Светецът е един от шестимата братя светци, които си поделили света, като на Св. Николай са се паднали водите и дълбоките морета - да ходи по вода, да спира ветрове. Св. Николай е властелин на моретата, на реките, на морските ветрове, той разлюлява моретата, спира ветровете. Той е и светецът, който спасява срещнатите от него кораби в беда. В негова чест се принася риба.
На деня на Св. Николай - като на всеки подобен празник, трябва да бъдат извършени различни жертвоприношения и обреди в чест на светеца. Това е ден, в който всеки дом би следвало да принесе своята жертва, като тази жертва по традиция е риба-шаран, който според вярванията той е слуга на Св. Николай.
Някога, когато светецът плувал със своята лодка в морето, излезли силни вълни, лодката се пропукала и понеже светецът бръкнал с ръка във водата и хванал шаран, запушил с него спуканата лодка и спасил от удавяне себе си и своите пътници.
От живота на Св. Николай знаем, че когато в Ликия настанал голям глад, архиепископ Николай, за да спаси гладуващите, направил ново чудо: един търговец бил натоварил хляб на кораба си, но ден преди да отплава далеч на Запад, сънувал Свети Николай, който му заповядал да достави всичкия хляб в Ликия.
Светецът обещал да купи целия му товар и му дал като предплата три златни монети. Събуждайки се, търговецът останал много изненадан, когато открил в ръката си три златни монети. Той осъзнал, че това е заповед свише, доставил хляба в Ликия и гладуващите били спасени.
Там той говорил за съня си и жителите на Ликия веднага познали по описанието своя архиепископ. От тогава Св. Николай се счита за покровител на търговци, банкери, финансисти, моряци и изследователи, покровител на пътуването по суша и море.
Св. Николай в българските земи се чества след приемането на християнството. В преобладаващата част от семействата се пренася в жертва някаква риба според възможностите на хората.