МВР и ДАНС масово следят телефонните разпечатки и интернет трафика на българските граждани. Справка, поискана от в. „Сега” показва, че в Софийския районен съд са постъпили 3640 искания за достъп от 10 май, когато бяха приети промените в Закона за електронните съобщения, до сега. Дневно в съда постъпват по около 24 искания. В повечето от тях обаче не се сочи един IP адрес или един телефонен номер, а десетки и това многократно увеличава броя на хората, чиито контакти се следят. В над 1/4 от случаите - 882, съдиите са отказали достъп. Има случаи, когато служителите на МВР и ДАНС да опитат да получат достъп и по дела, които не отговарят на предписаните в закона условия, разказаха магистрати.
По закон трафичните данни се пазят от доставчиците на услуги 12 месеца и се дават със съдебно разрешение, за да послужат при разкриването и разследването на тежки престъпления (такива, за които НК предвижда над 5 години затвор), за компютърни престъпления и за издирване на хора. Искането се приема за неоснователно, ако в него не се посочи как трафичните данни ще помогнат на разследването. <br />Шефовете на шестте главни дирекции в МВР могат да изискват от мобилните и интернет оператори т.нар. спешни разпечатки, които също минават за разрешение в съда, но впоследствие. Законът задължава службите да унищожават получените данни до 6 месеца, ако не са довели до образуване на дело. <br /><br />Същевременно над 100 правозащитни организации от 23 европейски държави разпространяват отворено писмо до Европейската комисия (ЕК) с искане за отпадане на задължението за съхраняване на трафични данни за всички потребители на електронни услуги. В момента ЕК разглежда предложения за изменение на директивата. Затова и въпросното отворено писмо набира скорост в цяла Европа <br />В България то бе подписано и разпространено от неправителствената организация Програма достъп до информация (ПДИ). В Европа го подкрепят правозащитни организации, професионални сдружения на доставчици на електронни услуги, журналисти, юристи, лекари, синдикати.<br /><br />