„Някои политици разсъждават като плоскоземци“, заяви премиерът Румен Радев и обясни, че България към момента не може да унищожава дроновете, атакуващи кораби в Черно море, по военнотехнически причини. Коментарът дойде, след като вчера Бойко Борисов, попитан какво би направил, ако беше на власт, отговори, че би унищожавал дроновете. „И аз искам да унищожаваме дроновете, но няма как“, каза Радев и подчерта, че наличната брегова техника трудно открива нисколетящи и морски безпилотни апарати далеч от брега.
Радев говори на конференцията „Черно море 2026: по-Близкият изток“, организирана в столичния хотел „Балкан Палас“ от Института за икономика и международни отношения и Фондация „Фридрих Еберт“ – България.
Изявлението дойде след критиките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов към реакцията на правителството при атаките срещу корабоплаването. Ден по-рано, попитан какво би направил в тази ситуация, Борисов заяви, че би унищожавал дроновете.
Радев постави акцент върху техническите ограничения пред откриването им на голямо разстояние от брега.
„Имаме в България много политици, които разсъждават като плоскоземци. За тях Земята не е кръгла и за тях, ако имаме един радар на брега на Черно море, той ще може да види на 100 км навътре нисколетящ дрон, да не говорим за морски дрон, който е с много нисък профил и отразяваща повърхност. Еми няма как да стане. Няма такъв произведен радар“, коментира премиерът.
По думите му откриването на заплахите е изключително трудно с техниката, с която България разполага на брега. Досега страната е получавала епизодична помощ от партньорите, най-вече чрез патрулна авиация, подпомагаща наблюдението.
Работи се със съюзниците за по-регулярно дежурство на патрулни самолети, които да следят за заплахи в акваторията на Черно море, съобщи Радев.
Борисов от своя страна обвини правителството, че не назовава извършителите на нападенията, и сравни обстановката с пиратство.
„Толкова кораби се потопиха, превърнали сме се като пиратска държава и пиратите шестват, защото правителството не смее да каже кои са пиратите“, заяви лидерът на ГЕРБ. В същото изказване Борисов иронично коментира, че след потъването на газовоз вече със сигурност имало газ в дълбините на Черно море.
Премиерът противопостави на ескалацията българското предложение за общ ангажимент на шестте черноморски държави да прекратят нападенията срещу цивилното корабоплаване.
Идеята е България, Румъния, Украйна, Русия, Грузия и Турция да постигнат мораториум върху тези атаки и Черно море да се превърне в зона на споделена сигурност.
„Когато говорим за Черно море, трябва да става ясно по какъв начин го разглеждаме. То не е просто транспортен, енергиен и дигитален коридор, изключително важен за нашата икономика. То е пресечна точка на геополитически интереси. Ако искаме да реализираме визията си за успешно икономическо и социално развитие на България, трябва да полагаме максимални усилия Черно море да се превърне от зона на конфликт в зона на споделена сигурност“, заяви Радев.
Министър-председателят открои и хуманитарното значение на морските маршрути за доставките на храни и енергийни ресурси. В изказването си посочи, че през Черно море преминават над 40% от зърното в глобален мащаб, както и значителни количества петрол.
Радев свърза сигурността на региона пряко с развитието на войната в Украйна и настоя за реалистична оценка на бойните действия и възможностите за приключването им.
„Ако искаме да решаваме въпросите за Черно море, трябва да способстваме за решаването на глобалните въпроси, и по-специално този за войната в Украйна. За да го направим, трябва да имаме трезва преценка какво се случва с тази война, как се развива, как еволюира и как трябва да приключи“, посочи премиерът.
В оценката си за конфликта Радев открои стратегически грешки и на Русия, и на Украйна. Москва е подценила волята на украинския народ да се съпротивлява, а Киев е допуснал грешка с контранастъплението през 2023 г., заяви министър-председателят.
Премиерът разграничи два подхода към анализа на войната — политически, основан на идеология и пожелателно мислене, и военен, основан на реалистична оценка на възможностите.
„Едната оптика е политическата — на идеологията и пожелателното мислене. Другата е оптиката на реализма и на военно-стратегическата и военно-оперативната оценка“, каза Радев.
Като основно предизвикателство определи способността да се прогнозира как технологиите променят бойното поле, военните стратегии и самите политически цели.
„Голямо предизвикателство продължава да бъде способността ни да прогнозираме как технологичното развитие влияе върху трансформацията на политическите цели, които се поставят. Как напредъкът на технологиите на бойното поле променя стратегиите“, заяви премиерът.
Радев настоя военнотехническата подготовка да бъде съпроводена с пълно разгръщане на дипломатическите усилия. Предупреди и за ядрения риск, с който, по думите му, Русия си играе. Добави, че тази опасност не се обсъжда на срещите на ЕС и НАТО.
„Трябва ЕС и НАТО да намерят своята тежест на тези преговори, които започнаха да се водят без нас“, заяви Радев. Подчерта, че бъдещата архитектура за сигурност в Европа не може да се решава без европейско участие.
Премиерът обвърза регионалната стабилност и с възможността България да използва по-пълноценно географското си положение.
„Искаме да превърнем нашето стратегическо географско положение в стратегическо предимство най-сетне“, каза Радев. В този контекст съобщи за предстояща на 8 април среща на върха на ЕС с държавите от Средния коридор — Централна Азия и Кавказ, както и с държавите от Залива по направлението на Южния коридор.
Източници: БТА, bTV, NOVA