- Автор: БТА
- 06 Апр 2023
- 2688
- 13
Полският президент Анджей Дуда посреща украинския президент Володимир Зеленски във Варшава. Снимка: АП
Ванеса Гера, "Асошиейтед прес"
Върхът на насилието е бил на 11 юли 1943 г. – ден, известен като „Кървавата неделя“, когато украинските бунтовнически бойци са извършили съгласувани нападения срещу поляци, които са се молели или са излизали от църкви в над 100 села, главно в региона Волиния.
Полша се очертава като един от най-ревностните поддръжници на Украйна по време на инвазията на Русия въпреки натрупаните в исторически план горчивина и поводи за недоволство между съседните държави, които пораждат лоши чувства до ден днешен. Напреженията между намиращата се във война страна и нейния твърд съюзник бяха признати вчера, когато украинският президент Володимир Зеленски пристигна на държавно посещение в Полша, където беше посрещнат с почести.
Президентът Анджей Дуда обеща, че Полша ще продължи да помага на Украйна да се бори срещу агресията на Русия, но също така призна на съвместна пресконференция със Зеленски, че отношенията са сложни. „Все още има отворени рани в паметта на много хора“, каза Дуда, очевидно имайки предвид избиването на около 100 000 поляци от украински националисти през 40-те години на миналия век. Полша смята убийствата за геноцид.
Трудното минало в полско-украинските отношения датира дори още по-назад от това. Поляците и украинците споделят история на екзистенциално съперничество, намирайки се в част на Европа, където цели държави са изчезвали от картата в продължение на поколения, а после са възкръсвали от пепелта на рухнали империи.
Украинците например таят недоволство от вековете, прекарани под полско владичество – период, който не се помни като изцяло благоприятен.
Двамата президенти направиха публични изявления пред множество украинци и поляци във Варшава. Дуда призна, че и двете страни са правили много грешки, „за които сме платили най-висока цена“. „Днес ние изпращаме ясно послание към Кремъл: никога няма да успеете да ни разделите отново“, каза той.
Представителите на полските и украинските власти до голяма степен избягват открито да засягат старите напрежения, като остават фокусирани върху оцеляването на Украйна и се тревожат, че руснаците могат да използват евентуалните разделения. Все пак това е война, изходът от която ще определи самото съществуване на Украйна и собствената сигурност на Полша за десетилетия напред.
„В бъдеще няма да има граници между нашите народи: политически, икономически и което е много важно – исторически“, каза Зеленски в послание в Телеграм преди срещата си с Дуда. „Но за да стане това, все пак е необходимо да спечелим победа. За да стане това, е необходимо да вървим рамо до рамо още малко“, добави той.
Повдигайки въпроса сега, лидерите изглежда признаха, че трудните въпроси не могат вечно да бъдат замитани под килима, въпреки че войната продължава.
Дуда и други националистически власти са подложени на политическо напрежение да направят така, че полското страдание, причинено от украинска страна, да не бъде забравено, особено при нарастващата сила на крайнодясната партия Конфедерация „Свобода и независимост“, която на моменти изразява антиукраински възгледи. Парламентарните избори в Полша, които ще бъдат произведени преди края на годината, ще бъдат тест за управляващата партия „Право и справедливост“ и ще определят дали тя ще спечели трети мандат.
Вчера обаче Зеленски беше посрещнат с червен килим и пищна церемония. Дуда връчи на своя гост най-старото и най-високо гражданско отличие на Полша – „Ордена на Белия орел“. „Вие със сигурност сте един от най-изтъкнатите хора, получавали отличието“, каза полският президент.
Зеленски нарече Дуда приятел и каза, че полско-украинските отношения никога не са били толкова добри. В същото време Дуда настоя, че миналото не трябва да бъде забравяно и сега е подходящото време двамата лидери да се изправят пред него.
„Не можем да забравим загиналите в миналото“, каза Дуда. „Между нас няма теми табу“, подчерта той.
Вероятно най-трудният спорен въпрос е как да бъде запомнен един от националните герои на Украйна – Степан Бандера, крайнодесният водач на Организацията на украинските националисти, който за кратко е бил съюзник на германските нацисти. Усилията на водените от Бандера сили да изградят независима територия за Украйна са ги накарали да извършат жестокости срещу поляци, евреи и съветски граждани.
Подобни теми бяха забранени през съветската епоха, когато Украйна беше съветска република, а Москва също така контролираше Полша.
Историци казват, че над 100 000 поляци, включително жени и малки деца, са били убити от своите украински съседи в райони, които тогава са се намирали в Югоизточна Полша, а сега са предимно в Украйна.
Върхът на насилието е бил на 11 юли 1943 г. – ден, известен като „Кървавата неделя“, когато украинските бунтовнически бойци са извършили съгласувани нападения срещу поляци, които са се молели или са излизали от църкви в над 100 села, главно в региона Волиния. Полски представители настояват, че само пълната истина може да укрепи връзките между държавите.
Поляците бяха разгневени през януари, когато украинският парламент почете паметта на Бандера за 114-ата годишнина от рождението му,
като публикува в Туитър снимка на сегашния командир на украинските въоръжени сили, застанал пред портрет на Бандера. По-късно публикацията беше изтрита.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки каза тогава, че неговото правителство заема „крайно критична позиция към всяко възвеличаване или дори възпоменаване на Бандера“.
След като се срещна със Зеленски вчера, Моравецки каза, че двамата са разговаряли за престъпленията и искането на Полша да извърши ексхумация на полските жертви – нещо, което Украйна засега забранява.
„Имали сме много трудна история, а днес има възможност да пренапишем тази история и да я основем на истината“, каза Моравецки.
Източник: БТА
Следвайте "Гласове" в Телеграм
