- Автор: "Фигаро"
- 30 Ное 2022
- 2119
- 10
Потенциални домакини от “Домове за Украйна” («Homes For Ukraine») протестират срещу забавянето на визите на украински бежанци. Лондон, 25 април 2022 г.
Жюли Зог, “Фигаро”
Лондон
Престоят на София Каркадим във Великобритания ѝ е оставил горчив привкус. Младата 22-годишна жена, която избягала от Лвов, в Западна Украйна малко след руската инвазия, пристигнала в Брадфорд през май. Намерила приемно семейство с посредничеството на “Опора”, британска неправителствена организация. “Много бързо си дадох сметка, че двойката, при която живеех, има проблеми”, разказва тя. Съпругата започнала да обвинява мъжа си, 30-годишен охранител, че ѝ изневерява със София.
Десет дни след пристигането си София решила да си стегне багажа и да си тръгне. Противно на всички очаквания, мъжът пожелал да я последва. “Настанихме се заедно и малко по малко създадохме връзка”, разказва служителката в IT-компания. Но четири месеца по-късно любовникът ѝ променил мнението си и я изгонил. Като капак на всичко таблоидната преса разкрила историята. Объркана и останала без жилище, София се върнала в Украйна през септември. “Ядосана съм, казва тя. Току-що бях пристигнала в тази страна, за която не знаех нищо, бягайки от войната, и имах чувството, че всички се опитват да се възползват от мен”.
Младата жена е една от 136 000 украинци, пристигнали във Великобритания под егидата на програмата “Домове за украинци” («Homes for Ukrainians»), безпрецедентна инициатива на правителството за настаняване в частни домове на бежанци, бягащи от войната за период от минимум шест месеца. В замяна домакините получават по 350 лири месечно.
Когато избухнала войната, Дейвид Франкъл не се поколебал. “Имаме свободни стаи у дома и собствените ми баба и дядо са избягали от нацистка Европа през 30-те години на миналия век, което ме прави чувствителен към страданието на тези хора”, доверява той. В началото на май той и съпругата му приели петчленно семейство от Мариупол. Но той веднага бил поразен от мащаба на задачата. “Трябваше да им вадим виза, да им отворим банкова сметка, да им помогнем за получаването на социални помощи, да запишем децата на училище”, уточнява той. Към това се прибавили непрекъснати пътувания с кола, за да закарат един или друг в центъра за набиране на кадри или на лекар.
След няколко седмици той се опитал да обсъди ситуацията с бащата на украинското семейство. “Но той не искаше и да чуе за това. Повтаряше, че иска кола и да отиде при брат си в Чешир, в другия край на страната”. Накрая отношенията се влошили и украинското семействи си тръгнало през юли.
“Не е малко да приемеш чужденци в дома си в продължение на шест месеца, когато никога преди това не си го правил, отбелязва Сара Натан, съоснователка на НПО "Бежанци у дома" (“Refugees At Home”). Има културни различия, повече работа от очакваното и различни представи за използването на пространството”. Тя разказва за семейство, приело украйнска баба, която нахлувала в кухнята, за да вари супа сутрин или вечер, и историята на друго семейство, което се оказало, че трябва да споделя една баня с десет души. Към това се прибавя безпрецедентна криза на разходите за живот, което не улеснява настаняването на много гости.
Това невинаги е ясно за бежанците. Повечето домакини живеят на село, далеч от градовете, където се намират работните места и другите членове на украинската диаспора. “Тези хора, бягащи от войната, понякога страдат от травми”, отбелязва Ирина Терлецки от Асоциацията на украинците във Великобритания. Тероризирани от шума на бомбите, някои деца се хвърлят на земята при най-малкия звук. Други се отдръпват, почти безмълвни.
Заради това напрежение някои украинци били изгонени само след ден. Други вече са в края на своите шест месеца и трябва да се тръгнат, защото домакините им не желаят да удължат престоя им. Анфиса Власова, 41-годишна украинка, приютена в едно село, недалеч от Оксфорд, трябва да напусне жилището на 10 ноември. “Нямам къде да отида, оплаква се тя. Не намерих друго приемно семейство и агенциите за отдаване под наем не ме искат, защото нямам работа и не мога да предоставя аванс от няколкомесечен наем”. Тя се опасява, че ще остане на улицата.
Местните власти, които получават 10 500 лири на бежанец от държавата, са длъжни да намерят спешно настаняване за бежанците, които се окажат без дом, но те предпочитат семействата пред самотните хора и им липсват решения. “Повечето набързо се преместват в хотели”, отбелязва Ирина Терлецки.
Подобно на много експерти, тя смята, че държавата не е изпълнила задължението си, прехвърляйки управлението на една остра миграционна криза на населението, което не е подготвено за това. “Прибягването до приемни семейства може да бъде само краткосрочно преходно решение, подчертава Сара Натан. Но правителството изглежда не е мислило какво да прави по-нататък, въпреки че повечето украинци са получили тригодишни визи”.
Превод от френски: Галя Дачкова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
