Овчаров коментира геополитическата ситуация, свързана с доставките на руски природен газ за Европа. И припомни условията, които поставя Дания пред реализацията на „Северен поток 2“.
Според бившия енергиен министър България трябва да има дългосрочни политики в областта на енергетиката, както и да търси съюзници.
Една от причините „Южен поток“ да не се случи, освен геополитическия натиск, бе, че неговите противници бяха обединени, а привържениците – не, припомни бившият енергиен министър.
Овчаров даде пример с позицията на еврокомисаря Марош Шефчович, който като словашки политик, чиято страна би загубила от транзитни такси, е бил остро против „Южен поток“. Така тези, които по икономически причини са били против проекта, са се обединили с държавите като Полша, които по русофобски причини са били против реализацията му.
Затова пожела да търсим съюзници за изпълнението на енергийните си интереси по примера на това как България, Гърция, Сърбия и Румъния са се обединили, за да кандидатстват за домакинството на световното първенство по футбол през 2028 г. или световно през 2030 г.
„Когато става дума за енергетиката популярният израз, че „политиката е концентриран израз на икономиката“ важи наобратно. На първо място е геополитиката, на второ – политиката и едва след това идва икономиката“, каза Овчаров в изложението си на форума.
Той подчерта, че България има голям негативен опит в енергийната тема, предвид спирането не само на газопровода „Южен поток“, но и на петролопровода „Бургас – Александруполис“ и криволиченето при реализацията на АЕЦ „Белене“.
Овчаров припомни, че от края на 80-те години България е транзитирала първо съветски, после руски газ за Турция, но сега същият този газ ще стига до нас от Турция.
През 2009 г. от енергиен център на Балканите се превърнахме в центъра на кръгово движение, което всички заобикалят, каза той.
Там, където беше България и „Южен поток“ сега е Турция и „Турски поток“ - в търговията с газ, в енергетиката, празно място няма, изтъкна Овчаров. Според него засега България върви по правилен път, говорейки за енергиен хъб и изпълнявайки изискванията на европейските директиви.
Политически пречки за реализацията на проекта „Турски поток“ през България няма. Такова мнение изрази експертът Данила Бочкарев, старши сътрудник по енергийна сигурност в Eastwest Institute.
“В политическия пейзаж няма пречки, подобни на тези, които има “Северен поток” 2”, смята Бочкарев. Според него проблемите, с които би могъл да се сблъска този проект са по-скоро свързани с капацитета и изграждането на инфраструктурата през Балканите. По думите му приетата преди дни нова Газова директива в ЕС ще има въздействие върху инфраструктурата на Балканите. Доставките на руски природен газ за Европа биха намалили енергийната бедност, изтъкна експертът.
В момента са преминали всички тръжни процедури за „Турски проект“ през България, успешно е избран изпълнител на проекта, подчерта Димитър Щерев, старши експерт в „Булгартрансгаз“. Той обърна внимание, че в момента няма алтернатива на доставките на руски природен газ за България, като припомни ситуацията с т.нар. собствен добив. Проучванията в Черно море продължават, но засега няма търговско откритие – т.е. газ, който реално да може да се добива.
С продължението на „Турски поток“ България получава втори шанс да стане транзитьор на газ след спирането на „Южен поток“, изтъкна Димитър Щерев. Той посочи, че след намаляването на добивите на газ в Северно море за Европа се отваря дефицит от 60 – 70 млрд. куб. м газ.
И постави въпроса дали втечненият природен газ (ВПГ) може да покрие този дефицит. За някои страни – да, особено по крайбрежието, но за страните от вътрешността на континента това е по-трудно, защото съществуващите газопреносни мрежи не са подходящи и ще трябва да се строят нови.
Икономическият анализатор Йелица Путникович, главен редактор на сръбския Balkan magazin, посочи, че терминалите за ВПГ на Балканите имат малък капацитет и не са решение за покриване на енергийните нужди на страните от региона.
Бившият енергиен министър Румен Овчаров отбеляза, че тази година за пръв път в Европа цената на ВПГ е била с 30% по-ниска от тази на тръбния. Но обърна внимание, че причината за това е топлата зима в Европа и намаленото потребление в Далечния изток – фактори, които са временни.
А Щерев обясни защо тръбният газ все пак е по-евтин: „Има закони на термодинамиката – за да втечните 1000 кубометра газ, използвате енергията на 250 кубометра газ.“
Според Данила Бочкарев през февруари Русия е била най-големият доставчик на ВПГ за Европа.
На Кръглата маса на енергийните експерти бе засегната и темата за бъдещия „Източен поток“, който да доставя газ от Източното Средиземноморие и Кипър. Според Волкан Йоздемир, председател на Института за енергийни пазари и политики (EPPEN), без съгласието на Турция т.нар. кипърски залежи са хипотетични. Правят се гръмки изказвания, за да се използва този допълнителен лост за въздействие, посочи той.
Основният проблем на европейския газов пазар е политизирането на отношенията – руският природен газ е изгоден икономически, но дискриминиран политически, подчерта друг експерт – Алексей Гривач, зам.-директор на руския Фонд за национална енергийна сигурност. Това е нечестна конкуренция, защото всички решения на Брюксел са насочени към това да пречи на доставките на руски газ за ЕС, подчерта той. И припомни, че преди 50 години благодарение на доставките на природен газ от Съветския съюз Западна Европа е намалила зависимостта си от Близкия изток.
Йелица Путникович пък обърна внимание, че към кандидатката за ЕС Сърбия се поставят изисквания, които не са съществували за съседната й Хърватия.
Източник: Епицентър