Почина Цветан Тодоров

Големият интелектуалец Цветан Тодоров почина на 77 годишна възраст. Той е роден през 1939 г. в София. Завършва филология през 1963 г. в България и заминава за Париж. През 1966 г. защитава докторат на тема "Литература и означаване" с научен ръководител Ролан Барт. Две години по-късно започва работа във Френския национален център за научни изследвания, а по-късно става негов ръководител.

Последното му посещение в София беше през септември 2014 г. по покана на Френския културен институт, където представи книгата си "Несъвършената градина", издадена през 1998 г. във Франция.Тази година на първи март щеше да навърши 78.

Във встъпителното си слово през 2014 г. Тодоров каза:

„Вероятно знаете, че аз вече 50 години живея в друга държава, с която е свързан целият ми професионален опит и разбиране. Дошъл съм да науча от приятелите и от другите хора какво те мислят, а не да ви давам уроци, както тези от ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа) ходят да раздават демокрация. Не съм дошъл да ви казвам как да живеете и как да засилите демокрацията. Вярно е, че България Франция не са толкова отдалечени. В съвременния свят демокрацията не е изложена толкова на заплаха от нейните открити врагове – както по времето на двете световни войни, или пък на Студената война. Тогава беше атакуван идеалът на демокрацията, а не нейните реалности. Днес се говори, че ислямът е откритият враг, но истината е, че поне при нас, той не се изживява като толкова голяма заплаха.

В съвременната демокрация враговете излизат от самата нея – един такъв проблем е прекаленото засилване на някои принципи за сметка на други. Това се случва например, когато народът престане да бъде народ, а се превърне в тълпа. Тогава тази тълпа може да бъде манипулирана по различни начини и вземането на властта от нея, уж че е народна, е опасно.

Ще дам пример с месианския модел. Това са различни школи и учения, които чакат месията. Когато това стане политически модел, може да бъде опасно. Очаква се земният рай да настъпи в най-скоро бъдеще и в името на това се смята оправдано да се инвестира всичко. Такъв модел беше комунистическият. Подобен парадоксален феномен е убеждението на някои хора и институции, че могат да налагат своето разбиране за човешките права, да ги внесат. Това не може да стане насила. Това желание трябва да дойде от обществото, иначе средствата се оказват поставени по-високо от целта.

Видяхме Ирак, Либия, които имаха „щастието” частично да получат нашите „подаръци” във форма на бомбардировки. Но има и по-мек вариант на съвременен месианизъм – който се упражнява не чрез военни, а чрез икономически средства. Бюджетът на ОССЕ за една страна, която раздава демокрация, е по-висок от целия останал бюджет на тази страна. И това води до пълното съгласие на населението на това, което му бъде предложено. Това са вътрешните врагове на демокрацията.

Как да продължим? Аз не се уповавам на нова революция, нито на високите постижения на технологията. Вярвам в тази традиционна ценност, която е образованието. Защото тези врагове са се родили в един момент и в един момент може да умрат.

Докато слушах хората, които говориха преди мен, аз осъзнавах, че България минава по свой собствен път. Разбрах, че сте усвоили либералния модел за 10 години. Това е уникално. Някои народи имат нуждата от 100 години, за да се случи това, а ние вече сме пристигнали.“