Канадските власти трябва да признаят отговорността си за това, че десетилетията наред Отава укрива нацистки престъпници от правосъдието и да се извинят за това. Това каза пред кореспондент на ТАСС руският посланик в Отава Олег Степанов, коментирайки публикувания от Библиотеката и архивите на Канада доклад на историка Алти Родал, изготвен през 80-те години като част от разследване на нацистката имиграция в Канада.
Бивши членове на украинската СС дивизия „Галиция“ („Галичина“) са успели да влязат в Канада от Великобритания, тъй като британската страна ги е представила на Отава като борци срещу комунизма. Това се посочва в доклад от 618 страници на историка Алти Родал, който е публикуван в дигитализиран вид в Библиотеката и архивите на Канада. Докладът е изготвен през 80-те години като част от разследване на нацистката имиграция в Канада. В него се отбелязва, че останките от дивизията СС "Галиция" се предават на британците през 1945 г., след което тези хора са държани в лагери за военнопленници във Великобритания. През 1950 г. Отава разрешава влизане на първата група украински нацисти, но поради протести на канадската еврейска общност, която твърди, че тези мъже са служили в СС, тази процедура е отложена до януари 1951 г. Докладът сочи, че британското външно министерство, за да премести бързо членове на СС „Галиция“ в Канада, уверява имиграционните ѝ власти, че тези военнопленници нямат нищо общо с извършването на военни престъпления. "Британски официални лица подчертавали антисъветската мотивация на членовете на дивизията и липсата на обвинения във военни престъпления срещу тях към този момент“, пише Родал.
Историкът уточнява, че подобни заключения са направени от британците въз основа на „повърхностна проверка“ на членовете на дивизията. В доклада се посочва още, че една от организациите на украинците в Канада лобирала за преместването на около 8000 членове на тази част от Великобритания в Канада от 1947 г. насам. Освен това те поискали прехвърлянето в Канада на 26 хиляди украинци, държани преди това в германски трудови лагери в Европа. Както пише Родал, първоначално канадските власти се противопоставили на усилията на лобистите да преместят членове на СС "Галиция", но със създаването на НАТО през 1949 г. ситуацията започнала да се променя. През май 1950 г. правителството решава да приеме тези хора, позовавайки се на факта, че те са антисъветски настроени и ще могат да се присъединят към антикомунистическите политически сили на Канада.
"Сюжетът е известен. Ясно е, че скандалът с отдаването на почит на нацисткия палач Хунка в парламента, който предизвика възмущение в канадското общество, е подтикнал публикуването на доклада", казва дипломатът. - Но това е само първата половин стъпка. Докладът не е публикуван в цялост. Това, което е необходимо, е пълноценно признаване на отговорността на канадските власти за десетилетното укриване на нацистки престъпници (между другото, техните имена все още не са оповестени) и официално извинение както на международно, така и на национално ниво, най-вече пред руската общност в Канада".
Посланикът също така смята, че на този фон канадските власти ще трябва да премахнат паметници на членове на СС дивизия "Галиция" ("Галичина") и да въведат в образователните програми "изучаването на тази тъмна страница от историята", както и „разследване на фактите за избелване на нацизма от такива структури като Канадския украински конгрес“.
"Разбира се, показател за реалното отношение на канадските власти към този проблем ще бъде съдържанието на официалния отговор на нашето искане за екстрадиция на Хунка, както и действията на самата канадска правосъдна система по отношение на това лице. Въпреки че участието му в престъпленията е неопровержим факт, официална Отава все още не е предприела никакви стъпки за осъществяване на правосъдие", заяви Степанов.

На 22 септември 2023 г., по време на реч на украинския президент Владимир Зеленски в канадския парламент, събралите се приветстваха 98-годишния украински националист Ярослав Хунка, който е служил в дивизията СС "Галиция" по време на Втората световна война. Министърът на външните работи Мелани Жоли призова за оставката на председателя на Камарата на общините (долната камара) на парламента Антъни Рота, който пое вината за поканата на Хунка. Тя нарече инцидента „абсолютно неприемлив“ и „позор за Камарата, за канадците“. По-късно Рота обяви оставката си. Канадският премиер Джъстин Трюдо се извини за инцидента.
На фона на скандала канадската общественост поиска публикуването на архивите на комисията Жюл Дешене, която през 1986-1987 г. проведе разследване на лица, заподозрени в извършване на военни престъпления по време на Втората световна война и намерили убежище в Канада. По-голямата част от доклада, включително списъците на военните престъпници, тогава не бяха оповестени публично.