Почина писателят Владо Даверов

Почина писателят Владо Даверов

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм

На 76-годишна възраст си отиде писателят и сценарист Владо Даверов. Здравето му внезапно се е влошило и след кратък престой в болница "Токуда" е починал. Той е автор на разкази, новели, повести и романи, но най-известен сред широката аудитория е с киносценариите си, сред които блести "Вчера" от 1988 г., базиран на неговите юношески преживявания в Ловешката езикова гимназия. Филмът се превърна в култов за поколението, което изживяваше тийнейджърските си години в края на соца. 

Владимир Даверов е роден в Плевен на 27 август 1948 г.. Завършва немска гимназия в Ловеч и немска филология в Софийския университет. Работи първо като репортер във в. "Народна младеж", а по-късно завеждащ отдел "Култура" на в. "Студентска трибуна". През 80-те е сценарист-редактор в Студия за игрални филми "Бояна", а след промените работи във в. "Демокрация" и в БНТ, където отговаря за кинопроизводството. 

Първият му сборник с разкази "Което е било" излиза през 1978 г., а малко по-късно в сп. "Младеж" излиза разказът му "Джони Американеца". В повечето му творби действието се развива в малки провинциални градчета, където празнотата в човешкия живот се усеща особено остро. Идеализмът на младите хора се сблъсква с конформизма и неискреността на по-възрастното поколение, свикнало да оцелява с цената на безпринципни компромиси.

От романите на Даверов най-популярен е "Вчера". Той доразвива основните сюжетни линии на новелата "Седмица в живота ти", вдъхновен от музиката на "Бийтълс" и "Спасителят в ръжта" на Селинджър. През 2009 г. излиза продължението на "Вчера" - "Prime time". Романът му "Кенеди" има интересна история. Той е отпечатан през 1992 г., но разпространението му в книжарниците е спряно, въпреки вече настъпилите демократични промени. Темата е останала неудобна – доносниците. През 2008 г. излиза четирилогията "Чудовището ДС". 

Последната книга на Владо Даверов е романът "Ягодовите полета", излязъл през 2014 г.

Важно място в творчеството му заемат киносценариите, които пише през 80-те и 90-те години. Сценарист е на филмите: "Царска пиеса" (1982), "Живот до поискване" (1987), "Вчера" (1988), "Делото" (1989), "Голямата ченгеджийница" (1993), "Нощта на самодивите" (1995), "Трафик" (1995), "Суламит" (1997) и "Двама мъже извън града" (1998).

Даверов е носител на Първа награда от Московския филмов фестивал; Гран при – Сан Ремо; Награда на публиката на фестивала "Златна роза"; Награда за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци; Роман на годината на в. „Литературен форум“ (1996) за „Възторжен и див“; награда "Чудомир" (2006).

Негови творби са преведени на английски, немски, полски, руски, унгарски, френски, чешки, виетнамски и др. езици. 

Бог да го прости!

Източник: segabg.com

 

 

Коментари

  • иван костов 1969

    08 Яну 2025 18:15ч.

    А ето че днес сутринта бай Пешо пазачът е намерил в парка прясно, с извинение, човешко изпражнение! На какво прилича това? Това не прилича на нищо! Също така искам да обърна внимание на момичетата върху техните физиологически особености. Аз се отнасям с разбиране към тези особености, но не мога да се съглася с, меко казано, безотговорното отношение на момичетата към този твърде деликатен момент. Представете си тогава как се чувствува баняджията, един уважаван и почитан от всички ни, изключително нужен, скромен труженик, принуден да почиства ето подобни неща? — И той размахваше гнусливо нещо абсолютно непознато за нас. Всъщност, като казвам „нас“, имам предвид мъжката част на пансиона, защото той имаше и женска, момичетата бяха три пъти повече от момчетата, живееха в две отделни сгради, между които се кипреше къщичката на немските учители, освен това пансионът имаше парк, театрален салон с телевизор, баня, бръснарница, пералня, сладкарница и лечебница. На лечебницата викахме стационар. Не знам защо. — Това исках да ви кажа, ученици — завършваше речта си директорът, защитен от безизразните погледи на обръгналите вече български учители и от пасивното участие на нищо неразбиращите им немски колеги. — Това и нищо друго. Ако нямате съвест, повторете деянията си, но знайте, че ще дойде часът на възмездието! — После се обръщаше към прислужничката и нареждаше: — Бий звънеца! Така навлизахме в класните си стаи. Бъдещите външнотърговски работнички, активни деятелки на движението за мир, известни общественички и прочие — зачервени до кръста от срам, а бъдещите дипломати, секретни работници, държавници и ръководители от среден мащаб — ухилени до ушите и леко пленени от тайната, която по-късно щеше да се окаже най-голямата проза в живота им. Паралелките естествено бяха смесени. В края на краищата, това беше само преди петнадесетина години. Нашият клас учеше в някогашната църква на американския колеж. А учебниците и тетрадките държахме в бившия параклис. Всичко това, разбира се, поради липса на жизнено пространство. Още по-смешно бе, че в божия дом всяка сутрин ни въвеждаше класният ни ръководител, заклетият атеист и преподавател по физика геносе Тишлер, който дори когато се караше, че не сме си изгладили панталоните, намираше начин да заклейми религията. Геносе Тишлер изобщо не можеше да говори повече от две минути, без да се скара с господа и с неговите чиновници на земята. Разбира се, на немски. Ще ви преведа словото му на български. — Религията, ученици — започваше той, — освен че е опиум за народа, изхранва около два милиона свещеници. Помислете само: два милиона! А в същото време гладуват деца! В същото време ученикът Костов закъснява за занимания! И то редовно. Какви мерки да вземаме? Решете сами. Може ли да продължава повече, това положение? Какво ще стане, ако всеки започне да закъснява за упражнения?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • досие

    08 Яну 2025 18:33ч.

    „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготовка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа система“.През 1981 г. Костов завършва и второ висше образование в Софийския държавен университет със специалност „Математическо моделиране на икономическите процеси“. През същата година става главен асистент. В периода 1981 – 1982 г. Иван Костов е слушател в Института за повишаване на квалификацията в Москва. https://youtu.be/125rVTJIuFY

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Грешното досие

    08 Яну 2025 20:05ч.

    сте измъкнал за "Ученика Костов"; има достатъчно хора които лично го познават.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ВИК

    08 Яну 2025 20:50ч.

    Да, има хора, които лично го познават. Те знаят, че г-на Костова са го освободили като асистент от ВИИ "Карл Маркс", защото не е защитил за 10 години кандидатска ( сега малък доктор) дисертация. Това беше задължително условие за асистента. След което го приютява ВМЕИ "Линин" в качеството му на асистент по политикономия на социализма. Междувременно два пъти кандидатства за член на БКП , но го отхвърлят. Става председател на профсъюзната организация на факултет Обществени науки. Та, те така с ранното битие на г- на Костова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • а след промените работи във в. "Демокрация"

    08 Яну 2025 18:49ч.

    Това обяснява всичко, наяли?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И още една подробност: истинското му име е Ленин Даверов.

    08 Яну 2025 20:13ч.

    ........

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Човекът с каската

    09 Яну 2025 8:33ч.

    Всъщност истинското му име е Ленин Георгиев Тодоров, наричан в младостта си Ленко. Даверов като фамилия идва от майка му.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даверов като фамилия идва от майка му.

    09 Яну 2025 8:51ч.

    И това е лек случай все пак. Бележитият ни цигулар Ешкенази (не отричам, че е бележит) е Ешкенази защото БАБА МУ БИЛА ОТ ЕВРЕЙСКИ ПРОИЗХОД.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Албена

    08 Яну 2025 20:06ч.

    Да почива в мир човекът. "Вчера" е чудесен филм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Вчера" е чудесен филм

    09 Яну 2025 8:35ч.

    "Вчера" е филм-конюнктура, от вчера. Изсилен филм, маниерен филм, с театрална игра на актьорите, изкуствен филм. Лично на мен ми оставяше гадно, неприятно усещане при гледане... Въобще, ама хич нямам симпатии към Онова време, презирам Комунизма и носителите му. Но филмът "Вчера" сякаш беше опит за индулгенция, миене на съвест. Нечестен филм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Вчера" е филм-конюнктура, от вчера."

    09 Яну 2025 9:21ч.

    Като човек, завършил английска гимназия през 70-те, не където е сниман филмът, потвърждавам, че е измислен, конюнктурен, тоест нагласен къмто сашко-йордановите внушения срещу "елитните" гимназии от трибуната на НС през 90-те (вероятно защото на самия сашко не му е стигало пипето да си издържи -тогавашните! - приемни изпити. Прочее тези сашкови дефицити и до днес са си дефицити).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лика

    08 Яну 2025 20:53ч.

    Колебая се за филма “Вчера”, не мога да кажа, че е чудесен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А песента от филма е сатанизъм пар екселанс.

    08 Яну 2025 21:08ч.

    Кълнат се в дявола и в Бога. В какъв дявол се кълнете бе, окаяници???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моите имена

    09 Яну 2025 8:32ч.

    "Владо Даверов" беше възможен през 80-те години на 20-ти век, но така и не се появи Владо Даверов в първите декади на 21-ви. А истинският Владо Даверов не ми е известно да е изокал по този въпрос. Наистина ли е било въпрос на принципи!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Я,отиде си най после още един

    09 Яну 2025 8:49ч.

    трубадур на т.н. “ново време”,каквото и да означава това!Есин от многото псевдо,гнили интелигенти на старото време!НЕ мир на кокалаците му!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българия или мафията читанка инфо

    09 Яну 2025 9:24ч.

    В. Даверов е бил в този пансион, гимназия за дипломати, деца високият среден ешалон. Луканов и Нора Ананиева са били тогава там. Даверов е бил 1963-1966г. там. Сценарият за филмът е променен, в романът са учили немски език, и момичетата са отделно. Филмът е насочен към ПРЕУСТРОЙСТВОТО, и очакваният капитализъм и неолиберализъм от дс и бкп, в края на 1980те, филмът пак е за 1960те, но с бунтарство против статуквото, очевидно директорът е Т. Живков - метафора.. Главните герои са Бриго Аспарухов и Атанас Тилев - кукловоди на преходът и антикомунизмът. https://chitanka.info/text/34007-vchera

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всъщност става дума за немската гимназия в Ловеч,

    10 Яну 2025 4:53ч.

    Където по същото време са се учили и деца от съвсем обикновени семейства - имам познати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • българия или мафията читанка инфо

    09 Яну 2025 9:47ч.

    Роден сте през 1948 г. в Плевенския затвор, където баща ви работи като надзирател и делят стаичка с майка ви. Кръщелното ви име е Ленин Георгиев Тодоров. Кога станахте Владимир и защо – човек рядко има възможност да избере името си. – Не съм си избирал името. На младини баща ми бил с леви политически разбирания. Вярвал е, че социализмът е по-справедливият обществен договор между власт и народ. Първото му съмнение се промъква, когато Партията му нарежда да ме прекръсти от Ленин на Владимир, тъй като по това време върви разобличаването на култа към личността. Спомням си го съвсем смътно, бях около 5-6-годишен. Заедно с още двама Лениновци и една Сталинка ни заведоха в съда, откъдето си тръгнахме с новите имена. По-късно Сталинка израсна като най-красивото момиче в Плевен, дори ми стана гадже за известно време. Шегувахме се с нашето „покръстване“, критикувахме съда, че е забравил купола, в който да ни потопи, както му е редът. А роднините ми викаха Ленко почти до студентските години, дори след това. Нито един от тях не ме възприемаше като Ленин. (Димитър Луджев роден 1950 г. в Бургас, където баща му е директор на затвора.) бащи измъчващи затворници в сталиново време? – Дядо ви Тодор е участник във Владайското въстание – определяте го като “редник на световната революция“. Баща ви Георги обаче по-късно е обявен за враг с партиен билет, защото като журналист си е позволил да критикува системата, и е завършил живота си като портиер на хотел „Плевен“. Вие сте изключен от ловешката езикова гимназия, а семейството се разпада. От тези години ли идва бунтарския дух/критичният ви поглед към социализма? – Връзката между Владайското въстание и изключването ми от езиковата гимназия е забележителна. Всъщност живях толкова диво и безотговорно, че като нищо едното тече от другото. Дядо беше велик човек. Едва отървал разстрела и демобилизиран с парцаливите си войнишки дрехи след въпросния войнишки бунт, който наричаме въстание, дядо се прибрал вкъщи разочарован от поражението на страната си и очарован, че за първи път е участвал активно на страната на правдата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи