Президентът удостои 23-ма дисиденти с орден "За гражданска заслуга"

Само тези ли са? А другите, които всички помним? Или те сега са червени, комунисти, исти и прочие, но неотговарящи на критериите на комсомолеца, който тогава спеше по паркингите на Германия, изпратен там по партийна линия.
Малка справка за \"Умника\" - гонче (beagle ). За липсата на възпитание - тя му е избягала, някъде към седмата му година Защо всъщност езиковото ни съзнание се раздвоява в някои случаи? Да надникнем за малко в миналото. Учените смятат, че преди хилядолетия е съществувал т.нар. праславянски език – езикът, който са говорели славяните в своята прародина, преди да се разселят и да се обособят в три групи: южни, източни и западни. Той в известна степен е хипотетичен, доколкото не е засвидетелстван писмено и може да се възстанови само теоретично. В случая за нас е важна една промяна, настъпила в звуковата му система. Нарича се втора палатализация и засяга съгласните к, г и х, които при определени позиции в думите се заменят съответно от ц, з и с. За любознателните ще кажа, че в праславянския език к, г и х са били твърди съгласни и когато са се намирали пред предни гласни, са се превръщали в меките тогава ц, з и с, които също са имали по-предно място на учленение. Причината за тези звукови промени е действащата в късния праславянски език тенденция към синхармонизъм, т.е. към съзвучие. При втората палатализация редуванията к~ц, г~з и х~с са настъпвали в позиция пред гласните е и и, обаче не пред всяко е или и (за да е по-сложно, разбира се), а само пред онези, които са наследници на индоевропейските дифтонги ai и oi. Точно това и, което днес се среща във формите за множествено число на съществителните имена от мъжки род, е от такъв дифтонгичен произход и навремето е омекчавало предходните съгласни к, г и х, а днес е причина за съмнения и въпроси. Сега вече може би ви става ясно защо казваме ученик, но ученици; залог, но залози; монах, но монаси. В езика ни, от една страна, се пазят резултатите от разглежданото историческо редуване, което преди векове е било последователно. От друга, поради факта, че звуковият закон, наречен втора палатализация, отдавна е престанал да действа, днес се срещат доста изключения. Сред тях са и съществителните, завършващи на -нг: паркинг–паркинги, куплунг–куплунги, дансинг–дансинги, пудинг–пудинги..
Дори и в най-зловещите години на тоталитарния режим студентът във ВМЕИ Ленин другарят Р. Плевнелиев покрай активната си работа в ППО на БКП се е борил също така и за демокрация. Училите по онова време знаят кои бяха партийците сред студентите.
Малка справка..., казвали ли са ти, че си идиот?
Наистина сме народ с много идиоти. Човекът напълно коректно обяснява, защо трябва ма говорим паркинги, а тук изкача някой си, който не може да сдържи идиотщината си. Докъде стигнахме!
\"Много отдавна се научих,че човек не трябва да се бори с прасе - целият се изпоцапва и освен това на прасето му харесва.\"
Изразът паркинЗи е препратка на колегата beagle към едно интервю на президента и точно го възпроизвежда. В този аспект изписването на въпросната дума именно като паркинЗи може да се смята като проява на ирония и намек за ниво на образованост. Естествено, че при тези обстоятелства изнасянето на лекции по правопис по форумите не може да бъде квалифицирано по друг начин, освен като изпозвания от мен по-горе. По темата с паркинЗите в Германия може да се добави още, че именно там е започнал стремителния възход на бъдещия държавен глава, спящ в колата на баща си, винаги гладко избръснат в иначе хигиеничните германски тоалетни, но разбира се това най-вероятно е легенда, като намерената на улицата и излъскана за да бъде продадена ябълка на Рокфелер. Мнозина отдавна знаят за принадлежността на скромния млад предприемач към средното ниво на комунистическия елит. За другарското рамо на другарката Масларова също се знае, това, което остава неизвестно за историята е, дали бъдещият студент е приет в престижната специалност с бележка от ОК на БКП от изоставащ окръг, каквато практика имаше тогава, в най-мрачните години на репресии и терор.
Върху „приноса им за развитието и укрепването на гражданското общество, за укрепването на демократичните институции” лежи едно много черно петно на „демократичния преход” - неуточнените и неразкрити (Защо ли?) убийства в резултат на конкуренцията сред подземния свят. Една тъжна реалност и равносметка на мечтите за изграждане на гражданско и демократично общество у нас след 10-и ноември, за една истинска правова държава. Интересно защо многото знакови лица от началото на прехода не дръзнаха да се появят в този юбилеен четвърт век, да организират митинг и да дръпнат една пламенна реч, така както бе в началото, а се изпокриха и си кютат.
Ние и нашите партньори използваме технологии като “Бисквитки” за персонализиране на съдържанието и рекламите, които виждате, както и за да анализираме трафика на сайта. Изберете “Приемам”, за да приемете използването на тези технологии. За повече информация, моля запознайте се с обновените “Политика за поверителност” и “Политика за бисквитки” на Гласове.ком ЕООД