Съботната вечер беше пълна, радикална, абсолютна победа на Марин Льо Пен. Дори хората, настроени враждебно към Националния сбор, си казват „Само тя е твърда“, защото рушителите, „Непокорна Франция“ и крайната левица обективно работят за триумфа на Националния сбор, казва известният френски писател и философ Паскал Брюкнер. Според него Меланшон знае, че никога няма да бъде избран, мнозинството от французите го мрази и дори в неговия собствен лагер. Казват, че кметът на Сен-Дени Багайоко, който е от „Непокорна Франция“, ненавижда тези бели хора, които искат да го командват. Може би Меланшон, който знае, че няма никакъв шанс да бъде избран, си е казал: „Ще спечеля уличната битка." Но уличната битка означава безредици, пожари, загинали, каквито ще има, ако това започне отново, и тогава той ще трябва да бере не зрелия, а гнилия плод на една страна в пълен разпад. Това са ужасни сметки! Това са сметките на един стар човек, който не е успял в нищо в живота си, разсъждава Паскал Брюкнер.
„Непокорна Франция“ е антисемитска, лява фашистка партия – червена отвън, кафява отвътре – това съм го писал в няколко статии. Така че той може да успее да стигне до балотажа, но всявайки опустошение в страната. Той вече няма легитимна предизборна стратегия, неговата стратегия е да стигне до края на хаоса“, казва френският писател и философ.
Паскал Брюкнер, който живее в района на пл. „Република“, където имаше най-големи безредици на 17 и 18 октомври, разказа, че е бил на улицата по време на събитията и е видял тези групи младежи, които, по думите му, не са нападали минувачи, а целенасочено са разбивали магазини, за да вземат каквото могат. Според него тези хора не са били водени от чувство за социална справедливост, а от желание да се възползват от нея; те не са против системата, а напротив – те са част от това консуматорско общество и искат да имат вещи, „виждайки спектакъла на управляващата класа и на най-богатите, но социалният договор не им позволява да вземат от другите, а трябва да работят“.
Според Брюкнер тези събития не са нещо ново – „виждам това от 30 години: от 30 години има банди, които идват в Париж и чупят всичко“. Той добавя обаче, че „никога не сме виждали това с такава степен на насилие и преди всичко с полиция, която я няма“. Преди това, разказва той, полицията се намесваше директно и разпръсваше демонстрантите. Случилото се във Франция напомня за САЩ – „нали знаете, когато супермаркетите горят, и хората излизат с пълни чанти, дори с перални, мобилни телефони и т.н.“. Това, което се промени, е, че Париж се превърна в отворен град, всеки може да дойде с бандата си, да разпръсне минувачите с такова насилие – това е невижданото досега.
Основното, на което се позоваваха през тези отвратителни дни, беше Газа. На пл. „Република" всички крещяха „Ние сме деца на Газа“, разказва Паскал Брюкнер. „Не виждам връзката, добавя той. Каква е връзката между кризата в гимназиите и това, което се случва в Газа? Или френската гимназия иска да реформира образователната система в Газа?“. Според него тук се усеща влиянието на „Непокорна Франция“, която „иска да ни потопи в хаос, за да се опита да се представи като единствената алтернатива срещу Марин Льо Пен“.
„Колкото по-слаба и мекушава е държавата, толкова повече е обречена да се превърне във фашистка, авторитарна държава. Това наистина е невероятна диалектика, срещу която нашите управляващи нямат никакви средства, те са безсилни, уплашени и колкото повече отстъпват, толкова повече ги обвиняват, че ни нападат“, казва Паскал Брюкнер. Правото на стачка и на демонстрация се регламентира според обстоятелствата, добавя той. Моят район – около пл. „Република“ всеки ден е блокиран, защото има протести заради едно или друго. С правото на демонстрация не бива да се злоупотребява, а когато то блокира живота на една столица и поставя в опасност живота на нейните жители, става нетърпимо.
Според Брюкнер това е „провал на макронизма – радикален, абсолютен, във всяко едно отношение, включително в икономиката, където Еманюел Макрон претендираше, че ще триумфира, че ще донесе нещо ново, защото задлъжняването на Франция е чудовищно“. Приоритетът днес е сигурността, защото ако я няма, хората не могат да отидат на работа, магазините, кафенетата, ресторантите не могат да отворят. „Ако полицията не си върши работата, ще го направят гражданите и ще стигнем до американската ситуация, което наистина е много опасно. Слабостите на държавата водят до радикализация на хора, които априори не са нито насилници, нито лоши“, предупреждава Паскал Брюкнер. Това е въстаническа обстановка, казва той и добавя, че е изпратил есемес на Макрон: „Сега трябва да въведете извънредно положение“. Неговото телевизионно обръщение, казано евфемистично, нямаше връзка с реалността - той не обяви нищо конкретно, заключава Паскал Брюкнер.
Още текстове на Паскал Брюкнер:
Паскал Брюкнер: Медицината се е превърнала в машина за производство на инвалидност и деменция
Пиер Манан-Паскал Брюкнер: Най-лошият враг на Запада е самият Запад
Паскал Брюкнер - Майкъл Шеленбъргър: Умореният Запад и новите политкомисари на климата
Паскал Брюкнер: Екологията може да доведе до нов тоталитаризъм
Превод: „Гласове“