- Автор: Гласове
- 29 Авг 2026
- 328
- 0
Германският канцлер Фридрих Мерц се готви да обвини Русия за опита за нападение с дрон в Лайпциг и да обяви мащабни национални санкции броени дни преди регионалните избори, на които „Алтернатива за Германия“ води. Според ТАСС целта на новата антируска офанзива е да бъдат отслабени позициите на АзГ. Politico също подчертава политически чувствителния момент, в който Мерц предприема този ход, докато остава неясно какви нови доказателства са убедили Берлин да възложи пряко отговорността на Москва. Канцлерът прибягва до тази стратегия при катастрофално обществено доверие – едва 13% от германците са доволни от работата му, а 85% са недоволни. Дори сред привържениците на ХДС/ХСС неодобрението достига 54%.
Късно вечерта на 4 август на летище Лайпциг/Хале беше открит дрон със самоделно взривно устройство край два украински товарни самолета „Антонов“ Ан-124. Според разследващите мишената е бил украински самолет, използван за превоз на военно оборудване, а германски медии съобщиха, че една от машините е била натоварена с боеприпаси и авиационно гориво. Детонаторът не се задействал, а малко по-късно втори дрон вероятно се сблъскал с товарен самолет на DHL. Десет дни след инцидента беше намерен и трети дрон заедно със следи от около 50 грама хексоген.
Планът на германското правителство предвижда преки национални мерки срещу руски структури, отделно от новия пакет тежки санкции, който паралелно се подготвя от Европейския съюз. Това съобщават Politico и WELT AM SONNTAG, позовавайки се на трима служители, запознати с въпроса. Информацията е цитирана и анализирана от ТАСС.
Очаква се Мерц да направи съобщението в началото на следващата седмица, успоредно със срещата на външните министри от ЕС в Ирландия във вторник. Според двама от източниците то може да бъде направено и по-рано в зависимост от решението на канцлера.
Един от запознатите с плановете служители заявил, че в отговор на инцидента с дрона в Лайпциг вече не би било достатъчно да бъдат експулсирани отделни руски дипломати или да бъде закрит Руският дом в Берлин. Необходими били по-твърди действия, като разширяване на санкциите или дори още по-мащабни доставки на оръжие за Украйна.
Тримата служители отказали да разкрият какви точно мерки възнамерява да обяви Мерц.
Не е ясно и дали Берлин ще възложи отговорността за опита за нападение на отделни руски лица или пряко на руското правителство. Германските власти вече се подготвят за остра ответна реакция и евентуални наказателни мерки от страна на Москва.
Подготвяният ход идва в момент на силно напрежение с Русия и след поредица от инциденти на европейска територия, определяни от високопоставени западни представители като „хибридна война“. Във вторник директорът на ЦРУ Джон Ратклиф направи изненадващо посещение в Москва, където предупреди руското правителство да не изостря напрежението с НАТО.
Санкциите идват непосредствено преди изборите
Моментът, избран за очакваното съобщение на Мерц, е особено чувствителен от гледна точка на германската вътрешна политика.
На 6 септември предстоят избори за парламента на провинция Саксония-Анхалт, а на 20 септември ще се проведат избори в Мекленбург-Предна Померания и Берлин. В Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания „Алтернатива за Германия“, обвинявана от германското правителство в проруска позиция, води в социологическите проучвания.
ТАСС тълкува очаквания нов шквал от антируска реторика като опит на Берлин да отслаби АзГ непосредствено преди гласуването. Politico не формулира пряко подобно заключение, но изрично поставя решението на Мерц в контекста на предстоящите избори и преднината на партията.
Самият канцлер се намира в тежка политическа ситуация. Според последното проучване на Forsa за RTL и ntv само 13% от германците са доволни от работата му, докато 85% са недоволни. Неодобрението обхваща и собствената му политическа база – 54% от привържениците на ХДС и ХСС също не одобряват неговата работа.
Само 11% от германците вярват, че през следващите месеци Мерц ще успее да възстанови доверието към себе си, докато 82% не очакват това да се случи.
Още във вторник канцлерът предупреди, че инцидентът в Лайпциг ще има тежки последици, но не посочи Русия или друга конкретна страна като отговорна.
„Нападението с дрон в Лайпциг наред с останалото показва, че сме изправени и пред съвсем реални заплахи“, заяви Мерц. „Федералното правителство кара извършителите на хибридни нападения да платят определена цена. Те ще платят за това.“
В отговор на въпросите на Politico за намерението на Германия да възложи пряко отговорността на Русия говорител на правителството заяви:
„Канцлерството не се занимава със спекулации. От значение е единствено официалното приписване на отговорността, извършено от федералното правителство по собствена преценка и след претегляне на всички резултати от разследването.“
Не е ясно какви са новите доказателства
Медийни разследвания вече свързаха осуетеното нападение на летище Лайпциг/Хале с Русия. Според германски медии снабденият с експлозиви дрон е трябвало да удари украински товарен самолет „Антонов“, използван и за превозване на военно оборудване.
The Wall Street Journal съобщи, че според оценки на американското разузнаване дронът е пряко свързан с Русия.
Случаят има сходства с поредицата саботажи срещу европейски въздушни товарни превози през 2024 г., за които се подозира, че са организирани от руските разузнавателни служби. Москва отрича да има каквото и да било участие.
Въпреки това засега остава неясно каква нова информация е накарала Берлин да се готви да възложи отговорността пряко на Русия. Изискванията към доказателствата за официално приписване на подобно нападение са високи и в миналото германските власти са избягвали такива обвинения.
По-рано този месец вътрешният министър Александер Добриндт заяви, че „ключовото е да разполагаме с необходимите доказателства или с много силно подозрение“.
Двама от служителите определили предстоящия ход като „Zeitenwende 2.0“ – препратка към историческата промяна в отбранителната политика, обявена от бившия канцлер Олаф Шолц след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г.
Оръжеен тайник край Берлин
За втвърдяването на германската позиция е допринесло и откриването на оръжеен тайник близо до Берлин. В гориста местност край езерото Мюгелзее агенти на германското вътрешно разузнаване открили подземен тайник с две полуавтоматични оръжия.
Случаят стана публично известен благодарение на разследване на NDR, WDR и Süddeutsche Zeitung, въпреки че тайникът е бил открит още през октомври миналата година.
Според разследването оръжията били поставени във водоустойчиви контейнери и се намирали в почти ново състояние. В тайника имало и необичайно голямо количество боеприпаси, а оръжията били готови за незабавна употреба.
Следователите ги направили негодни за стрелба, върнали ги в тайника и поставили мястото под наблюдение. Те обаче така и не забелязали някого да отива там.
Германската федерална прокуратура разследва случая по подозрение за подготовка на тежък акт на насилие, застрашаващ държавата.
След оповестяването му Добриндт заяви, че е налице високорискова ситуация, и предположи, че оръжията може да са били предназначени за нападения в Берлин. Той избегна да направи пряка връзка с Русия, но посочи, че участието на чужда държава не може да бъде изключено.
Поредица от инциденти в държави от НАТО
През последните седмици в държави от НАТО беше регистрирана поредица от инциденти, свързани със сигурността.
В Румъния морски дрон, натоварен с експлозиви, беше открит на няколкостотин метра от газовия проект „Нептун Дийп“ в Черно море и обезвреден от румънските въоръжени сили. Президентът Никушор Дан изрично обвини Русия за инцидента.
Няколко дни по-късно словашката полиция осуети планиран палеж на завод за дронове. В Естония властите разследват евентуална руска намеса след палеж срещу предприятие от отбранителната промишленост.
Разследват се и експлозии в заводи за боеприпаси в Италия и България, макар засега да няма ясни доказателства за руски саботаж в тези два случая.
ЕС подготвя още 1600 санкции
На този фон Европейският съюз подготвя още един широкообхватен пакет от санкции срещу Русия.
Според трима дипломати от ЕС, пряко запознати с разговорите, пакетът трябва да бъде обсъден на неформалната среща на външните министри във вторник и сряда в Уиклоу, Ирландия.
В момента се разглеждат 1600 предложения за включване в санкционните списъци – 800 физически лица и 800 руски компании. Очаква се мерките да бъдат приети в средата на октомври.
Отново се обсъжда и използването на замразените активи на руската централна банка, въпреки че това е по-дългосрочен процес и ще изисква Белгия да бъде убедена да промени позицията си. Страната отдавна се противопоставя на подобна стъпка.
Най-голямата част от замразените в ЕС резерви на руската централна банка се намира в базирания в Брюксел депозитар Euroclear. Белгийската финансова компания е един от най-важните централни депозитари на ценни книжа, а правителството на Барт де Вевер се опасява от евентуални руски ответни мерки.
И тримата дипломати определят подготвяните действия като значително разширяване на действащите санкции срещу Русия.
„Стратегията е да използваме всички средства. Задействаме всеки възможен санкционен режим“, заявил един от тях.
Източници: "Политико", ТАСС
