой се определя с договора за охрана.
Главният прокурор поиска КС да отмени четири разпоредби от ЗЧОД – чл. 5 ал. 1 т. 6, чл. 27, чл. 28 и чл. 29. Позицията му е, че те противоречат на принципа на правовата държава и конституционната разпоредба на чл. 105 ал. 2, според която осигуряването на обществения ред и националната сигурност са в правомощията единствено на Министерския съвет.
Според кабинета с въведената в ЗЧОД възможност за ангажиране на частна охрана не се ограничават нито неговите конституционни правомощия, нито тези на областните управители по осигуряване на обществения ред, регламентирани в чл. 105, ал. 2 и в чл. 143, ал. 3 от основния закон.
Според чл. 105, ал. 2 от Конституцията, Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
А чл. 143, ал. 3 от основния закон гласи: „Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол“.
Правителството е на мнение, че оспорените текстове от Закона за частната охранителна дейност са в съответствие и с конституционните принципи за правовата държава по чл. 4, ал. 1, и за разделението на властите по чл. 8 от Конституцията.
Делото в Конституционния съд бе образувано през март т.г.
В искането си главният прокурор първо се спира на това, че по Конституция правителството чрез МВР е компетентно да осигурява обществения ред. Той сочи, че е допустимо да бъдат възлагани държавни функции на частни субекти, но трябва да се отчита т. нар. принцип на пропорционалност.
Според Цацаров текстовете в ЗЧОД съвсем не създават ясна и безспорна регулация. И определя уредбата като „лаконична, непълна и противоречива“.
Президентът Румен Радев на свой ред изтъква, че общественият ред е ценност, която крепи целостта на обществото и дейностите по опазването му трябва да съответстват на нормите на Конституцията и законите, а те поверяват опазването му върху определени органи на публичната власт.
„Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава ЗЧОД на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред“, пише в искането си до Конституционния съд държавният глава.
Радев сочи, че в ЗЧОД не е поставено изискване служителите им да са политически неутрални и да се ръководят единствено от закона. Президентът напомня, че така се ограничава конституционната защита, която получават гражданите под формата на отговорност на държавата за вредите, причинени от собствените ѝ органи.
Наскоро в становището си до Конституционния съд Висшият адвокатки съвет напълно се съгласи с аргументите на главния прокурор. ВАдС обърна внимание, че според принципа на правовата държава висшите държавни органи имат конституционно установени и ясно разграничени компетенции. Адвокатурата добави, че няма конституционно установена причина основно правомощия на МС – да осигурява обществения ред, да бъде предоставяно на частноправен субект.
От Висшия адвокатски съвет посочиха още, че възможността частни фирми да охраняват градове и села противоречи и на принципа за разделение на властите.
Източник: lex.bg