RWE се отказала да инвестира в АЕЦ "Белене" заради притеснения за сигурността на строителството

В текста на посланик Нанси Макълдауни от юли 2009 г. се казва, че макар да е направила предварителна оценка, само броени седмици след купуването през декември 2008 г. на 49% от проекта германците вече съжалявали за постъпката си.<br /><br />Докладът е адресиран до американския специален пратеник по въпросите на енергетиката в Евразия Ричард Морнингстар и до двама дипломати, наблюдаващи енергетиката в района &ndash; Ричард Фрост и Дженифър Хувър.<br /><br />Макълдауни съобщава, че от контактите й в България станало ясно, че всички са се втурнали да се започва строителството, за да бъдат задържани германците в проекта. RWE били заявили, че няма да дадат пари, докато не видят "изливането на първия бетон".<br /><br />Експерти от проекта "Белене" споделяли в частни разговори, че имат "сериозни притеснения", че ако продължи пренебрегването на практиките за безопасността, "това може да представлява огромен риск".<br /><br />От RWE заявили, че са държани "на тъмно" по повечето технически въпроси. "Гардиън" изтъква, че това притеснение на германците продължавало и през лятото, при положение че друг публикуван от WikiLeaks доклад от посолството на САЩ в София от февруари разказва, че RWE са настоявали да видят цялата документация, свързана със споразуменията за "Белене".<br /><br />Във въпросния доклад от февруари 2009 г. се посочва, че "RWE са притеснени за непрозрачността на проекта и необходимостта да се работи с "Атомстройекспорт". RWE иска да се засилят европейските бизнес практики".<br /><br />По това време има съобщения, че германците разговарят с други европейски енергийни компании, включително белгийската "Електрабел", за да се раздели със своя дял в "Белене", но нямало купувачи. "RWE разбра, че да се работи с руски и български компании в енергийния сектор е "отровна комбинация" за енергийните й инвестиции", се казва в доклада.<br /><br />"Когато българите говорят за АЕЦ "Белене", те все повече го правят шепнешком. Неизбежно изскачат проблеми със забавянето, финансови трудности, непрозрачни пазарлъци и съпровождащи сделки, руско влияние... и интересите на политици със силни връзки и енергийни олигарси", пише още в доклада.<br /><br /><strong>Овчаров &ndash; "проруски енергиен маестро"<br /></strong><br />"Строителството на "Белене" предлагаше перфектен шанс България да намали зависимостта си от руски енергийни източници. Но правителството на Станишев, задължено на свързани с Русия енергийни олигарси, позволи този шанс да се изплъзне", пише посланик Макълдауни.<br /><br />В доклада си тя припомня, че търгът за ядрената централа е бил ръководен през 2006 г. от тогавашния министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров, наречен от нея проруски енергиен маестро, който напусна поста (но не и политическия живот) през юни 2007 г. след корупционен скандал, свързан с енергетиката.<br /><br />"Сделката за "Белене" е непрозрачна и смърди от съпровождащи я договорености, включително за газопровода "Южен поток" и дългосрочния договор за транзит на газ, който в този момент Овчаров подготвяше с "Газпром", се казва още в доклада на посланик Макълдауни.<br /><br /><strong>За българите "Белене" се оказа "лимон"</strong><br /><br />Още в доклада от февруари се посочва, че сроковете за строителство почти сигурно няма да се спазят. "Настояването на RWE да прегледа всички споразумения предизвиква в България сърдечни кризи. Забавяне от 3&ndash;5 години вече беше обявено и "Белене" едва ли ще заработи преди 2016&ndash;2017г. (...) Непрозрачността се отразява на финансирането. RWE (и "Електрабел") искат европейски банки да финансират тяхната част от проекта, надявайки се, че ограниченията на ЕС и западните стандарти за кредитиране ще помогнат за повече прозрачност. Но при сегашната глобална финансова криза те смятат, че ще е трудно да намерят пари от европейска банка и може да се окажат принудени с нежелание да се обърнат към Русия за пари."<br /><br />"Българите също започват да съжаляват. Въпреки предложението на Русия да отпусне заем от около 4 млрд. евро за проекта, се множат слуховете, че руснаците нямат пари за финансиране на "Белене", а българите не искат да взимат руски пари, за да не ги обвинят, че са "прекалено близки" с руснаците".<br /><br />"Българите в "Белене" мърморят срещу подробните ревизии от RWE и се оплакват, че този подход ненужно забавял проекта. Нашите източници казват, че българските официални лица започват да признават в частни разговори за "Белене", че са си купили "лимон". НЕК е изсипала в проекта близо 700 милиона евро, докато руснаците не са дали нищо и могат да си тръгнат, без да изгубят каквото и да било. Междувременно прогнозните разходи за "Белене" продължават да растат, достигайки 8 млрд. евро &ndash; два пъти повече от първоначалната цена".<br /><br /><strong>Очевидно нещо не е наред с "Белене"</strong><br /><br />Посланик Макълдауни посочва в края на доклада си от февруари 2009 г., че проблемите с "Белене" са съживили идеята за нови два реактора в Козлодуй. Като споменава, че 7 и 8 блок там ще излязат с 1 млрд. евро по-евтино от тези в "Белене", тя допълва, че ухажваната от министър Петър Димитров американска компания "Уестингхаус" показвала "предпазлив интерес, но само ако проектът "Белене" бъде изоставен и България даде пари за "Козлодуй".<br /><br />"Те (компанията "Уестингхаус") не искат да бъдат употребени само за ускоряване на строителството в "Белене", се казва в текста.<br /><br />Докладът завършва със следния коментар от посланика: "Очевидно нещо не е наред с "Белене". Запитан дали проектът запада, високопоставен служител на "Уорли Парсънс" в частен разговор ни каза, че макар все още да има шанс той да продължи, "държави непрекъснато се отказват от такива сделки". Със задаващите се на хоризонта парламентарни избори и 700 милиона евро, излети в проекта, плюс вече инвестирания безценен политически капитал правителството едва ли ще изостави скоро проекта. Но той може би ще напредва изключително бавно".