- 10 Sep 2020
- 23
- 19
"Една цел е постигната. Говорим за прехода и личните истории от прехода. И дали тя се е случила на 10-и или на 11-и, или на 12-и, или на 18-и, за мен това няма голямо значение", каза Плевнелиев., цитиран от БГНЕС днес след обед.
<p><em>"А тези, които решиха и гледаха конкретно директната дата и са разбрали именно за нея, разбира се, аз им се извинявам. Но по-важното е друго. Моят старт на прехода е с ярък спомен за двата плаката от тапети и с приятеля ми пред Народното събрание. Това е моят 10-и ноември и моята лична история, за която бях попитан"</em>, добави той.</p>
<p>Днес сутринта той написа в президентския акаунт в Туитър следното: <em>"10 ноември е възприемана като символична дата за началото на прехода, а не просто квадратче от календара... Тогава аз имах смелостта да изляза с ясна гражданска позиция...След новината за промените с моя приятел направихме плакати. И спонтанно, без да е нужно някой да ни организира, отидохме пред парламента...</em></p>
<p><em>Отидохме, за да изразим публично реакция и позиция! С нашите плакати! И не бяхме сами!..</em></p>
<p><em>Това е историята ми, която днес се опитват да обърнат срещу мен, както се опитват да подменят и истината за 25-те години преход... И нека тези, които сега иронизират, да кажат как са реагирали на тази новина. Колко удобно е дебатът да се върти около датата 10 ноември, а не около позицията ми да направя 2 плаката и да отида пред НС. Всички тях поздравявам с вчерашната си реч."</em></p>
<p>Речта, която има пред вид, е от международната конференция на тема „Как да се справим с миналото, гледайки в бъдещето“. На журналистическия въпрос вчера къде е бил самият той на 10 ноември 1989 г. президентът заяви: <em>„Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел Илиян Попов ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините - аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: „Съд за виновниците”, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища”. С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември.”</em></p>
<p>По-късно президентът продължи с темата за комунизма на съвместна прескоференция с унгарския си колега Янош Адер.<br />
В туитър акуанта @BgPresidency се появиха още коментари: <em>"Унгария, Германия сложиха комунизма в музея още през 90-те години и то по обективен и достоен начин. У нас този процес още не приключил...За по-малко от година комунистите избиват повече български висши военни,отколкото загиналите във войните след Освобождението ни....През 1989 г. не си давахме сметка, че е важно институциите на демократичната държава не само да бъдат инсталирани, а да бъдат и ефективни....За България, Словакия и Сърбия историческите връзки с Русия и платената от Съветския съюз модернизация доведе до "трети път" в прехода." </em></p>
<p> </p>
