- Автор: "Политико"
- 14 Окт 2023
- 10842
- 15
Автор: Матю Карничник, politico.eu
Докато глобалните кризи стават все по-интензивни, „геополитическият“ континент остава да наблюдава от страничната линия
Поне на Европа вече не ѝ се налага да преглъща онзи изтъркан виц на Хенри Кисинджър – на кого да се обадиш, ако искаш „да се обадиш на Европа“.
Бездруго никой не се обажда.
От безбройните геостратегически илюзии, които бяха разрушени през последните дни, най-отрезвяващият извод за всеки жител на континента трябва да бъде този: На никого не му пука какво мисли Европа. В редица глобални огнища на напрежение – от Нагорни Карабах през Косово до Израел – Европа е сведена до ролята на добронамерена неправителствена организация, чийто хуманитарен принос е добре дошъл, но иначе е игнорирана.
27-членният блок винаги е изпитвал затруднения да формира последователна външна политика, предвид различните национални интереси. Въпреки това той все още е важен, най-вече поради размера на своя пазар. Влиянието на ЕС обаче отслабва в световен мащаб на фона на прогресивния спад на неговата икономика и неспособността му да демонстрира военна мощ във време на нарастваща глобална нестабилност.
Вместо „геополитическата“ сила, която председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обеща при встъпването си в длъжност през 2019 г., ЕС се превърна в общоевропейска дребна риба, която буди известно недоумение за действителните играчи на масата, но в повечето случаи просто изпитва неудобство сред какафонията на собствените си противоречия.
Ако това звучи грубо, помислете за последните 72 часа: След като през уикенда Хамас изби стотици израелски цивилни, в понеделник европейският комисар по разширяването Оливер Вархели обяви, че блокът „незабавно“ ще спре помощта за Палестинската автономия в размер на 691 милиона евро. Няколко часа по-късно словенският комисар Янез Ленарчич опроверга унгарския си колега, като настоя, че помощта ще продължи, докато е „необходимо“.
След това пресслужбата на Комисията направи изявление, че ЕС ще извърши „спешен преглед“ на някои програми за помощ, за да гарантира, че средствата няма да бъдат насочени към тероризма, което предполага, че такива предпазни мерки не са били предварително въведени.
Що се отнася до ръководителя на външната политика на ЕС Жозеп Борел, резултатът от евентуалния преглед на помощта за палестинците беше предрешен: „Ще трябва да подкрепяме повече, а не по-малко“, каза той във вторник.
В обобщение: само за 24 часа Комисията обяви, че ще спре цялата помощ за палестинците, а след това обяви, че ще увеличи потока от средства.
Реакцията на ЕС на събитията в Израел беше не по-малко объркана. Докато Израел все още броеше труповете от най-ужасяващото клане в историята на еврейската държава, Борел – дългогодишен критик на страната, който на практика е обявен за персона нон грата там – зае и двете страни. Испанският социалист Борел осъди „варварската и терористична атака“ на Хамас, като същевременно упрекна Израел за блокадата на Газа и подчерта „страданието“ на палестинците, които са гласували Хамас да вземе властта.
Подходът на испанеца рязко контрастираше с този на фон дер Лайен, която недвусмислено осъди нападенията (макар и в поредица от туитове) и прожектира израелското знаме на фасадата на офиса си.
Тези стъпки веднага обаче предизвикаха протест от други краища на ЕС, като Клер Дейли, лява депутатка от Ирландия оспори легитимността на фон дер Лайен и ѝ каза „да замълчи“.
В средата на седмицата определянето на позицията на Европа по кризата изглеждаше като игра на „Дартс“ със завързани очи.
Кървави ръце
Сравнете това с посланията от Вашингтон.
„В този момент трябва да сме пределно ясни“, заяви президентът на САЩ Джо Байдън в специално обръщение от Белия дом във вторник. „Ние сме с Израел. Заставаме на страната на Израел. И ще се уверим, че Израел разполага с необходимото, за да се погрижи за своите граждани, да се защити и да отговори на тази атака.“
Байдън отбеляза, че се е обадил на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, за да обсъдят кризата. Забележително: в списъка не присъства никой от „лидерите“ на ЕС.
Във вторник Борел организира извънредна среща на външните министри на ЕС в Оман, където те вече се бяха събрали, за да обсъдят ситуацията в Израел. Външният министър на Израел Ели Коен отказа да участва, дори и от разстояние.
Това не е твърде изненадващо, като се има предвид досието на отношенията на Европа с Иран, който от десетилетия подкрепя „Хамас“ и чието ръководство отпразнува нападенията през уикенда. Въпреки че Иран отрича пряко участие, много анализатори твърдят, че внимателно планираното нападение на Хамас не би било възможно без обучение и логистична подкрепа от Техеран.
„Хамас нямаше да съществува, ако не беше подкрепата на Иран“, заяви в сряда американският сенатор Крис Мърфи, демократ от сенатската Комисия по външни отношения. „Така че, малко трудно е да се разбере дали те са участвали пряко в планирането на тези атаки, или просто са финансирали Хамас в продължение на десетилетия, за да им дадат възможност да планират тези атаки. Няма съмнение, че Иран има кръв по ръцете си.“
Въпреки постоянните признаци за злонамерени действия на Техеран в целия регион, включително задържането на европейски дипломат по време на ваканцията му в Иран, Борел многократно правеше опити да се ангажира с твърдолинейния режим в страната с надеждата да възстанови т.нар. ядрена сделка със световните сили, която тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп прекрати през 2018 година.
Миналата година Борел дори пътува до Иран в опит да възобнови преговорите, въпреки шумните възражения на тогавашния министър на външните работи на Израел Яир Лапид.
Ако не друго, Борел е последователен.
„Иран иска да унищожи Израел? Това не е нищо ново“, каза Борел пред „Politico“ през 2019 г., когато все още беше испански външен министър. „Ще трябва да живеете с това.“
Сега Европа ще трябва да живее с последиците от тази погрешна политика и загубата на доверието на Израел – единствената демокрация в региона.
Шоуто на Шарл Мишел
Друг ярък пример за геополитическото безсилие на Европа е Нагорни Карабах – спорният, предимно арменски регион в Азербайджан.
Дългогодишният конфликт там беше почти забравен от по-голямата част от света, но не и от председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, който по-рано тази година предприе амбициозни дипломатически усилия на фона на възобновяване на напрежението.
През юни Мишел прие в Брюксел лидерите на Армения и Азербайджан, като това беше шеста подобна среща. Той определи дискусиите като „откровени, честни и съществени“. Той дори покани лидерите на специална „петстранна среща“ на върха през октомври с Германия и Франция в Гранада.
Не било писано да се случи. Към този момент Азербайджан е завзел региона и изпратил над 100 000 бежанци в Армения. Европа, която изпитва остра нужда от природен газ от Азербайджан, беше безсилна да направи каквото и да е, освен да наблюдава.
По-рано този месец Мишел обвини за това фиаско Русия, която по традиция е защитник на Армения в региона.
„За всички е ясно, че Русия предаде арменския народ“, заяви Мишел пред “Евронюз“.
Подобен модел се разигра и в Косово, където европейците от години се опитват да постигнат траен мир между албанското и сръбското население. Основният спорен въпрос там е статутът на северната част на Косово, граничеща със Сърбия, където сърбите са мнозинство от около 40 000 жители.
Борел дори назначи „специален представител за диалога Белград-Прищина и други регионални въпроси на Западните Балкани“.
Натовареният с поста бивш министър на външните работи на Словакия Мирослав Лайчак нямаше голям късмет. Въпреки че Лайчак получи грандиозната титла преди повече от три години, днес страните са разделени повече от всякога.
ЕС похарчи несметни милиони в опити да стабилизира региона, като финансира организации на гражданското общество, училища и дори полиция.
Когато обаче напрежението заплашваше да прерасне в открита битка след нахлуването на сръбски милиционери в Северно Косово миналия месец, ЕС беше принуден да прибегне до своя изпитан механизъм за разрешаване на кризи – Чичо Сам.
„Критикуват ни за твърде малко лидерство в Европа, а след това за прекалено много“, заяви американският дипломат Ричард Холбрук през 1998 г., след като Вашингтон въвлече неохотните си европейски съюзници в усилията за спиране на кампанията за „етническо прочистване“, разгърната от югославския лидер Слободан Милошевич в Косово.
„Факт е, че европейците няма да имат обща политика за сигурност в близко бъдеще“, добави Холбрук. „Направихме всичко възможно, за да ги удържим. Но можете да си представите колко далеч щях да стигна с Милошевич, ако бях казал: Извинете, господин Президент, ще се върна след 24 часа, след като разговарям с европейците.“
Рисков бизнес
Мнението му е не по-малко валидно и днес, и не е нужно да търсим доказателството по-далеч от Украйна. Въпреки че ЕС направи каквото можа, предоставяйки десетки милиарди финансова, хуманитарна и военна помощ, това не е достатъчно, за да помогне на Украйна да държи руснаците на разстояние. Ако не беше американската подкрепа, руските войски щяха да бъдат разположени по целия източен фланг на ЕС – от Балтийско до Черно море.
Тежкото положение на Украйна подчертава пропастта между геостратегическите стремежи на Европа и реалността. Въпреки че Европа не очакваше пълномащабното нахлуване на Русия, тя от години говореше за необходимостта да подобри отбранителните си способности.
„Ние трябва сами да се борим за нашето бъдеще като европейци, за нашата съдба“, заяви през 2017 г. тогавашният канцлер на Германия Ангела Меркел.
Но след това нищо не се случи.
Реалността е, че винаги ще бъде по-лесно да се опреш на Вашингтон, отколкото да постигнеш европейски консенсус по отношение на външната политика и военния потенциал.
Поради това дискусиите за сигурност в Европа приличат повече на футболен мач, отколкото на поемане на риск.
След като Байдън реши да изпрати американски самолетоносач в Източното Средиземноморие в отговор на нападението на Хамас тази седмица, френският еврокомисар Тиери Бретон заяви, че Европа трябва да помисли за изграждането на свой собствен самолетоносач. Дори и в Брюксел коментарът не предизвика нещо повече от комично облекчение.
Въпреки цялата реторика за необходимостта от по-глобална роля на Европа, дори лидерите на големите страни-членки на ЕС – Франция и Германия – изглежда не гледат сериозно на това.
Докато Байдън обсъждаше кризата в Израел в Ситуационната зала в Белия дом, френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Олаф Шолц бяха заети с консултации в Хамбург. След като се споразумяха да удвоят усилията си за намаляване на бюрокрацията в ЕС, те се отправиха на круиз из пристанището с партньорките си. Лидерите отпразнуваха успешните си обсъждания на един от кейовете с бира и Fischbrötchen – хамбургски сандвич с риба. Дори изгря слънце.
Но най-важното: телефонът на никого от тях не звънна.
Матю Карничник е главен кореспондент на „Политико“ за Европа от 2015 година. Преди това в продължение на 15 години работи в „Уолстрийт Джърнъл“ на различни позиции, от репортер до редактор в САЩ и Европа. Отразявал е някои от най-знаковите политически и икономически събития на нашето време. Печели наградата Джералд Льоб заедно с екип на „Уолстрийт Джърнъл“ и наградата на Пресклуба на чуждестранната преса през 2012 година. Обявен е за финалист на „Пулицър“ в раздела за национален репортаж за 2009 г., а след това отново като ръководител на екипа за международен репортаж през 2011 година.
Баща му е австриец, а майка му – американска, прекарва детството си в Аризона.
Превод за "Гласове" Екатерина Грънчарова
