Румен Радев и Десислава Радева посрещнаха китайския премиер и съпругата му в президентската вила

Румен Радев и Десислава Радева посрещнаха китайския премиер и съпругата му в президентската вила
Президентът Румен Радев и неговата съпруга Десислава Радева посрещнаха китайския премиер Ли Къцян и съпругата му Чън Хон. Държавният глава и съпругата му са домакини на официална вечеря, която се проведе в президентската вила „Калина“, съобщи Канал 3.

 

 

Ли Къцян е първият премиер на Китай, който посещава България от 18 години насам, заради което получава и необходимото внимание от българска страна.

 

По-рано вчера той  проведе още една среща с държавния глава, а преди това и с министър-председателя Бойко Борисов. От срещата между Радев и Къцян стана ясно, че двете страни ще изградят изследователски център в София. 

 

 

"Прегледът на Китайското икономическо развитие доказва, че съседни страни като Гърция, Румъния, Сърбия се радват на многократно по-голямо китайско инвестиционно присъствие. Желаем да наваксваме пропуснатото и да установим ефективни и рационални отношения“, обяви президентът  Радев след срещата на четири очи и пленарните разговори с китайския премиер.

 

„Това означава не само инвестиции в енергетиката и транспортните инфраструктурни проекти, а и всестранен подход, включващ промишлеността, високите технологии, селското стопанство и туризма. Китай е наш първостепенен партньор от голямо значение. Във времена на подкопаване на принципите на пазарната икономика, Китай се превръща в стожер на отстояването на тези принципи“, категоричен бе президентът.

 

 

И двамата отбелязаха, че на практика България е първата държава, признала Китайската народна република.

 

Къцян е в България за годишната среща на 16+1, която събира лидерите на страните от Централна и Източна Европа и Китай.

 

 

 

 

 

Коментари

  • Митко Пеев

    07 Юли 2018 9:02ч.

    Първи признаваме КНР и докъде стигнаха..световна сила. Да видим братята от Северна Македония докъде ще стигнат!?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    07 Юли 2018 9:59ч.

    Спасението на България да живне е да стане ен-тата провинция на Китай. Като се омешаме със тях всичко ще се оправи - те имат човешкия ресурс, ние имаме жилищен фонд . Те имат икономика , технологии и всичко каквото се сещате, ние имаме само една гола земя . Става комбина. Това е решението, но няма кой да им го каже на управляващите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    07 Юли 2018 12:04ч.

    Какви са ви критериите, като преценявате една държава? Ако сте обикновени хора, като над 90% от обществото, това би трябвало да бъде качеството на живот на средно статистическия гражданин. Време, през което работи и почива, условия на труд, ниво на заплата и покупателна способност, възможности за започване на лични бизнес инициативи и преди всичко идеологическа свобода. По всички тези, Китай би се наредил някъде на последно място. Идеологическата свобода е нулева, защото те все още са в комунизъм, наказват ги за мисли, които не са вдъхновени от червените им книжки. Работят на света за без пари, припадат на работните си места от преумора, животът им не струва нищо. Другото лице на Китай, проспериращото, се дължи на откраднатото от тях, на неплатените им заплати, на потъпканите им човешки права. Навремето хората спряха да купуват маркови стоки, произведени в Индия, заради детския труд при нечовешки условия. Днес някой интересува ли се в какви условия е произведен китайския им мобилен телефон? Казваме добре, нищо, нас ни интересува китайската комунистическа върхушка, която натрупа милиарди, искаме им парите. Нима парите ще дойдат без режима? Тези хора някой ден ще управляват света, включително България, тези крупни олигарси, на които постиламе червения килим, ще определят условията на живот и на средностатистическия гражданин на Европа. Защото нашата политика работи за крупния бизнес, който е нищожен процент от нас. Защо западната върхушка вече не желае да променя комунистическите режими, а е доволен само да получи пазар? Защото пазарът от край време е онова, което са искали, комунистите бяха вредни, само докато мислеха поне малко за народите си и пазеха богатствата им вътре в един кръг. Но понеже не смееха да кажат, че искат богатствата и ресурсите, човешки и материални, твърдяха, че искат да ги демократизират. Скритата мечта на всеки олигарх е точно тази – комунизъм и колективизъм, плюс пазарна икономика, комунизмът се прилага в духовната сфера, за да се смаже свободния човешки дух, да има дирижирано колективно мислене, насочвано отсамите олигарси, а конкуренцията е само в икономиката и служи за икономическо подчинение на по-слабите от по-силните. Получава се беден и зависим човек. Това се узаконява днес, световен комунизъм на ментално ниво, интеграция на инакомислещите и свободните, успоредно с легално подчинение на по-слабия икономически, на конкурентен принцип. Наистина Синът Божи искаше да освободи света, но светът иска да бъде роб. Защото свободата е в противоположната политика, диаметрално противоположна! Хората да имат право да пазят ресурсите си колективно, да могат да поставят граница срещу икономическа инвазия и да си поделят благата, а в духовен план да могат да избират свободно своите ценности и да са независими. Резултатът би бил силен човек, с гарантирани доходи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Получава се беден и зависим човек"

    07 Юли 2018 12:46ч.

    Това го казваш защото ние сме богати и независими, НАЛИ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    07 Юли 2018 14:48ч.

    Разбира се, че не сме, само че има дъно и още по-голямо дъно. Всъщност не знам, дали ямата не е бездънна. Днес сме по-богати и по-независими от китаеца, не припадаме в цеховете от жега и преумора и можем да държим тон на премиера и президента, като Босия днес. Само че ако в България управляват същите хора, които управляват в Китай, как ще бъде тук, няма ли и ние да започнем да изнемогваме като обикновения китайски работник? Светът ще се управлява един ден от точно тези крупни олигарси и корпорации, той и сега се управлява от тях, само че може да се подобряваме или да се влошаваме. Ще се подобряваме, когато създаваме повече условия за дребен бизнес, за това всеки да си е началник сам, да си има своята земя, независимост и своя пазар около себе си. Ще се влошаваме, ако само гледаме на себе си като на територия за бизнеса на китайци и като работна ръка, като потребители. Чудно защо всеки като чуе за инвеститори и се сравнява с техните притежатели, а не с горките им работници. В бъдещия свят, няма ли да сме повечето работници? Не можем да се конкурираме с тях, на база финанси и възможности, но за това е измислен законът. Законът е този, който отдава правото и на бедния и на богатия и може да каже на богатия, ти си до тук, нищо, че можеш да си купиш всичко. Хората и народите не са на масата за продажба. Както казах, истинският просперитет не се измерва с богатствата на определена прослойка, постигнати върху нещастието на друга, скрита милиардна прослойка. Може една държава да е дори по-бедна, но да е много по-богата откъм качество и стойност на живота. Хората в България не оценяват това, но попитайте чужденците, които се преселват у нас, дали всичко е пари, приятелю. Хората бягат из затънтени български села, само от духа на техните западни господари, обладали детството на децата им, душите им. Готови са овце да пасат, което им изглежда по-добре от подчинение във всички измерения на живота. Техните държави се водят богати и проспериращи, но хората се усещат като роби, каквито и са били. Нека са верни везните, нека да мерим точно, като говорим за богатство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи