- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 9049
- 26
Българският президент говори от трибуната след държавния глава на Китай Си Цзинпин. Изказването му бе прекъсвано на няколко пъти от аплодисменти.
По думите му участието на президента на седеммилионна България редом с двама от световните лидери e ясно послание за важността на една от основните идеи на устойчивото развитие – че то може да се гради само с приноса на всички държави.
Българският президент подчерта, че поради 13-вековната си история и местоположението си на стратегически кръстопът, България и българите често разбират онова, което хвърля други в недоумение, а понякога поражда и конфликти.
Българският държавен глава подчерта, че едни държави са се възползвали от глобализацията, но други са се оказали в ролята на губещи. Той предупреди, че свободната миграция на капитали генерира риск за най-уязвимите общества, а свръхпотреблението вече застрашава общото ни бъдеще.
Според Румен Радев, от една страна глобализацията е дала шанс на икономически изостанали страни, които са се възползвали от стремежа на бизнеса към евтина работна ръка. Но от друга - глобализацията е поляризирала всички общества, и развитите и изостаналите, минирала ги е със социални конфликти, които вещаят трусове.
Той подчерта, че подкопаването на международния правов ред и преходът към полицентричен свят генерират нестабилност, а ежегодният ръст на разходите за отбрана показва, че средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте.
"Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят. Кой би предположил преди двадесетина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм и санкции? Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия урвърждаваме модел на толерантност, под натиска на социалните диспропорции и имиграцията, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения", каза Румен Радев.
Според него първата стъпка към устойчиво развитие е отхвърлянето на радикализмите. Втората е преодоляването на противоречията в името на мира и оцеляването на човечеството.
Радев посочи, че светът остава арена на конкуренция и конфликти между държавите. Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на своите егоизми, допълни той.
Според него новата икономическа парадигма трябва да заложи на знанията, на технологиите и иновациите. Това по думите му трябва да бъде "зелена" икономика, базирана на концепцията за "отворена наука", на нова потребителска култура и нова производствена етика, които трябва да залегнат в образователните програми и в икономическите стратегии. Той смята, че устойчивото развитие изисква по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който трябва да обуздае изкушението от едностранни и силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация.
Устойчивото развитие предполага предотвратяването на финансови кризи, а с това и по-прецизно регулиране на финансовите пазари за снижаване на риска, нужен е и глобален консенсус срещу корупцията, която придоби трансграничен характер, срещу прането на пари и укриването на данъци, както и за ограничаване на офшорните зони, каза още българският президент.
Според президента Радев устойчивото развитие е невъзможно без сигурност и социален мир. Трябва да реабилитираме понятието социална отговорност в интерес на стабилността, на обществата и на самия бизнес включително, посочи той.
Като фактор за устойчиво развитие Румен Радев посочи и устойчивото доверие. Той припомни, че преди 70 години България е била втората страна в света, признала Китайската Народна Република. Оттогава отношенията между двата народа се развиват в дух на доверие и приятелство независимо от политическата конюнктура. Нещо повече – тъй като първата страна, признала Китай вече не съществува, можем да твърдим че ние сме първата, каза българският президент.
По думите му устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство. То е етап в културното съзряване на човечеството. Тъкмо липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник, посочи Радев.
Той цитира думите на Гоце Делчев, който преди повече от 120 години заявява: „Аз разбирам света единствено като поле за културно съревнование между народите“.
„Отбелязвам това, защото моята страна се гордее със своя принос в световната културна съкровищница. Един велик гражданин на Санкт Петербург, акад. Дмитрий Лихачов, наричаше родината ми „държава на духа“. От България Русия получи своята писменост, от нашите земи в Русия дойде и християнската вяра и старобългарският църковнославянски език. Хилядолетие по-късно, през 1878г., от Русия България получи свободата си, за която дадоха живота си хиляди руски войници. Това ние, българите, никога не забравяме. Ето пример как културната връзка надживява превратностите на епохите”, каза Румен Радев.
Като пример за силата на културните връзки той посочи и гостуването в България на знаменития руски диригент Валерий Гергиев. Радев разказа как по време на последния му концерт в София оркестърът на Мариинския театър преминал в пианисимо и колкото по-тих ставал звукът, толкова по-отчетливо се чувал гласът на всеки инструмент.
Може би и ние, политиците, трябва да намалим децибелите. Все още сме далече от хармонията, която очакват от нас гражданите на света, но като начало е добре да започнем да се чуваме, бе посланието на Радев.
„Желаещите за диригентското място в световния оркестър растат, но всеки идва със своя собствена партитура, често без дори да се ръкува с оркестрантите. Ако искаме да има устойчиво развитие на човечеството, крайно време е всички заедно да определим ясни правила за петолинието и нотите. Да пишем заедно музиката, с отчитането на спецификата на всеки един инструмент”, заключи Радев, като поясни, че мястото за такава дейност е ООН.
След края на изказването си президентът Румен Радев се обърна на английски към присъстващите на форума бизнесмени и ги прикани да инвестират в България.
