„Тук, на този ден, преди 141 години няколко младежи с цървули и кремъклийки се обявяват за свободни. Писмото от Копривщица за тях е зов на съдбата. „Напусто си деряхме гърлата да викаме бунт и на оръжие“, спомня си Захарий Стоянов. „Ни един мъж не се виждаше по улиците, само жени и деца се трупаха по оградите“. Но след час Панагюрище вече ликува от свободата си. Събуждат се Тракия, Родопите, Балкана. Тази българска пролет ще трае само няколко дни, в няколко селища, но ще промени съдбата на България завинаги“, каза Румен Радев.
Той посочи, че след Априлското въстание не остават паметници на военни победи. Остават костници: в Батак, в Черепишкия и Дряновския манастир и другаде. „Мъчениците от 1876 година са нашите благородници, завещали ни не замъци, а костници“.
„Това е въстание на осъзнатата саможертва в името на свободата. Обречен бунт на селяни, даскали, занаятчии и попове. Писателят Георги Марков ще го нарече „въстание на поети“. Тези луди глави са вечното вдъхновение на нова България. Оттогава ни дели повече от век, няколко войни, възходи и катастрофи, несбъднати идеали, но никое поколение българи не се отрече от тези мъченици на свободата“, каза в словото си президентът.
„Записките“ на Захари са нашият епос. Мъчениците му са нашите народни икони. Техният патриотизъм – безсребрен, жертвен, просветлен – е еталон за всяка епоха. Особено днес. Поклон и вечна памет на героите от 1876 г. Да живее България“, завърши речта си държавният глава.