Проф. Киров: Лозан Панов да прочете глава 9-а от Конституцията

Съдът е този, който постановява крайния акт – било в наказателното, било в гражданското съдопроизводство, а пък в административното е ВАС. Нека ясно да се каже – прокуратурата не е господар на процеса, такъв е съдът. Това заяви пред БГНЕС проф. Пламен Киров, ръководител на катедрата по конституционно-правни науки към Юридическия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски”, и бивш конституционен съдия.

Запитан как оценява предложението на Лозан Панов президентът да стартира консултации за свикване на Велико народно събрание, проф. Киров отговаря следното: "Как да го определя? Краткият отговор е – проява на нездрав хумор. Защото г-н Панов е висш магистрат, който би трябвало да е прочел глава 9-та на Конституцията, където са уредени процедурата за нейната промяна чрез Велико народно събрание и правомощията на самото ВНС. За да се свика, обаче, трябва да има законопроект за изменение на Конституцията и то да засяга правомощията, т.е. онази запазена сфера, където ВНС е компетентно. Не може да се свикват консултации. И тук въпросът е: а кой да разработи законопроекта – президентът, парламентарните групи? Кой? Щом инициативата изхожда от председателя на ВКС – нека той да си направи труда, да седне и да напише един законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Очевидно Панов се стреми към политическа кариера. Ангажира се с политически каузи – заема политически позиции и отстоява политически тези, което е в противоречие с неговото място в момента – та той е един от тримата висши магистрати. А по закон е деполитизиран и би трябвало да е политически дистанциран."

Що се отнася до дебата дали прокуратурата трябва да бъде извадена от съдебната власт проф. Пламен Киров обяснява, че трябва да се реши въпроса, ако я извадиш от там, дали искащ да я преместиш към изпълнителната власт. "Защото в много страни, където прокуратурата изпълнява функциите на държавно обвинение, тя е в изпълнителната власт", пояснява той.

Подобно изваждане на прокуратурата от съдебната система, според професора, крие рискове обвинението да се превърне в машина за репресии. "Именно това е причината, поради която през 1991 г. се възприе този модел, с новата Конституция, прокуратурата да бъде заедно със съда, отделена в самостоятелна власт, за да не може да се влияе. Защото цялата ни предходна история – от създаването на Третата българска държава, беше съпътствана от това, че съдебната власт бе използвана за политически репресии към неудобните политически противници. И за да се затвори тази страница, беше формирана такава съдебна власт, която да включва едновременно независимия съд и независимата прокуратура. За да не може да се влияе политически нито на обвинението, нито на съда. По тази причина и следствието попадна там, макар че след това позицията еволюира и фактически предварителното разследване в момента се осъществява от органите на МВР, включително от митниците и т.н.", обснява намеренията на законотворците в началото на прехода проф. Хламен Киров.