Преглед на печата от 26 октомври

<p>15 126 нелегални имигранти са били спрени на границата и не им е било позволено да влязат в България за първите 9 месеца на годината, акцентира <strong>&bdquo;Сега&ldquo;.</strong> Това съобщи главният секретар на МВР Светлозар Лазаров вчера. Над 3800 души са успели да влязат и да кандидатстват за бежански статут. Тази година са били задържани и над 400 души, които се занимават с каналджийство и незаконен трафик на имигранти. Преди два дни правителството даде знак, че очаква още по-голям наплив заради разрастването на кризата в Близкия изток и в Африка. Единият възпиращ фактор е построената на границата с Турция 30-километрова ограда. В останалата част постовете на граничните полицаи са през километър. Те подавали сигнали до турската страна, когато видели идващи групи през браздата. Над 4400 души са задържани от турските власти по сигнал на българските граничари. В други случаи полицаите гонели имигрантите през браздата. За съжаление, имало и случаи, когато влизащите у нас успявали да се скрият. &quot;Когато има гонене, има и бягане&quot;, обобщи Лазаров. МВР посочи и доказателства, че е затегнало режима спрямо нелегално пребиваващите чужденци. От пресцентъра му обявиха, че съвместно с прокуратурата в цялата страна в петък е започнала масирана 14-часова акция в хостели и хотели с ниска категория.</p> <p><strong>&bdquo;Дума&ldquo;</strong> алармира, прекомерното натоварване, ниското заплащане и липсата на перспектива развиват &quot;синдром на изпепеляването&quot; сред медицинските служители. Сред най-честите причини за стрес работниците и служителите посочват преструктуриране на работата или несигурност на работните места - 57%. На второ място е неприемливото поведение на работното място (нагрубяване или тормоз) - 44%. Удълженото работно време и натоварването стресира 43% от анкетираните, а липсата на подкрепа от колегите или ръководителите при изпълнение на задълженията - 38%. Това показват резултатите от проучване на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Около 52% от работещите в България смятат, че случаите на стрес на работното им място са чести и много чести. Само 7% твърдят, че не са подложени на стрес, а според 40% от анкетираните случаите на стрес са редки. Тези данни са много близки до средните за ЕС, коментира Любен Томев, председател на Института за социални и синдикални изследвания (ИССИ) към КНСБ. Той уточни, че традиционно в края на октомври се отбелязва Европейската седмица по безопасност и здраве при работа, а кампанията за 2014-2015 г. е под наслов &quot;Здравословни работни места - управлявай стреса!&quot;</p> <p><strong>&nbsp;&bdquo;Монитор&ldquo;</strong> публикува интервю с д-р Славчо Славчев, председател на фондация &bdquo;Сън и здраве&ldquo;. Според д-р Славчев връщането на часовника ще ни донесе повече комфорт. Защото лятното изместване на часовника спрямо реалното астрономическо време усложнява нашия биоритъм. Имаме нагласата да спим по осем часа в денонощието, когато е тъмно, и да бъдем свежи в дневните часове. Когато това се промени, биологичният ни часовник реагира по-бавно. Това се чувства най-силно при трансконтиненталните полети. Да речем, може да го усетите, когато пътувате на изток, към Токио, където разликата в часовото време е около 8-9 часа. Това се отразява съществено върху всички функции на организма. Така че ако разликата е осем часа, ви е необходима около една седмица, за да влезете в новия ритъм. Подобно нещо се случва при промяната на лятното и връщането към нормалното астрономично време. През лятото изместваме часовника с 1 час напред и ставаме по-рано от обичайното. Така се краде един час от съня ни. Необходими са ни няколко дни, за да се адаптираме и за да може биологичният ни часовник да влезе в ритъм. Когато обаче върнем часовника назад, пътуваме на запад, например в Сан Франциско, там също имаме разлика от 7-8 часа, но в обратна посока. Тази промяна на времето се понася по-леко.&nbsp;</p>