Последни преговори за новата ЕК

<p>Малко преди европейската среща на върха на 30 август, разпределението на постовете в бъдещата Комисия е обект на напрегнати преговори. Новият председател на ЕК вече закъснява с календара, но нещата ще се ускорят. Решението за поста върховен представител по външните отношения трябва да бъде взето на 30 август, а Колежът на комисарите - назначен до 10 септември, уточняват от Елисейския дворец.</p> <p>Най-желаните постове днес не са същите, както в предишната Комисия. Така бюджетните въпроси са по-малко търсени, тъй като европейският бюджет за периода&nbsp;2014/2020 г. вече е приет и се простира до края на Комисията &quot;Юнкер&quot;.</p> <p><strong>Цифровизацията и енергетиката са сред желаните постове</strong></p> <p>В замяна на това, много желани са постовете, засягащи икономиката: конкуренция, икономически въпроси, вътрешен пазар, търговия, енергетика и цифровизация. Обединеното кралство, Германия и Франция се стремят особено към тях. Обикновено, портфейлите не се разпределят два пъти последователно за една и съща страна, така че има малки шансове Германия да получи енергетиката или Франция вътрешния пазар. Също така има малки шансове Германия да получи икономическите въпроси, имайки предвид нейното относително нетипично положение в Европа, или конкуренцията, защото много досиета засягат Германия; аргументи, които могат да бъдат валидни за Франция. Двете страни изглеждат априори по-подходящи за цифровизацията и търговията, плюс вътрешния пазар за Германия и енергетиката за Франция.</p> <p><strong>Инвестициите са на първа линия</strong></p> <p>Но могат да се появят и нови длъжности. Комисията би могла да създаде постове на заместник-председатели, сред които портфейл по инвестиционните въпроси, тема, която ще бъде решаваща в следващия мандат. Изглежда този пост изкушава Пиер Московиси, френският кандидат за еврокомисар.&nbsp;</p> <p>На Европейския съвет на 27 юни държавните лидери постигнаха съгласие, че липсата на инвестиции е наказание за Европейския съюз, особено за най-засегнатите от кризата страни, където липсват капитали. Проектът на френското президентство за създаване на петгодишен инвестиционен план за&nbsp;1200 млрд. евро не бе приет, но Жан-Клод Юнкер предложи тригодишен план за 300 млрд. евро, който Елисейският дворец вече подкрепи.</p> <p>&quot;Внедрихме идеята на европейско ниво, което е първата победа. Сега не може да не бъде подкрепен Юнкер, което би отслабило позицията му по въпроса. Просто трябва да се дискутира сумата, която не е окончателна&quot;, уверяват в Елисейския дворец. Там оценяват нуждите на 240 млрд. евро годишно, или 2 на сто от европейския брутен вътрешен продукт. Френското президентство днес смята, че трябва да се действа поетапно, а сумата, предложена от Жан-Клод Юнгер може да бъде договаряна. &quot;Ще преминем към втория етап, който се състои в конкретното мобилизиране на средства от публината и частната сфера; нищо не е решено засега&quot;.</p> <p><strong>Комисар за еврото?</strong></p> <p>Вместо да поема поста председател на Еврогрупата, може да бъде създаден портфейл на заместник-председател, който отговаря за еврозоната.&nbsp;</p> <p><strong>Жените на първа линия?</strong></p> <p>Кандидатурите, представени от Жан-Клод Юнкер, не са особено представителни за жените. Засега има само четири кандидатки срещу 19 мъже, както показва графиката на&nbsp;<span style="color:rgb(34, 34, 34); font-family:open sans,arial,helvetica,nimbus sans l,sans-serif">Europe Decides&nbsp;:</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="color:rgb(34, 34, 34); font-family:open sans,arial,helvetica,nimbus sans l,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41006_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpg" /></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>Неприятно неравновесие. Точно обратното, новият председател на Комисията желаеше повече жени да бъдат представени в бъдещия Колеж. &quot;Това би могло да се компенсира с важни постове за жените. Две жени биха могли да станат върховен представител по външните отношения и председател на Европейския съвет&quot;, отбелязва наблюдател.&nbsp;</p> <p>За поста върховен представител кандидатурата на българката Кристалина Георгиева спечели легитимност това лято, противно на кандидатурата на италианката Федерика Могерини, оспорвана заради позицията й спрямо Русия. А за поста председател на Европейския съвет най-често цитирано остава името на датчанката Хеле Торнинг-Шмит.</p> <p>От 27 страни, които трябва да представят кандидати, три страни все още не са издигнали официално своите кандидатури: Белгия, която няма правителство; Холандия, която се колебае, и накрая Словения, чието правителство е преходно.</p>