Автор: Ричард Хаас, Project Syndicate
Ричард Хаас е почетен председател на Съвета за международни отношения и старши съветник в Centerview Partners. Преди това е бил директор на отдел „Планиране на политиката“ в Държавния департаментна САЩ (2001-2003) и специален пратеник на президента Джордж Буш-младши в Северна Ирландия и координатор за бъдещето на Афганистан. Автор е на книгата „Десетте навика на добрите граждани“ (Penguin Press, 2023) и на семдичния бюлетин Substack Home&Away.
Джейк Съливан, Съветник по националната сигурност, изрази мнение, че 2025 г. може би е моментът, в който Украйна ще трябва да предприеме още една офанзива срещу срещу руските войски. Предвид стратегическите сметки това може да бъде сериозна грешка.
Преди три месеца написах статия, озаглавена „Ще оцелее ли Украйна?“ Отговорът, за щастие, за следващата една година е „да“, благодарение на желанието на Украйна да се бие и жертва, и на възобновяването на значителната военна помощ от САЩ.
По същото време Русия предприе нова офанзива на североизток, която заплашва Харков (вторият по големина град в Украйна), подготвя се за продължителна война и значително възстанови силите си. Това повдига важен въпрос: Какво би трябвало Украйна и нейните поддръжници на Запад да се опитат да постигнат, разполагайки с новия транш от помощи? Какво би се смятало за успех?
Някои отговарят, че успехът трябва да означава Украйна да възстанови всичките си територии, да възвърне границите си от 1991 година. Съветникът по национална сигурност на САЩ Джейк Съливан изрази мнение, че през 2025 г. ще дойде момент, в който Украйна ще трябва да предприеме нова контраофанзива срещу руските войски.
Това би било сериозна грешка. Не ме разбирайте погрешно: възстановяването на справедливите, законни граници би било много желателно, и би показало, че агресията е неприемлива. Но външната политика освен желателна, трябва да е и възможна, а Украйна просто не е в позиция да освободи Крим и източните си райони чрез военна сила.
Равносметката е неизбежна. Русия има твърде много войници и военновременна икономика, способна да произведе големи количества оръжия и боеприпаси. Въпреки санкциите, Русия успя да засили военно-индустриалната си база и има достъп до въоръжение и боеприпаси, произведени в Иран и Северна Корея, както и до китайски производствени стоки и технологии, които подпомагат военното усилие на Кремъл.
Друг фактор, възпрепятстващ усилието на Украйна да възвърне земите си със сила, е, че офанзивните операции изискват много повече човешка сила, оборудване и боеприпаси, отколкото дефанзивните усилия. Това важи особено, когато отбраната е имала шанса да изгради укрепления, както направи Русия, на голяма част от украинските територии, които окупира.
Най-вероятният резултат от завръщането на Украйна в офанзива ще бъде огромна загуба на войници – нещо, което изпитващата недостиг на хора украинска армия не може да си позволи. Ограничените количества военно оборудване и боеприпаси, до които Украйна има достъп, ще бъдат бързо изразходвани в този процес, което ще създаде още по-големи тудности за защитата на районите под украински контрол. Една провалена украинска офанзива ще даде също така и нови аргументи на скептиците в Западните столици да не доставят повече помощ на Украйна, смятайки това за напразно.
В такъв случай, каква стратегия трябва да преследват Украйна и нейните поддръжници? Първо, Украйна трябва да наблегне на отбраната – подход, който ще ѝ позволи да използва ограничените си ресурси и да фрустрира Русия.
Второ, на Украйна трябва да се дадат средствата (способности за далекобойни удари) и свободата да атакува руските сили навсякъде в Украйна, както и руските бойни кораби в Черно море и икономически цели в самата Русия. Русия трябва да започне да усеща цената на тази война, която тя инициира и проточва.
Трето, поддръжниците на Украйна трябва да се ангажират да доставят дългосрочна военна помощ. Целта на всичко това е да се даде знак на руския президент Владимир Путин, че времето не е страната на Русия и че той не може да се надява да надживее Украйна.
Украйна и нейните поддръжници трябва да направят още нещо: да предложат междинно споразумение за прекратяване на огъня на съществуващите линии.
Путин вероятно ще отхвърли подобно предложение, но този ход ще улесни дебатите в Съединените щати относно доставянето на помощ за Украйна, както и ще изобличи Русия като отговорната за проточването на войната страна. Това дори може да предостави контекст, в който американската военна помощ за Украйна да продължи, дори ако Доналд Тръмп вземе отново президентския пост през ноември.
Тази комбинация от преминаване към отбрана, дълбоки удари, продължаваща военна помощ от Запада и дипломатически усилия за изобличаване на Русия като агресор,какъвто тя е, може с времето да убеди Путин да приеме междинно прекратяване на огъня. При подобно споразумение нито една от страните няма да се наложи да се отказва от дългосрочните си претенции.
Украйна ще може да продължи да се опитва да върне териториите си; Русия ще може да продължи да твърди, че Украйна няма да право да съществува като суверенна държава. Двете страни ще могат да продължат да се превъоръжават. Санкциите ще могат да останат в сила. Украйна ще може да потърси по-близки връзки както с Европейския съюз, така и с НАТО.
Украйна несъмнено ще се противопостави на някои елементи от този подход. Но САЩ и останалите поддръжници на Украйна трябва да настояват на него. Украйна не може да изисква безусловна подкрепа повече, от който и да е друг стратегически партньор. Подновяване на контраофанзивата ще се провали, като ще подкопае способността на Украйна да се защитава. Това, което Украйна ще спечели от междинно прекратяване на огъня, е възможността да започне да изгражда наново страната, тъй като парите и инвестициите няма да бъдат налични, докато тя остава активна военна зона.
Междинното прекратяване на огъня почти сигурно няма да доведе до нищо наподобяващо мир – това ще трябва да почака до идването на ново руско ръководство, което ще избере да прекрати статута на парий на страната си. Това може и да не се случи с години, или с десетилетия. Това време обаче ще бъде много по-добро за Украйна, отколкото ако войната продължи.
Подобни споразумения – непостоянен и не съвсем официален мир – са вършили добра работа в други случаи, включително на Корейския полуостров и в Кипър. Те не представляват разрешаване, но са за предпочитане пред алтернативите. И дори Русия да отхвърли всякакво прекратяване на огъня, какъвто може да се окаже случаят, Украйна ще има по-добра военна и дипломатическа стратегия, която защитава основните интереси на страната, запазва нейната независимост и продължава външната подкрепа. Приятелите на Украйна трябва да имат това предвид, преди да дефинират понятието за успех по начин, който обрича страната на провал.
Източник: Project Syndicate
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова