- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 9842
- 14
На въпрос какво е решението на проблема, професорът казва следното: "Всички места, където бяха ангажирани трудово циганите – нископлатената работа в металургията, селското стопанство, бяха „реформирани“ и те изпаднаха оттам. След това се появиха следствията като социална декласация, неграмотност, престъпност. Много често тези следствия се представят за изначалния проблем, но те не са. Затова относно циганите няма разбиране, а липсва и интерес".
Според проф. Иво Христов целият подход към това малцинство е тотално и "съзнателно сбъркан". "На циганите се гледаше като общност, която може да взриви българското общество и те успешно го правят, независимо дали го осъзнават или не. От друга страна това са схеми, които се използват по цял свят със същия успех – от Южна Африка до Южна Патагония. Естествено, че тук има специфики, които трябва да се имат предвид. А подходът е дълбоко сгрешен, отново ще го кажа – защото на циганите се гледа като на проблем, а не като на ресурс, който да се използва."
Депутатът от БСП обръща внимание и на факта, че от всички "ромски декади", конференции и фондации, обикновените роми не са видяли нищо добро. "Това са мащабни корупционни схеми, които са за облага на циганските тартори от една страна и от друга, за онези, които управляват. А както знаем, те не са цигани. И трето – схемата облагодетелства и съответните институции, финансиращи нещата от чужбина."
"Но нека погледнем чисто антропологически на въпроса: На циганите се гледа като на някаква общност, която едва ли не насила е била изключена от модерността. Но това са изначално антимодерни общности, чието включване в обществото много често минава и през насилие. Такъв е целият опит на интегриране на такъв тип общности в Съединените американски щати, с аборигените в Австралия, маорите в Нова Зеландия и така нататък. Тези факти услужливо се забравят. Как са приобщени аборигенските деца в Австралия? С пълно откъсване от тяхната социална среда, отнемане от родителите им, вкарването им в „бели“ училища, където са на пълен пансион. Накрая оттам те излизат само външно като аборигени, но се държат като останалите членове на обществото. Така се правеше, но сега вече се дават други идеи. Но си представете циганската специфика – все едно номадите на Чингис хан, но захвърлени в 21 век. С огромни усилия България преди 50 години накара така наречените катунари, да се установят на едно място. Сега отново се възпроизвежда този феномен на номадството, както и всички онези практики за продажби на жени, деца – това при тях се счита за нормално. Но то трябва да бъде пресечено с цялата сила на държавата. Тя обаче няма нито интерес, нито ресурс да го стори. Като казвам „държавата“ визирам управляващите групи в страната", казва още професорът.
