Прекършената съдба на "бъдещия" френски президент Доминик Строс-Кан

<p>Сегашният скандал избухва в много деликатен момент за френския политик. Социологически проучвания го сочат за сигурен победител на президентските избори във Франция през 2012 г. (с 23% от гласовете според агенция LH2) пред лидера на крайната десница Марин Льо Пен и настоящия президент консерватор Никола Саркози.</p> <p>Самият Строс-Кан все още не е обявил решението си да се кандидатира като представител на социалистите. Очакваше се да го направи до края на юни.</p> <p>Според представители на социалистическата партия напоследък срещу Строс-Кан се води добре организирана кампания за неговото дискредитиране. Преди две седмици в интернет бяха публикувани снимки на директора на МВФ, заснет заедно с жена му да се качва в поршето на свой приятел за близо 150 хил. долара пред дома му в Париж на стойност над 5.5 млн. долара. Снимките предизвикаха въпроси в медиите за луксозния му начин на живот.</p> <p>Френският вестник &bdquo;Франс соар&ldquo; публикува подробности за скъпите костюми и жилища на Строс-Кан. Изданието, срещу което впоследствие французинът заведе дело, отбеляза, че той носи костюми, шити при шивача на американския президент Барак Обама, на стойност между 7000 и 35 000 долара, и изброи няколко скъпи жилища, собственост на семейството му &ndash; апартамент за 2.5 млн. лири във Вашингтон, купен след като оглавява МВФ и се премества да живее във Вашингтон заедно със съпругата си, апартамент в Париж, купен през 1990 г. за 2.2 млн. лири, друг, също в Париж, придобит през 2007 г. за 3.4 млн. лири, както и къща в мароканския град Маракеш.</p> <p>Никога не е било тайна, че социалистът Строс-Кан е богат, а е и женен за богата наследница. Третата му съпруга Ан Сенклер, популярна френска журналистка през 80-те години на миналия век, е внучка на известен търговец на изкуство. Самият Строс-Кан е роден в богато парижко семейство на евреи и прекарва част от детството си в Мароко и в Монако.</p> <p>Бившият професор по икономика влиза в социалистическата партия през 1976 г. Десет години по-късно е избран за депутат от района Вал д&rsquo;Оаз, северно от Париж. Бил е кмет на парижкото работническо предградие Сарсел.</p> <p>Първият му пост в управлението на Франция е в министерството на промишлеността при управлението на социалистическия президент Франсоа Митеран до 1993 г.</p> <p>Строс-Кан се смята за архитект на икономическата политика, която помага на социалистите да се върнат на власт през 1997 г. В периода юни 1997 г. &ndash; ноември 1999 г. той е министър на икономиката, финансите и промишлеността в правителството на Лионел Жоспен.</p> <p>В качеството си на финансов министър печели признание като човека, помогнал на Франция да се квалифицира на финалите за въвеждане на еврото през 1999 г. Започва мащабна програма, финансирана от държавата, за разкриване на 350 000 работни места. Успява да намали плащанията по дълга на Франция чрез серия от приватизационни сделки, включително продажбата на дялове от France Telecom и Air France.</p> <p>В края на 1999 г. подава оставка заради скандал с финансиране на социалистическата партия, в който впоследствие е оправдан.</p> <p>През 2007 г. Строс-Кан се явява на вътрешнопартийни избори за определяне на кандидатурата на социалистите за президент. Губи от социалистката Сеголен Роял, която се изправя срещу лидера на десницата Никола Саркози.</p> <p>След като Саркози става президент, той издигна кандидатурата на Строс-Кан за директорския пост в МВФ, решение, което някои обясняваха с благосклонното отношение на консерватора Саркози към левите политици, но според други то бе по-скоро начин да отдалечи популярния Строс-Кан от светлината на прожекторите.</p> <p>В каква степен поредицата от скандали, в които се озова Строс-Кан през последните дни, ще се отрази на политическата му кариера и кандидатирането му за президент трудно може да се прогнозира. По принцип французите са готови да прощават на своите лидери сексуалните прегрешения като любовници и тайни семейства, но не са така великодушни към проявите на лукс и излишество, коментира британският в. &bdquo;Гардиън&ldquo;.</p>