- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1261
- 21
Проектът предвижда частните фондове да се конкурират с държавната здравна каса (НЗОК) и за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителните осигурителни вноски. Прагът за да се влезе на този пазар обаче е много висок – един фонд трябва да събере минимум 1 млн. осигурени, за да бъде лицензиран. До данни на асоциацията на доброволните здравноосигурителни дружества, в момента в момента работещите българи в частния сектор, които плащат здравни осигуровки, са 1,6 – 1,7 млн. души. Държавата осигурява останалите около 4,5 млн. души, в които влизат държавните служители, работещите в министерствата на вътрешните работи и на отбраната, децата и студентите и пенсионерите. От проекта не става ясно дали тези категории българи също ще имат право да избират частен фонд или остават в държавната здравна каса. В него е записано единствено, че хората, които не изберат фонд, остават в НЗОК.
Изискването на 1 млн. души осигурени изглежда като много сериозна бариера, смятат бившият здравен министър и настоящ председател на браншовата асоциация Мими Виткова и членът на УС на Асоциацията на застрахователите Кирил Бошов. Въпросът е при това положение дали наистина и кога частните играчи могат да се включат в един такъв модел, коментира Бошов пред БНТ.
Според председателя на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев обаче състезанието за повече пациенти означава възможност за предлагане на повече услуги на пациентите. Хасърджиев оценява положително и възможността частните фондове сами да избират с кои болници да сключат договор, като изискването е да са представени в цялата страна, защото това им дава възможност да подбират качествените лечебни заведения.
Новият проект предвижда всяко лечебно заведение да може да си избира на какви цени да работи, пише "Капитал". Това обаче означава, че министерството премахва централизираното договаряне на цени на услугите от основния пакет и всеки фонд ще трябва да създаде административна структура, която да наподобява тази на здравната каса с около 2200 служители, които да се договорят с 365 болници и общо около 30 хил. лекари. До момента за услугите от основния пакет имаше централизирано договаряне с лекарския съюз и цените бяха еднакви за всички здравни дейности, като над тях се доплаща за консумативи, по-качествено лечение, избор на екип, самостоятелни стаи и др. Ако лечебните заведения сами определят стойността на услугите си, съществува опасност те да злоупотребят с монополното си положение, в случай че са единствени в града, или пък да предложат непосилни цени.
"Лечебните заведения сами да формират цените си по основния пакет, без ясни правила, разписани от държавата и без национално договаряне, ще бъде окончателна катастрофа за здравеопазването. И в момента пациентите доплащат непосилни такси за лечение и болничен престой в големи болници, а и явно никой не си дава сметка какви административни разходи ще има един застраховател, който да обиколи 30 хил. лекари и да се договаря с всеки от тях лично. Да, застрахователите биха искали да се конкурират със здравната каса, но не при невъзможни условия за работа и пълна абдикация на държавата", коментира д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на здравните застрахователи.
През миналата година Ананиев предложи тристълбов модел, в който здравната каса плаща услуги до 700 лв., а над тази стойност всичко се покрива от здравните застрахователи чрез задължителна и доброволна застраховка.
Тъй като нито лекарите, нито пациентите, нито пък застрахователите бяха съгласни с него, сега Ананиев вероятно ще предложи демонополизация на здравната каса и всеки сам да избира дали да се осигурява за здраве в здравната каса или в друг фонд. Министърът беше предложил през миналата година и този модел, но твърдеше, че не го харесва, припомня "Капитал".
Източник: http://iconomist.bg, capital.bg
