- 25 Юни 2025
- 3768
- 14
Автор: Цветанка Славова, "Банкеръ"
Увеличават се призивите към Германия и Италия да върнат у дома златото си от Ню Йорк заради неспирните атаки на американския президент Доналд Тръмп срещу Федералния резерв и множащите се геополитически рискове. Фабио де Маси – бивш член на Европейския парламент от „Левицата“, който се включи в лявата популистка партия „Съюз на Сара Вагенкнехт“ (BSW), коментира за „Файненшъл таймс“, че са налице „силни аргументи“ за прехвърляне на повече злато в Европа или в най-голямото европейско стопанства „във времена на сътресения“.
Германия и Италия притежават вторите и третите най-големи национални златни резерви след Съединените щати, съответно от 3352 и 2452 тона, по данни на Световния съвет по златото. И двете държави разчитат основно на клона на Федералния резерв в Манхатън да съхранява кюлчетата им, като всяка от тях държи там над една трета от запасите си. По сметки на „Файненшъл таймс“, пазарната оценка на тези златни резерви е над 245 млрд. щ. долара.
Това до голяма степен се дължи на утвърдена в историята традиция, но е също и белег за статуса на Ню Йорк като един от най-важните центрове за търговия на скъпоценния метал, редом с Лондон. Хаотичната политика на Тръмп и разрастващото се геополитическо напрежение обаче подгряват политически дебат по темата в някои части от Стария континент. Особено след като стопанинът на Белия дом обяви, че вероятно трябва „да направи нещо принудително“, ако американските централни банкери не понижат кредитните разходи.
В Германия идеята за репатриране на злато получава все по.голяма подкрепа от всички краища на политическия спектър. Петер Гаувайлер – популярен бивш член на парламента от баварския Християнсоциален съюз, подчертава, че Бундесбанк „не трябва да допуска никакви пропуски“ когато става въпрос за опазване на златните резерви на страната. „Трябва да намерим отговор на въпроса дали съхраняването на злато зад граница е станало по-сигурно и стабилно през последното десетилетие или не“, коментира Гаувайлер. И допълва, че „отговорът се разбира от само себе си“, защото геополитическият риск е направил света по-несигурен.
Асоциацията на данъкоплатците в Европа (TAE) е разпратила писма до финансовите министри и централните банки и на Германия и на Италия с настояване да преразгледат зависимостта си от Федералния резерев като пазител на златото им. „Силно сме обезпокоени от намесата на Тръмп в независимостта на централната банка“, обяснява Михаел Йегер – президент на TAE. И допълва, че препоръките на организацията са Берлин и Рим „да върнат у дома златните си наличности, за да гарантират, че европейските централни банки имат неограничен контрол върху него по всяко време“.
Преди посещението на италианския премиер Джорджа Мелони във Вашингтон през април за среща с Тръмп, икономическият коментатор Енрико Грацини написа в италианския вестник Il Fatto Quotidiano, че „оставянето на 43% от италианските златни резерви в Америка при ненадеждната администрация на Тръмп е много опасно за националния интерес“.
Според публикувано през миналата седмица проучване сред повече от 70 световни централни банки, мнозинството са казали, че обмислят да съхраняват жълтия си метал у дома заради опасения от възможността им да го ползват по време на кризи.
Зависимостта на европейските централни банки от Федералния резерв като пазител на златото отдавна е ябълка на раздора. Западноевропейските държави акумулираха огромни златни запаси през двете десетилетия след втората световна война, когато имаха големи търговски излишъци със Съединените щати. До 1971-ва щатският долар се конвертираше в злато от Федералния резерв по системата на фиксирани валутни курсове на Бретън Удс. Тогава съхранението на скъпоценния актив отвъд Атлантика се смяташе също и за застраховка срещу потенциална война с тогавашния Съветски Съюз.
Въпреки това, в средата на 60-е години на миналия век, Франция прехвърли в Париж по-голямата част от златните си запаси след като тогавашният президент Шарл дьо Гол загуби доверие в системата Бретън Удс.
В Германия кампания на местно ниво от 2010-та за „репатриране на нашето злато“ промени политиката на Бундесбанк. През 2013-та германските централни банкери решиха да съхраняват половината от златните си вложения в страната и прехвърлиха 674 тона кюлчета от Париж и Ню Йорк в централата си във Франкфурт чрез операция с висока степен на сигурност за 7 млн. евро. В момента 37% от златните резерви на Бундесбанк се съхраняват в Ню Йорк.
„Когато започнахме … ни обвиняваха в конспиративни теории“, споделя Петер Бьорингер, експерт по скъпоценни метали, стартирал оригиналната кампания, който днес е член на парламента от германската крайнодясна партия „Алтернатива за Германия“. За Бьоринген основният аргумент за прибиране на златото не е свързан със сегашната администрация на Съединените щати. А по скоро защото „златото е актив от последна инстанция за централните банки и поради това трябва да се съхранява без риск от трета страна“. Той добавя, че във времена на сериозни трусове „има значение не само юридическата собственост, но и физическия контрол върху метала“.
През 2019-а в Италия десноцентристката партия на Мелони „Братя италианци“, която тогава беше в опозиция, лобираше за репатриране на златните резерви на страната. Мелони обеща да върне италианското злато у дома, ако политическата й сила дойде на власт. Откакто седна в премиерското кресло в края на 2022-а обаче дамата си мълчи по темата. Тя иска да съхрани приятелските си отношения с Тръмп и да предотврати задълбочаване на търговската война.
Фабио Рампели – член на парламента от „Италиански братя“, коментира, че сегашната позиция на партията е, че „географското местоположение“ на италианския скъпоценен метал има само „относително значение“ предвид факта, че е на съхранение при „исторически утвърден приятел и съюзник“.
Германският ветеран от инвестиционния бранш Берт Блосбах – съосновател на най-големия независим мениджър на активи Flossbach von Storch, представя подобен аргумент. „Връщането на златото обратно у дома в момента с шумни фанфари ще изпрати сигнал, че отношенията със Съединените щати се влошават“.
Бундесбанк пък посочва в официално становище за „Файненшъл таймс“, че „редовно оценява локациите на съхранение на златните си наличности“, въз основа на указанията от 2013-а, акцентиращи не само върху сигурността, но и на ликвидността, „за да гарантира, че златото може да се продаде или обмени в чуждестранна валута, ако се наложи“. Институцията подчертава също, че Ню Йорк остава „важно място за съхранение“ на германското злато и допълва, че „не се съмнява, че Ню Йорк е надежден партньор за сигурността на златните резерви (на страната)“.
Източник: "Банкеръ"
