Шефът на Здравната каса: Москов да каже как ще направи реформа

<p><span style="font-size:14px">Тодорова обясни, че срещата е била провокирана от изявление на здравния министър, тъй като той иска да въведе надграждащ модел и електронно здравеопазване, съобщава БГНЕС.&nbsp;</span><span style="font-size:14px">Според нея без регулация от страна на държавата надграждащ модел не може да има. Румяна Тодорова обясни, че НЗОК, лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване и българските застрахователи настояват за спешна среща с министъра, защото от него се очакват и спешни действия.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Когато говорим за електронно здравеопазване си зададохме въпроса как ще стане, как тези допълнителни застрахователни дружества ще бъдат включени в системата на касата, посочи Тодорова. От думите й става ясно, че те заедно с Касата трябва да имат единни кодове за размяна на информация, дейности, които застрахователите са заплатили и се отчитат и към касата. Румяна Тодорова обясни, че идеята е НЗОК да си сътрудничи със застрахователите и дружествата за доброволно здравно осигуряване по отношение на контрола. Те нямат право да извършват контролна дейност, но могат да ни пращат информация, която да става повод за проверки, допълни Тодорова.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Посочени са комплекс от мерки, които Министерство на здравеопазването предлага в проектобюджета за 2015 г., но те не могат да дадат ефект от 1 януари или да се случат оттогава. Ако искаме през 2015 г. да се случи нещо трябва да е буферната година, каза Тодорова. По думите й има нужда от разработване на нещата, закони и разпоредби. И това да заработи от 2016 г. евентуално. Бюджетът 2015 г. - не може да отречем, че такъв бюджет не е даван досега, посочи тя. Бюджет равен на реално изпълненото от предходната година не е имало. Това е огромен реверанс към здравеопазването. Този път правителството е направило толкова, колкото може, даже и отгоре, добави още Тодорова.</span></p> <p><span style="font-size:14px">От своя страна Мими Виткова, бивш здравен министър и настоящ председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване коментира, че има големи деформации в здравната система, които натоварват финансово много лица. Според нея без регулация и действие от страна на държавата бюджетът на касата ще набъбва всяка година.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Творчеството на лечебните заведения да прибират нерегламентирани пари надмина възможностите да регулираме такива процеси. Искаме държавата да каже какво може да ценообразуват лечебните заведения и за какво хората трябва да заплащат от джоба си, настоя Виткова. Тя обясни, че в асоциацията, която тя председателства са застраховани млади хора, които търсят правата си от асоциацията, но тя не може да създаде такава регулация.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">По думите й 48 % от разходите на българското здравеопазване се заплащат от джоба на пациента. Виткова подчерта, че не може пациент да заплаща 330 лв. за стая с едно легло в болнично заведение. Възможно ли е цените за здравеопазване в най-бедната държава в Европа да са такива. На какво основание, например, лекар от извънболничната помощ издава фактура за избор на екип на стойност 1400 лв., запита Мими Виткова.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Представяме си регулация, която да подобри контрола на доставчиците на медицински стоки и услуги и да посочи ясно кой какво плаща, посочи Светла Несторова, зам.-председател на асоциация на българските застрахователи.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>