
Талер понастоящем преподава икономика в Чикаго и в изследванията си се занимава, наред с други неща, с психологическите фактори, стоящи зад икономическите решения.
Според академията приносът на Талер „е изградил мост между икономическия и психологическия анализ на индивидуалното вземане на решения".
„Неговите емпирични открития и теоретични прозрения са допринесли за създаването на новото и бързо разширяващо се поле на поведенческата икономика, което има дълбоко въздействие върху много области на икономическото изследване и политика", се казва в изявлението.
Трудовете на Ричард Талер са вдъхновили много други учени и са открили пътя за ново направление в икономиката, помогнали са на хората да разпознават триковете на маркетинга и да избягват лош или неразумен икономически избор.
Талер е автор на теорията за мисловното счетоводство, която обяснява как хората опростяват взимането на финансови решения като си създават отделни сметки в съзнанието, което се фокусира върху ограниченото влияние на всяко индивидуално решение, вместо върху цялостния им ефект. Икономистът също така показва как избягването на загуби обяснява защо хората ценят една вещ много повече, когато я притежават – феномен, наречен ефектът на дарението.
Той е и един от основателите на полето на бихейвиористичните финанси, който изучава как мисловните ограничения влияят на финансовите пазари.
Наградата за икономисти не е класическа Нобелова награда и все още е спорна, тъй като, за разлика от всички други лауреати на Нобеловата награда, не е свързана с наследството на шведа Алфред Нобел (1833-1896), а с шведската Riksbank в Стокхолм. През 1968 г. тя обяви наградата „в памет на Алфред Нобел“, а година след това я предостави за първи път. Това означава, че това не е действителна Нобелова награда, въпреки че, както и останалите награди, ще бъде връчена от Шведската кралска академия на науките.
Фактът, че Алфред Нобел изключва икономиката, когато залага категории за наградите си – за постижения във физиката, химията, медицината, литературата и мира, не е случаен: той е на мнение, че икономическите науки са твърде меки и неточни спрямо други науки. Според него икономиката не е сред науките, които "могат да принесат най-голяма полза за човечеството". В писмо, публикувано през 2001 г., той дори е написал, че мрази тази дисциплина "от сърце".
Дотираната с осем милиона шведски крони (еквивалента на около 920 000 евро) награда е спорна не само заради това, но и заради хомогенността на предишните победители. От създаването на категорията те са предимно с произход от САЩ, а освен това американката Елинор Остром е единствената жена победител в категорията - през 2009 г. Сред критиките е и фактът, че за голям брой от време са били отличавани поразително голям брой представители на кейнсианската школа, а след това за продължителен период - почти изключително неолиберални икономисти.