
Част от оспорените пред КС текстове бяха обект и на ветото на президента, отхвърлено преди дни от парламента. От мотивите към него ставаше ясно, че в преходните и заключителни разпоредби на закона за корпоративното подоходно облагане управляващите се опитват да прокарат недопустими промени в друг закон - този за митниците. С тях преобразуването на митниците в териториални дирекции се представя като закриване, което води до прекратяване правоотношенията на служителите без предизвестие и по преценка на директора на Агенция „Митници“.
Конституционно неприемливо е предвиденото прекратяване на правоотношенията с висши държавни служители без предизвестие по преценка на директора на Агенция „Митници“. Така се ликвидира стабилитетът, който е основен принцип на държавната служба съгласно чл. 116, ал. 1 от Конституцията, и се създават условия за политически зависимости, се посочва в искането на държавния глава до КС. Според него по този начин уволнените се лишават от пълноценна съдебна защита, което не съответства на чл. 56 от Конституцията, на чл. 8 от Всеобщата декларация за правата на човека и на чл. 6, параграф 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В противоречие с чл. 6, ал. 2 от Конституцията се създава неравенство по признак обществено положение. Освобождаването „по преценка“ е предпоставка за административен произвол, който е несъвместим с правовата държава, посочва държавният глава.
В искането се оспорва и въвеждането на по-високи данъци за имоти в населени места от Списъка на курортите в България. Текст, върху който Радев също наложи вето. Тези по-високи ставки ще се прилагат, когато имотите не са основно жилище на данъчно задълженото лице, не са отдадени под наем и не са регистрирани като места за настаняване по смисъла на Закона за туризма.
Според президента така се нарушават изискванията на чл. 60 от Конституцията за законоустановеност на данъците и за съобразяването им с доходите и имуществата на данъкоплатците. Поставянето на размера на данъчната ставка в зависимост от списък, приет от Министерския съвет, означава, че не само Народното събрание, както предвижда Конституцията, а и правителството със свой акт ще участва в определянето на размера на данъка.
Обвързването на размера на данъка с използването на имота смесва по конституционно недопустим начин подоходни и имуществени данъци. Затова лицата, които не получават наеми от своите имоти, ще дължат по-висок данък за имота си в сравнение с лицата, които не само притежават имот, но и получават доходи от него.
Според държавния глава незачитането на граждански права и вменени задължения води до нарушаване на конституционно установени принципи, които са особено важни при взаимоотношения с властнически характер, каквито имаме в сферата на данъците и държавната служба.
С тези аргументи на 13 ноември 2018 г. държавният глава наложи вето на ЗИД ЗКПО. Сезирайки Конституционния съд, президентът отстоява тази своя позиция по отношение на отделни разпоредби от повторно приетия от Народното събрание закон, се посочва в съобщението на пресцентъра на държавния глава.