Министерството на здравеопазването дискриминира и причинява увреждания на онкоболни в терминален стадий с отказа си да разреши използването в България на неразрешен препарат за лечение на рак. Това гласи решение на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), предоставено на „Медиапул“. Актът на институцията е безпрецедентен, защото успява да поправи несправедливост, която жалбоподателите безуспешно са атакували дори пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург.
<p>Казусът пред комисията е поставен от 10 български граждани, които безуспешно са лекувани рак с конвенционални методи. Двама от тях не успяват да доживеят решението на комисията. В даден момент от лечението си те виждат, че единственото възможно решение е алтернативната медицина и се обръщат към лечебно заведение, което е специализирано в тази сфера. Там им препоръчват терапия с т.нар. "ваксина на Коули" (MBVax Coley fluid), която се произвежда в Канада.</p>
<p>"Ваксината на Коули" е евтин препарат, но трябва да се прилага по точна схема, което изключва възможността да се внесе нелегално и болните сами да се лекуват с нея. Оказва се, че лечението с тази "ваксина" е невъзможно в България заради изричната забрана на властите. Болните хора няма как си позволят прилагането й в чужбина, защото препаратът се поставя за срок между 3 и 6 месеца, което налага те да живеят там.</p>
<p>Изпълнителната агенция по лекарствата и Министерството на здравеопазването категорично забраняват препарата да се внася и прилага в България, мотивирайки се с действащото законодателство. Те посочват, че "ваксината" не е преминала всички необходими изследвания и не е регистрирана като медикамент в нито една друга държава в света. Това са двете необходими условия, за да бъде допусната за легално използване в България. Здравното министерство смята, че няма дискриминация към обявените за нелечимо болни хора, защото се спазва законодателството.</p>
<p>КЗД обаче излиза с рядко срещано за българска институция обосновано решение, преодолявайки дори практиката на съда в Страсбург. КЗД взема предвид практиката на Съда на ЕС и европейското законодателство, които наистина делят лекарствените продукти на разрешени и неразрешени. В същото време те делят неразрешените препарати на още две категории - позволени за употреба при т.нар. "състрадателно лечение", защото са преминали клинично изпитания и такива, които не са били тествани.</p>
<p>КЗД сочи, че Европейската агенция по лекарствата позволява за употреба за "състрадателно лечение" неразрешени, но обещаващи препарати. Като такъв препарат "ваксината на Коули" се прилага в Германия, Швейцария и други европейски страни. Общо 20 държави в Европа плюс Канада и САЩ допускат практикуването на "състрадателното лечение", сочи проверката на КЗД. България обаче не го допуска.</p>
<p>Комисията открива по време на своето проучване нещо, което не е било известно на съда в Страсбург. "Ваксината на Коули" всъщност е преминала през напълно легални клинични изпитания. От общо 12 пациенти при шест от тях е имало удължаване на живота без никаква връзка с други лечения, а един е постигнал частична ремисия. Изследването е показало, че ваксината не води до сериозни странични ефекти и не представлява заплаха за живота на хората.</p>
<p>Българската комисия отива още по-далеч в своята аргументация и дава за пример мнението на Световната здравна аргументация по повод избухналата епидемия от ебола в Африка: "Фактът, че все още няма регистриран лекарствен продукт за лечението на ебола е провал на търговския пазар. Грешката е в пазара, тъй като това заболяване е типично за бедните хора в бедните държави, които не представляват търговски интерес". С тези аргументи СЗО позволява "състрадателното лечение" на болни от ебола с нерегистрирани препарати и дори като мотивира като "опит да се поправи историческа грешка".</p>
<p>Така КЗД отменя като дискриминационни отказите на здравните власти с аргумента, че липсата на закон също може да дискриминира гражданите.</p>
<p> </p>
<p> </p>