САЩ няма да допускат неваксинирани чужденци

Коментари

• загадъчна внезапна смъртност сред преобладаващо млади хора в САЩ

  05 Авг 2021 11:04ч.

  https://shabdua.livejournal.com/8302640.html В США началась массовая смертность вакцинированных от коронавируса Сегодня ночью на форуме godlikeproductions.com появилось странное и пугающее сообщение со ссылкой на сотрудников полиции, от которых и получена информация.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Ковид 19 е план на шайка психопати...

  05 Авг 2021 11:10ч.

  Мултимилардери, сатанисти , като Уорън Бъфет - ментора на Бил Гейтс. Изгледайте това актуално видео https://youtu.be/QyIUHuZx6ak Вижте го как се смее като обяснява че ни чака още една ПАНДЕМИЯ , и ни чакат КИБЕРАТАКИ... Вижте го описва "проблема" че имало 200 различни държави с 7,5 милиарда население ! Тия адови изчадия искат ни-повече, ни по-малко нашата смърт. Смъртта на 95 % от хората на земята. Хора, освествайте се !

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• А също и как манипулират мрежите ...

  05 Авг 2021 11:13ч.

  Армии от ботове на сатанистите генерират "мнения", в които настояват правителствата да затварят хората, да налагат изолация, носене на маски и т.н. "прелести" на НСР. А вие си мислите че това са живи, истински хора !

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• либерална цензура

  05 Авг 2021 11:14ч.

  Цензура в ГЛАСОВЕ! Ценни постове, поддържащи дискусията за ползата и вредата от ваксините срещу Ковид, бяха изтрити! Има от какво да се страхуват силите, раздухващи пЛандемията и особено онова, заради което е пусната!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Добре,

  05 Авг 2021 12:00ч.

  че я има цензурата. Достатъчно жълтини се разпространяват в социалните мрежи, няма нужда още един сайт да става проводник на теориите на конспирацията на хора, които са скарани с науката.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• без имена

  05 Авг 2021 12:32ч.

  Добре,ама тази нАука отначало ни обясняваше, че за да се преборим с вируса трябва да се създаде стаден имунитет, който се създава или с най-малко 70% преболедували, или с ваксинация. Та въпросът ми към нея е защо в страни, които отчитат към 70% ваксинирани и към тях като прибавим Х% преболедували продължават да са затворени заради голям брой новозаразени. Защо вече нАуката не говори за стаден имунитет?

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Марготина

  05 Авг 2021 12:38ч.

  Добре, на 05.08.2021 в 12:00 , Не си добре, прегледай се преди да си поискал след цензурата да дойдат и газовите камери, за да поразчистят скараните с "науката" ти...

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• "които са скарани с науката"

  05 Авг 2021 12:56ч.

  Науката е легитимна игра, само когато самофалсификационира теориите си, имащи склонност да се превръщат в догми (К. Попър). При теб вече очевидно нямаме наука, защото въпросният принцип или не се познава, или се игнорира. Имаме само догми.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• "теориите на конспирацията"

  05 Авг 2021 12:58ч.

  Защо пък една теория на конспирациите да не може да бъде научна, нека да ни обясни всезнайкото "добре"!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Злодей

  05 Авг 2021 13:26ч.

  Обичам да гледам как ги боцкат човеците, редящи се кротко на опашка за експеримент... Както обичам да давам да свирят на кавал, на дудук... И най-приятелски поздрави до Веселина (ВОДКА) Томова-льотчикова от Афера Варна!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Ха!

  05 Авг 2021 13:39ч.

  Дотук всички мнения са против ваксините, та ако има цензура, би трябвало да сте доволни.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Хаха!

  05 Авг 2021 13:46ч.

  На крака да ми дойде Мустафата вкъщи, на колене да ме моли да отида в САЩ, всички разноски да ми поемат, пак няма да отида!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• До "които са скарани с науката" на 05.08.2021 в 12:56

  05 Авг 2021 14:37ч.

  Това не е вярно. Науката нито е игра, нито пък попъровият “критерий” за научност е меродавен. Ако беше меродавен, то съгласно собствената си дефиниция, той трябваше да е фалшфшцируем. Ако обаче е фалшифицируем (за да е научен, което да ни пзволи да го ползваме, за да удраме с него “Добре”), то той не би бил универсален критерий за научност. Приятелят от форума, който се изказа под хендъла “Добре” греши относно науката по съвсем други причини, а не защото не бил разбрал нелепия критерий на Попър. “Добре“ греши, защото се основава на вярата си в непогрешимостта на много корупирани люде, наивно приел ги за авторитети, нахално пробутали се да ги приемаме като експерти. Ако го попиташ въпросия “Добре” къде са неговите лични доводи, а не опирането на авторитети (което е прилагането на логическата грешка argumentum ad verecundiam), на въпросния няма да му остане нищо друго, освен да мига на парцали. Жалко е, че има люде като “Добре”, в много случаи добре платени наемници-опортюнисти, а в много пък други случаи, чисто и просто наивни неграмотници, лапащи мухи. Да не им придиряме. Все пак обществото функционира като регулира единствено маймунския аспект на човека—възпроизвеждането и изхранването му. Санкции върху нарушаване на наистина характерната особеност на човека, когнитивните му способности, обществото никога не налага пряко. Глупакът е оставен сам на себе си да се оплете в собствената си глупост.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• "Науката нито е игра, нито пък попъровият “критерий” за научност е меродавен."

  05 Авг 2021 21:24ч.

  Този критерий е меродавен в рамките на играта - за да се разграничи научност от ненаучност например. Но най нече да се покаже, че науката не е абсолютен еталон на истината, защото и тя може да произвежда догми като религията и идеологията, ако не подлага на съмнение собствените си базови хипотези, или използва изводи от частното към общото така, сякаш те са нещо повече от логическата дедукция. Науката залага на достатъчното основание, но достатъчното основание не прави индукцията необходима, а само възможна. Всяко възможно обяснение на свой ред не е нищо друго, освен състояние на нещата, което би следвало да се самооспорва или оспорва във всеки следващ случай, в противен случай би превръщало случайното стечение на обстоятелствата в закон, което не стига, че е догма, ами и лесно се превръща в "научна догма". Самооспорването като фалсификационна процедура не отменя самооспорването си при всеки следващ момент на рефлексията - в противен случай не бихме имали рефлексия, а самодостатъчна идентичност (достатъчно основание като емпирично правило), което е нонсенс. Не е проблем различието или другостта да се самооспорват, но науката трудно се навива да поема ангажименти към тях. Тя си предпочита твърдите тъждества (идентичности) и нещо още по-опасно - донякъде нейна задача е още повече да ги втвърдява. Самата тази игра по теоретично удържане на потвърдени емпирични значимости при определени обстоятелства, се нарича "опитна наука". И като такава, тя се валидизира само относително, в определени граници и по определени правила, а не абсолютно, и като единствен проглас към мнимата абсолютна емпирична истина, както са си въобразявали някои метафизици във времената на класиката.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• До 21:24

  05 Авг 2021 22:33ч.

  Истинската некорумпирана наука (не, покварената физика на двайсти век), е абсолютният еталон на истината. Само псевдо-науката, подчинена на парадигми, единствено палчовската “наука” на пост-модернизма, произвежда догми. Но, за такава “наука” няма защо и да отваряме дума. Губене на време е. Същностна черта на истинската, некорумпирана наука, е да подлага на съмнение хипотезите си. Това е залегнало в самата същност на научния метод. Освен това, не е вярно, че истинската некорумпирана наука била използвала изводи от частното към общото. Само в области, в които научността е под въпрос, студентите на науката прилагат индуктивния метод, прилагат консенсуса, защото само толкова им позволява предметът на изследването. Затова, колкото повече обосноваването на изводите зависи от консенсус, толкова по-ненаучно е предприятието, чието намерение е да достигне коректни изводи. Истинската, голяма, некорумпирана наука, е дедуктивна. Ето защо, истинската, голяма наука, не залага на достатъчното основане, а залага на абсолютни, неопровержими истини. На достатъчно основание залагат паразитни, пост-индустриални предприятия, на които е лепнат етикет социални “науки”, но те бележат интелектуалното падение на човечеството. Те се радват на случайното стечение на обстоятелствата, както и на най-разнообразни дивотии, целящи отричането на истината, представяйки истината единствено като интерпретация и метафора. Такова е пагубното отношене на гетото, парокиално до дъно, под достоинството на интелигентния изобщо да го споменава като тема на обсъждане. За самооспорването казах по-горе, а за нефелността на фалшифицируемостта като критерий за научност, се обосновах в предната дописка. Между другото, паразитните социални “науки” обсесират на тема рефлексия, докато истинската, некорумпирана наука търси истината за естествения свят около нас (а не в интелектуалния затвор на философията). Твърдите тъждества, пък, неизбежно съпровождат науката без това да е някакво нейно желание. Те са израз на обективната истина, която понякога е абсолютна. Между другото, цяло щастие е, че такива твърди тъждества съществуват, а и могат да се установят, защото иначе, ако нямахме научния метод под ръка, бихме просто плували във въздъха, което е донякъде приятно, докато не се блъснем в някой остър ръб на някое неподозирано твърдо тъждество. Науката не е игра, нито е някаква шега. Науката (истинската, некорумпирана наука), е нещо много сериозно и отговорни и затова и ние трябва да подхождаме сериозно, когато я обсъждаме, а не да ѝ приписваме разни небивалици, защото така ни се сторило, че било по-художествено. Обстоятелствата, при които се установяват опитни закономерности, пък, не са някакви си фриволни измишльотини, а произтичат от самата същност на трезвото ни желание да разберем истината за природата. Така, освен че опитите трябва да ни доставят възпроизводими резултати, те трябва и да са извършени в контролирани условия. За паразитния пост-модерен мозък това “контролирани” звучи ужасно и плашещо, като че ли някой иска да ни контролира, но то е обратно на онова, което си мислят нешколуваните днешни пост-модернисти, при които първо изискване за принадлежност към пост-модернизма е замъгленост на мозъка и съзнанието. Напротив, контролираните условия са, за да знаем за какво говорим. Дефинициите са контролирани условия, поддържането на постоянна температура и налягане, са контролирани условия. Без да се каже за какво ще точно говорим, изпадаме в състояние по-объркано от това на музиканта, на който му предстои да свири сонорно-алеаторно парче, под диригентството на дваж по-объркания диригент. Състоянието на пост-модерния роб, е по-скоро състояние на налудност. Колкото до истинската, некорумпирана наука, тя се валидизира абсолютно и то съгласно коректни критерии, а не като използва несмаслени бърборения на австрийски интелектуални несретници. Абсолютната научна истина не е въображаема, защото има абсолютни критерии за установяването ѝ. Въображаемо може да е единствено онова, което се пробутва за философски истини, а пък съвсем губене на време, е изобщо да се отделт усилия за разгадаване на пост-модерни бръщолевения. Последното е 100%-на загуба на време.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• повтаряме се

  06 Авг 2021 9:58ч.

  Говориш така, сякаш твоето истинско и некорумпирано е по-достойно от моето или нечие друго, а не е. Това е идеологема - цялата класическа европейска наука залага на класическа идеологичност - че емпиричното случване на зависи от никакво мисловно предприемане на изговарящо обяснение, а си съществува като значение само по себе си, непроизведено от заинтересован говорещ субект. Да, ама удържането на целия тоя твой самоцелно емпиричен интерес зависи от моето съгласие. Ако ти го дам, съгласявайки се на тая безумна игра, ще го имаш. Ако не ти го дам, оставаш сам - истински и некорумпиран в заблужденията си, които те вкопчват в някакви мними, метафизични, т.е. извънигрови значимости. Такава наука не е много далеч от догматичната религиозна вяра, впрочем, и науката и религията си зависят от класиката и си ги следват, но днес и сега всичко вече е различно, защото тъждествата се сглобяват откъм различия, и се устояват чрез разлики и отстояния.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• при Вас всичко се върти около идеологемите "истински" и "некорумпиран" - те са нещо като ПСР-тестовете за днешните ковид-истерици

  06 Авг 2021 10:21ч.

  Остояването на дедуктивизма при изследването е типичната форма на логоцентризъм, а не поддаване на извечно емпирични картини на света, които са плод на случайни състояния на нещата. Именно такова нещо ни предлага Попър, а преди това Кант. Фактическото обяснение не е преди логическото описание - ето затова играта на научни обяснения е наистина само игра, и изисква консенсуси, доброволни съучастия в учредяването на неоспорими базови тъждества, както и отъждествяване с оня случайно харесан синтез, представящ се като нескончаем предметнозависим анализ, какъвто виждаме в емпиричната наука. Защото априорно верен ред - това е нечия фантазия играта да не е игра, и определени харесани правила да си остават вечни. Животът обаче опровергава това, защото бива пресрещнат от смъртта. Имането на нещо, и даже на всичко, се оказва в същността си нищожно.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• До повтаряме се на 06.08.2021 в 09:58

  08 Авг 2021 9:18ч.

  Ако е така както казваш, то ще се лишим от елементарно човешко общуване и ще се отдадем на деградиращ солипсизъм, което между впрочем, е и целта на пост-модерниста. Глупава в същността си цел, но върши работа на микроскопичния, но затова пък много посредствен елит. Нему например не е изгодно да отличи корумпираното от приличното и, за да го размие, го разделя на “твое” и “мое” корумпирано. Демек, всички са маскари. Гаче ли е едно и също, когато джобът ти се проветрява, останал без пара̀ и препълненият джоб на богаташа. Идеологема било. Да ти стърже стомахът от глад било само метафора. Всеки е сит по своему—тъй нарежда нашият пост-модернист, който сам не си вярва. Ти му казваш, че онази наука, която в живота не се стеснява да отличи продрания джоб от джоба на сития, има абсолютни критерии за истинност, а той все неговото си знае, защото му е залегнало в съзнанието, че корумпираното е онова, на което официално са му лепнали етикета “наука” и то му върши работа. Защо да се разстройва с някакви си критерии за истинност? Ти му казваш да се поогледа и да види, че науката не е онова, което той си е въобразил, че е, а именно, отчитане на нещо случващо се, а е нещо много повече от това. Истинският учен даже не му влиза в радара случването. Но, не, това било то наука за любителя пост-модернист. Това е някаква неизличима упоритост, която просто трябва да се приеме за априорна и да не ѝ се обръща внимание, май. Колкото до изговарянето на онова, което си се случва и без друго, то идва като изява на талант. Не е дадено на всеки да отдели от всичко заобикалящо го точно люлеещия се полилей в катедралата на Пиза, да не говорим да го изговори като обобщение на всеки периодичен процес. Защо Аристител и учениците му цели 2000 г. не са успяли, та се е пръкнал Галилей да свърши тази дълбоко необходима работа? Едва ли има социолог на науката, който може да отговори на това. Това пък, че не иска разрешение от теб или мен да наблюдава полилея и да обобщава, е висша форма на независимост и свобода, в допълнение на това, че нито ти, нито аз можем да направим нещо по въпроса, колкото и да ни е терсене, че той гениален, а ние едва сричаме. Балзак едва ли е искал разрешение, за да си пише книгите, нежели Нютон, а даже и предателски възхваляващият го Волтер (не му ли по-приличаше на Волтер да бъде редом, хайде да не е с Лайбниц по континентална линия, но поне с Декарт?) Няма разрешение в тази работа, както в творчеството, така и в предателството. Нито ти, нито аз, сме дали разрешение някой да ни ражда, за да му живеем в този противен свят. А, да не забравя и това, пост-модерният ококорко люби да отиде отвъд парадокса и да припознае различието като равенство, тъпотата като ученост, лъжата като истина и войната като мир. Имаше един, който и роман написа по този въпрос, за забавление на людете, но то си е забавление, не е наука. В поезията поетът отива и по-далеч и даже позволява на лирическия герой да бъде целунат от самодива в устата бърже. Тъй че, ако ще говорим за сюгжестивност, да отпочваме разговор за поезията, а не да я объркваме с наука. Друго нещо е науката, тя не борави и с абсолютната истина под формата на догма, когато се потопим в теология и нямамед друг избор.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• До 10:21

  08 Авг 2021 9:19ч.

  Голямо объркване е настанало или, както се изразяваше баба ми, бог да я прости, от болната глава на здравата. “Истински” и “некорумпиран” са антиподни прилагателни на онова, което е ПСР-тестът и ковидната глупост. Ако ПСР-тестът и ковидната глупост бяха израз на научност, аз лично щях да заведа class action suit за минимум 100 милиарда долара срещу престъпните компании и подгласните им медии, за престъпление срещу човечеството. За съжаление, нито пропонентите имат абсолютни доказателства, че не са лъжци, нито аз имам абсолютни доказателсва, че лъжат. Цялата тази работа е една много гнусна политика, натрапена от флагрантния некадърник Блумберг, който, след като се провали в опита си да премахне Тръмп в честен двубой, намери този начин на преврат в Петък, 13-ти Март, 2020 г. Демократската пасмина пробва с няколко жалки пародии на изслушвания (Кеваноа, Мълър), даже и с импийчване, но не проработи. Народът масово не припозна тези похвати и обяви бойкот. Затова се наложи да се проникне във всеки един отделен индивид, да му се разбърка живота, та и изборният процес да пострада и да не му се разреши да си отклонява вниманието с други неща. Тъй че, съвсем, съвсем друга е играта с ковида, няма нищо общо с науката и нашия лежерен разговор за науката. Грубият глобален нацизъм на ковид-престъпниците е като детска игра, когато сам имаш 60 млиарда долара и приятелите ти са онези от Ройтерс и Асосиейтед прес. Всичко можеш да наложиш на света. The world is your oyster. Ако се върнем обаче към темата, която ни интересува, то веднага трябва да се отбележи, че в природата има закономерности, а не е както му изглежда на необразования, че всичкото било един хаос и случайни състояния на нещата. На умствения затворник, философа, понякога може и да му се стори правдоподобна подобна хаотична картина, защото философът иманентно няма машинарията, с която да си помогне да излезе от това състояние. Няма как окованият във вериги към радиатора да се разхожда свободно по “Раковска”. Той може да се теши с това, че е още жив и, че може да си поразсъждава върху нещо и да му търси логиката. Обаче така, в прангите, са му отнети основни когнитивни потенциали, така присъщи на човека като такъв. Затвореният в себе си, в собствената си логика индивид, е нещо като полу-човек, на когото нито Кант, нежели несмасленият Попър могат да му помогнат. За истинския, облъхнат от когнитивна адекватност човек, фактите и логиката вървят ръка за ръка, като описанието е фактическото, а обяснението е непременно подчинено на логиката (в истинската, некорумпирана, не-пост-модернистка, наука). Тоест, обратното е на това, което пишеш. И нека пак да кажа—истинската, некорумпирана, омразна за пост-модерниста, наука, е отвърната от консенсуса. Консенсусът я отвращава. Тя е непременно индивидуалистична. Колкото повече се разчита на консенсус, толкова по-ненаучно е занятието. Неоспоримостта в истинската наука не се учредява. Учредява се парадигмата, което е смъртта на истинската наука. Съчиняването на концепцията за парадигма е изчадието на шейсетте, магарешкият трън на пост-модернизма. Парадигмата е нещото от което истинската наука се гнуси и бяга през девет планини в десета. Ако някой иска да охули някого упражняващ мисловна дейност, обвинението в боравене с парадигми е вероятно едно от най-безмилостните и болезнените. Тъй че, ако ти се занимава с харесване, с измислени правила, с отричане на истината и заменянето ѝ с фриволна инвенция, отивай при парадигмата и т.нар. “normal science” и “научни революции”, което в същността си е занимание за глупаци. А, когато споменаваш пък смъртта, то ти всъщност доказваш моята теза. Замисли се.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи