- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 12125
- 15
Проф. Христов смята, че кюрдският проблем ще затъмни сирийския въпрос, който върви към някаква форма на частично решаване. Според него ролята на Кюрдистан за Турция, Ирак, Иран и в по-малка степен за Сирия е аналогична с тази на Албания за Балканите. В кюрдска територия са двата основни ресурса – водата и петролът. Затова, по думите му, провеждането на референдума от Масуд Барзани е консултуран със САЩ акт. Кюрдският проблем устройва САЩ и Израел, счита Иво Христов, но същественият въпрос е как ще рефлектира върху България? „Зависи доколко кюрдският казус ще се прехвърли в Турция”, обясни народният представител.
Той изтъкна, че кюрдските вилаети са една четвърт от територията на Турция, а в някои от тях се водят мащабни войни. В резултат от политиката на Тургут Йозал големи турски градове бяха заселени с кюрди, за да бъдат претопени. „Те не само не се интегрираха, но създават проблеми в самото сърце на Турция, поради което е днешното напрежение”, обясни анализаторът. В тази ситуация България няма позиция, родната дипломация по традиция е изостанала от събитията, страната ни е в мизерна кондиция, стана ясно от думите му.
„Турция изживява своята индустриална и градска революция. Въпрос на време е да си поиска доминиращата роля в региона”, предупреди проф. Христов и направи кратък обзор на Балканите. Той поясни, че върви процес на изхвърляне на потенциалните съюзници на Русия. Това е причината за стратегическото обкръжаване на Сърбия и въпрос на време е страната да капитулира под този натиск. Албанският интерес е признат от „господарите на света” като американски, реализацията му се улеснява с фрагментаризацията на Западните Балкани.
От изложението на професора стана ясно, че страните от Балтийско до Черно море имат разпределени функции в глобалната антируска цел. На Полша е отредено да координира антируските действия, Украйна да служи за пушечено месо срещу Русия, а задачата на Литва, Латвия и Естония е да дразнят „руската мечка” , с опцията за мишена. България ще играе ролята на сигурна прифронтова полоса. Поведението на българските „елити”, без изключения, в тази ситуация проф. Христов обясни с комплекса на „бития” – изработено качество да се скриеш, докато минат ветровитите събития. Той предупреди също, че „не може дълго да се седи на два стола”.
„Не само Европа на две скорости, но грубо казано „за две Европи” ще ни се съобщи съвсем скоро”, прогнозира той. Влизането на България в Еврозоната означава две неща - ликвидирането на валутния борд и окончателна „зачистка” на територията от гледна точка на икономически шансове. „Мощните икономики ще изсмучат остатъчните ресурси на България”, обясни професорът по социология на правото. Той напомни, че през 2020 година еврофондовете ще приключат, с което шлюзовете на ЕС за българската „върхушка”, която ги разпределя, ще се затворят.
„Българската икономика се крепи на европомощи, контрабанда, енергетика, сива икономика, милиард – милиард и половина от емигрантите”, очерта стопанската картина. Въпросът с производителността на труда е технологичен въпрос, който изцяло е в отговорностите на предприемачите. „Те организират производствения процес и това означава да плащат за технологии, а не за любовници и майбах”, каза проф. Христов.
Той изтъкна социалната пасивност като причина българите да изберат Терминал 2 вместо битката срещу експлоатацията и разграбването на държавата. „Нашето общество няма мъжеството да се изправи и да задава правилните въпроси”, не скри разочарованието си той. Това устройва всички политически партии, включително и БСП. „Социалистическата партия трябва да защитава интересите на действените хора. Българският социализъм от 2017 г, със социалните му програми е счетоводен социализъм” каза проф. Христов и препоръча идейно избистряне и идеологическо изясняване.
„Настоящата политическа система е зачената в грях, но й се вижда края. Разбира се, дава й се допинг, но това са последните гърчове. Беше цар, после бодигард на царя, сега и шоумен да мотивира гласоподаватели. Колко още моите сънародници ще бъдат лъгани по един и същи елементарен начин с едни и същи средства?”, попита проф. Христов.
