- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 5941
- 2
Снимка: БГНЕС
“В отговор на дългогодишни критики на Съвета на Европа Министерство на правосъдието предлага нормативни мерки срещу пренаселеността и лошите условия в затворите”, гласи заглавието на подробна информация, която ведомството разпространява до медиите.
Става въпрос за поправки на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), в Наказателния кодекс (НК) и в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
“Промените целят въвеждането на ефективно компенсаторно и превантивно средство за защита срещу лошите условия в местата за лишаване от свобода в България, които водят до масово нарушаване на основни права на лишените от свобода в продължение на две десетилетия. Предлагат се и съществени мерки за справяне с пренаселеността”, гласят част от предложените поправки на законодателството.
Предложенията на бившия правосъден министър Христо Иванов срещат широка подкрепа от страна на Българския хелзинкски комитет и други неправителствени организации. Дискусия по поправките почти няма, защото общественото внимание тогава е приковано от факта, че в работната група в Министерството на правосъдието участие взима и сдружение на затворници от Централния затвор в София, чийто лидер е австралийският гражданин Джок Полфрийман.
Австралиецът дори се оказва предложен за наградата “Човек на годината” на Българския хелзинкски комитет. Заради обществената реакция, организаторите на класацията оттеглят номинацията на Полфрийман, който излежава присъда за убийството на студента Андрей Монов. Ето как Министерство на правосъдието промотира на 20 ноември 2015 г. поправките в НК и НПК, които в крайна сметка дават възможност двамата от групата “Наглите” – Ивайло Антимов – Йожи и Любомир Димитров – Гребеца да излязат условно предсрочно от затвора.
БГНЕС публикува тази част от съобщението на МП без редакторска намеса: “Предлаганите промени в НК и НПК се отнасят до института на условното предсрочно освобождаване, те са в унисон и с Препоръка № 22 от 2003 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа, която отбелязва необходимостта да се предвиди възможност предсрочното освобождаване да се прилага спрямо всички осъдени, независимо от размера на наложеното наказание.
Проектът предвижда разширяване на хипотезите на прилагане на института чрез отпадане на редица ограничения и условия като начин да се създаде стимул у осъдените да се стремят към поправяне. Дава се и легална дефиниция на „доказателствата за поправяне“ в опит да се зададат по-ясни критерии за очакваното от осъдения поведение, с оглед на разбирането, че решаването на въпроса за предсрочното освобождаване трябва да става в контекста на цялостно изследване на поведението на осъдения.
„Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.“ Предлагат се и съответните промени в процесуалния ред за прилагане на института на предсрочното освобождаване, като най-значимата от тях е предвиждането по силата на закона на разглеждане на правното положение на всеки осъден след изтичане на минималния срок на изтърпяване на наказанието, регламентиран в чл. 70 и чл. 71 НК. Предполага се, че новият ред ще даде много по-голям стимул на осъдените да участват в програмите за ресоциализация, същевременно ще се намали корупционният натиск върху служителите на затвора, от които няма да зависи предложението до съда за предсрочното освобождаване на осъдения, ще се подобри климатът в затворите и др.
Източник: БГНЕС
