- Автор: Васил Хаджийски, "Дневник"
- 25 Ное 2022
- 1503
- 51
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Поне 860 хил. години потенциален живот са загубили българите в двете години на пандемията от COVID-19. Това е сборът от годините, които всеки починал в следствие на коронавируса, се е очаквало да изживее, но не е успял. По този показател България е първа в света. Данните са от поръчан от държавата експертен доклад за смъртността от COVID-19 в страната от март 2020 г. до май 2022 г., който "Дневник" получи по Закона за достъп до обществена информация.
Според документа България се нарежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и на първо място по надвишена смъртност. Заключение дали това е обусловено от провежданата терапия обаче не може да бъде дадено. Експертите констатират, че смъртността сред ваксинираните е 20% по-ниска спрямо неимунизираните. Отчита се, че през първата пандемична година всеки пети е бил лекуван в болнично заведение, но в интензивните отделения не е имало недостиг на легла.
Докладът е изготвен от работна група, сформирана след заповед от февруари на последния редовен министър на здравеопазването проф. Асена Сербезова. Целта ѝ бе да извърши обстоен анализ на регистрираната смъртност от COVID-19 в страната за двугодишен период от началото на епидемията. Председател на работната група е проф. д-р Ани Кеворкян, ръководител на катедра "Епидемиология и медицина на бедствените ситуации" в Медицински университет, Пловдив. В състава ѝ влизат още представители на Националния център по заразни и паразитни болести, Националния център по обществено здраве и анализи и "Информационно обслужване".
В анализа са използвани данни за всички официално регистрирани случаи (1 126 945), хоспитализирани и починали в България до края на март 2022 г. Според данните средната възраст на заразените е близо 48 г., като се посочва, че засегнати са били хора от практически от всички възрасти - от 0 до 109 г. Починалите за този период 36 192 души са в същия възрастов диапазон, но със средна възраст 71.5 г.
В пъти повече от европейските държави
От началото на март 2020 г. до 10 април 2022 г. регистрираните починали с COVID-19 в България са 36 700, което прави около 5 500 смъртни случая на милион население. За същия период надвишената смъртност е около 69 хил. души (малко повече от 1% от населението на страната), или 10 400 на милион население, посочват експертите.
В доклада надвишената (извънредна) смъртност се дефинира като броят починали в повече от очакваното за съответния времеви период.
Тя се ползва като най-точния индикатор за жертвите на пандемията (преки и косвени), тъй като освен официално регистрираните починали от COVID-19, следва да се добавят починали от заболяването без да бъдат официално регистрирани, както и починали вследствие на ненавременното лечение на други заболявания, причинено от претоварването на здравната система, се казва в доклада.
Авторите посочват, че за изчисляването на загубените години потенциален живот на 100 хил. души население е използвана метрика, която отчита очакваната продължителност на живот за всеки починал, и по-дефиниция дава по-голяма тежест на починалите в по- млада възраст: "Например, един починал мъж на 60-годишна възраст в България отговаря на 17 изгубени години живот, докато за един починал мъж във Франция изгубените години живот са 23. Тези числа съответстват на очакваната продължителност на живот за тази възраст и пол в съответната държава". В допълнение е приложена и сходна метрика, при която обаче за всички популации е възприето възрастовото разпределение на стандартното европейско население.
Според направените изчисления експертите стигат до следните изводи: на база надвишена смъртност България регистрира 860 хил. потенциално изгубени години живот средно на всеки починал вследствие на пандемията се падат по 12.6 изгубени години живот.
Средната възраст на мъжете, починали вследствие на пандемията, е 69 - 70 г., докато при жените около 74 г.
"Данните за България от 11 500 изгубени години живот на 100 хил. души население са многократно по-високи от тези за държави като Франция, Португалия, Холандия, Австрия, Белгия, Словения, Италия и Испания, където изгубените години живот на 100 хил. души население варират между 1 700 и 3 000", се казва в доклада.
Към 22 май 2022 г. България се нарежда на второ място в света след Перу по смъртност от COVID-19 на 1 млн. души население и на първо място по надвишена смъртност.
Най-висока смъртност от 1945 г.
Общата смъртност за целия период на наблюдение е 3.21%, сочат данните. Докато по-голямата част от заразените с COVID-19 (53.8%) са били жени, то сред починалите повечето са мъже (55.2%). В доклада е посочено, че липсва категорично научнообосновано обяснение защо за мъжете инфектирането е свързано с по-висок риск от смърт.
Наблюдава се тенденция в промяната на смъртността с нарастване на възрастта, като най-високи прирасти са във възрастовите групи при хората над 65 години достигайки изключително високи стойности от 15% при 65-74 годишните, 22.71% при 85-94 годишните и 24.73% при най-малобройната, но най-уязвима група на лицата над 95 години.
В доклада е посочено, че през 2021 г. нивото на смъртност е най-високото в България, достигано в исторически план от 1945 г. досега. Цитират се данните на Националния статистически институт (НСИ), които показват, че броят на починалите в страната през 2021 г. е 148 995, а коефициентът на обща смъртност - 21.7%. Спрямо предходната година те се увеличават с 24 260, или с 19.4%. Според годишните данни за умиранията по причини през 2020 г. на НСИ общият брой на починалите е 124 735, от които 8554 (7%) от SARS-CoV-2. В сравнение с 2019 г. абсолютният брой на починалите е нараснал с 16 652.
Авторите се позовават и на данни на Евростат, според които коефициентът за смъртност през 2020 г. средно за Евросъюза е 11.6 промила, а за България - 18 промила. Равнището на общата смъртност на населението в България пък е най-високо сред страните членки на ЕС през всяка година в периода 2010-2020 г. Данните показват, че през 2020 г., белязана с пандемията, коефициентът за смъртност нараства във всички страни от Европейския съюз, но най-силно изразено е в България, следвана от Румъния.
Не по-малко показателен индикатор за здравето на нацията, свързан със смъртността, е очакваната продължителност на живота. В България тя показва тенденция към повишение през последните двадесет години, но през пандемичната 2020 г. за първи път се наблюдава намаление по този показател.
Средната продължителност на предстоящия живот общо за населението, изчислена за периода 2019-2021 г. е 73.6 години. Спрямо предходния период (2018-2020 г.) намалява с 1 година, което е рязък спад на фона на бавното и плавно нарастване на този показател в годините.
По данни на Евростат през 2020 г. този показател в България е с 6.8 години по-малък от средния за страните от ЕС и най-нисък в сравнение с всички страни-членки на ЕС. Според заключението данните за общата, предотвратимата и предвидимата смъртност в България са значително по-високи от средните за ЕС.
Голямата разлика между регистрираната СОVID-19 смъртност и надвишената смъртност в страната се обяснява най-вече от две тясно свързани обстоятелства. Първото е, че около 95% от всички регистрирани смъртни случаи от COVID-19 са на хора починали в болнични заведения. По такъв начин са изключени мнозинството от хората починали от COVID-19 извън болнични заведения. Второто е малкият брой направени тестове, което означава, че много починали от COVID-19 никога не са тествани и съответно не влизат в официалната статистика. До август 2021 г. в България са направени 530 теста на 1000 души население, което отрежда последно място в ЕС, като тестването се подобрява от есента на 2021 г., което води и до известен спад в отношението между надвишената и регистрирана COVID-19 смъртност.
"Липсата на данни в единната информационна система за провежданата терапия при хоспитализираните пациенти, вкл. починалите, не позволява отчитане въздействието на терапевтичния подход върху изхода на заболяването", подчертават експертите.
Алфа и Делта вариантите са били най-смъртоносни
Най-висока смъртност в България се наблюдава в периода на разпространение на Алфа и Делта вариантите на коронавируса. В периода на разпространение на Делта варианта (след юли 2021 г.) се наблюдава и най-високият дял на починалите - 61.7% от всички починали в предоставените данни. По време на третата вълна, доминирана от вариант "Делта" са регистрирани най-високите стойности на 14-дневната смъртност. Това е и периодът с достигнат максимум в броя на направените тестове на 100 хил. души население, повлияно и от въведеното изискване за "зелен сертификат" за влизане на публични места на закрито.
Независимо, че данните от проучвания в различни части на света свидетелстват за по-леко протичане и по-нисък шанс за хоспитализация и смърт при инфектиране с Омикрон варианта, данните на екипа показват, че възрастните продължават да са в повишен риск на фона на ниския имунизационен обхват.
Всеки пети заразен е влязъл в болница
Според данните до болница са стигнали 22% от всички заразени с коронавируса, като е налице асоциация между възрастовата група и съотношението на хоспитализираните - в най-голяма степен са били засегнати заразените между 45-54 г. (18.3%), което отговаря напълно и на разпределението на населението в страната.
Най-висок относителен дял на хоспитализирани се установява във възрастовите групи между 85 и 94 г. и 75 и 84 г.. По-често от болнични грижи са имали нужда мъжете. Най-висок относителен дял на хоспитализирани се установява в областите Смолян (40.9%) и Разград (40.1%). Разград е и с най-висока кумулативна смъртност - 6.1%. В противовес областта с най-много регистрирани случаи (София-град) е с най-нисък леталитет (1.61%) и същевременно с най-нисък дял хоспитализирани (12.6%), което авторите на доклада свързват с количествената и качествена осигуреност със здравни ресурси.
Над половината (61%) от всички хоспитализации са основно през първата година на пандемията. Най-много заразени пък са регистрирани в хода на третата епидемична вълна, доминирана от варианта Делта - 43.6% от всички регистрирани в информационната система. Причината най-вероятно е, че тази вълна е най-продължителна - започва през юли 2021 г. и продължава около 20 седмици.
Макар и отбягвани, ваксините работят
Докладът констатира добре известния факт, че България е с най-ниското ваксинационно покритие в Европа, като малко над 30% от хората са със завършен ваксинационен курс.
Сред всички изследвани заразени със SARS CoV-2 неваксинирани са 87.22%. В групата на починалите осезаемо преобладават неваксинирани пациентите - 92.95%.
И при двата пола преобладаващата част от инфектираните са неваксинирани (жени: 73.9% и мъже: 72.8%). Установена е асоциация между ваксинационния статус и изхода при инфектираните. Въпреки че кривата на възрастта в групата на ваксинираните е с 3.9 години по-висока от тази на неваксинираните, починалите в тази група са с 20% по-малко спрямо неваксинираните. 7.2% от починалите са ваксинирани спрямо 27% при оздравелите. Възрастовата разликата между двете групи починали и възстановени е средно 25 г.
От всички инфектирани, тези с поне една доза ваксина, приети в болница, са 17.6 %, което е с 5.9% по-малко спрямо групата на приетите неваксинирани (23.5%).
По отношение на ваксинационния статус на починалите, най-много ваксинирани сред тях има по време на Омикрон варианта (12%), което може да се свърже с избледняване на имунитета с времето, изминало от първичната имунизация, както и изразената способност на Омикрон за т.нар. пробивни инфекции, посочват авторите на доклада.
Показателен за влиянието на ваксинационния обхват върху смъртността е фактът, че като цяло в областите на страната с най-нисък обхват (под 20%) - Монтана, Търговище, Смолян и Видин са регистрирани едни от най-високите стойности на смъртността.
Лекарите и леглата били достатъчно
Въпреки че в разгара на пандемията сред най-тежките проблеми беше посочвана липсата на достатъчно интензивни легла и медицински специалисти в болниците, докладът заключава, че в нито един момент на пандемията "наличието на легла в отделенията за интензивно лечение не е било застрашено". Документът отчита общият брой места и лекари, без да прави разграничение по области.
Според данните осигуреността на лекари е 43 на 10 хил. души за 2020 г. и надвишава средните европейски показатели от 35.1 на 10 хил. Въпреки това е отчетено, че кадровото обезпечаване в структурите на общественото здравеопазване в страната продължава да е в тежко състояние. През 2020 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ.
Осигуряването на населението с болнични легла през 2020 г. нараства на 78.4 на 10 хил. души при запазена ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа - 3.1 на 10 хил. Броят на леглата в болниците към 31 декември 2020 г. е 51 991. През 2020 г. броят на постъпилите в лечебните заведения е 1 876 441 човека или 27.1 на 100 души от населението. За същия период обслужените от спешните отделения на болниците и центровете за Спешна помощ изненадващо са намалели спрямо 2019 г. - 2.26 млн. срещу 2.64 млн.
Анализ за смъртността от COVID-19 възложи и Стойчо Кацаров, служебен министър на здравеопазването през 2021 г. Той бе на Националният център по обществено здраве и анализи. В него бе посочено, че причините за повишената смъртност от коронавируса в страната са нереформираната здравна система, лошият здравен статус на населението и лошото управление на кризата.
Източник: dnevnik.bg
