- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 5301
- 8
От трибуната депутатите от ВМРО отстояха основните принципи, за които Организацията се бори години наред, а именно запазване на смисъла на семейството като основна единица на обществото, запазване на традицонните за българското общество ценности, пълна закрила на детето от страна на държавата, както и ограничаване намесата на неправителствените организации в обществения живот на страната. Не на това мнение очаквано се оказаха депутатите от ДПС, според които ЗСУ в първоначалния си вид е напълно приемлив. В общия хор на противницете на промените, които ние вкарахаме се включиха и депутатите от БСП, въпреки липсата на аргументи.
Припомняме, че благодарение на Патриотите, влизането в сила на спорния ЗСУ беше отложено за 01.07.2020 г. Причината за отлагането бяха многохилядните протести на различни организации. Мотивите на протестиращите ни дадоха повод да обърнем внимание, че при породен силен граждански антагонизъм определено трябва да бъде насочено специално внимание към текстовете, които предизвикват притесненията в обществото.
По съвместна инициатива с Министерство на труда и социалната политика (МТСП) бяха предвидени кръгли маси и обществено обсъждане на всички предложения от страна на неправителствения сектор и на парламентарно представените политически партии. Тези събития обаче не се състояха поради извънредното положение, което беше наложено от световната пандемия от COVID-19. Ето защо дълго чаканите консенсусни решения не се случиха, но за сметка на това нашите експерти направиха работещи предложения, които могат да бъдат в полза на всички страни, които имаха притеснения по влизането в сила на закона.
Междувременно по инициатива на Искрен Веселинов и Александър Сиди, във връзка с фрагментираното законодателство в социалната сфера, беше извикана и изслушана от Народното събрание социалният министър Деница Сачева. Отново по инициатива на депутатите от ВМРО парламентът прие решение, с което НС ангажира МТСП с конкретни срокове за анализ на законодателството и неговата кодификация. НС прие, че е нужно да се изработи Кодекс за социална подкрепа, с който да се сложи и край на социалния паразитизъм.
Ние от ВМРО категорично сме „за“ отмяна на ЗСУ. Но този закон трябва да работи с внесените промени до изготвянето на Кодекса.
Ето и основните принципи, които внедрихме в закона:
- В ЗСУ се регламентира мястото на НПО при социалните услуги и се премахва ролята им при извеждането на деца от семейството;
- Чрез предоставянето на социалните услуги се осъществява конституционно установената закрила на семейството, майчинството и децата, на възрастните хора и на лицата с физически и психически увреждания;
- Социалните услуги не са търговска дейност по смисъла на ТЗ;
- НПО няма да бъдат на „входа“ и „изхода“ на социалните услуги;
- Ще има бърз съдебен контрол при отнемане на дете, а не просто административно решение. Това за нас е справедлива мярка, която ще даде спокойствието на семействата;
- Досегашната Национална стратегия за закрила на детето ще се нарича Национална стратегия за закрила на детето и семейството, а Национална програма за закрила на детето – Национална програма за закрила на детето и семейството и др.
Прилагаме и мотивите, с които подкрепихме законопроекта за изменение и допълнение на ЗСУ:
Мотиви
Предложените промени внасят важно уточнение в целта на Закона за социалните услуги. Акцентира се върху това, че чрез предоставянето на социалните услуги се осъществява конституционно установената закрила на семейството, майчинството и децата, на възрастните хора и на лицата с физически и психически увреждания. Изрично се подчертава, че предоставянето на социални услуги не представлява търговска дейност - покупка, продажба или обмен на активи с цел реализиране на печалба, а е насочено към съхраняване и подпомагане на основните семейни ценности, в това число предоставяне на закрила на нуждаещите се физически лица.
Предвидените промени в Закона за закрила на детето целят да осигурят по-интензивна закрила на родителя, чието дете е настанено извън семейството със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ по чл. 27, ал. 1 от Закона за закрила на детето, включително при т.нар. спешно настаняване извън семейството. В изпълнение на тази цел законопроектът въвежда задължение на директора на дирекция „Социално подпомагане“ да изпрати в съда постъпилата от родителя жалбата в деня, следващ получаването ѝ. Задължава се съдът да образува административното дело в тридневен срок и да го насрочи в седемдневен. Предвидени са кратки срокове и по отношение на извършване на процесуални действия в хода на процеса, както и за произнасяне на съда с решение. Изрично е постановено, че сроковете по Административнопроцесуалния кодекс за отстраняване на нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред.
Съгласно действащата редакция на чл. 36г, ал. 3 от Закона на закрила на детето мултидисциплинарен екип по ал. 1 включва освен социалния работник представител на районното управление на Министерството на вътрешните работи (районен инспектор, инспектор от детска педагогическа стая или оперативен работник), на районната прокуратура и на общината. По преценка на водещия на екипа се канят за участие представител на регионалната здравна инспекция, личният лекар на детето или представител на болницата, откъдето е постъпил сигнал по случая, представител на регионалното управление по образованието и на училището, детската градина или друга образователна институция и представител на доставчик на социална услуга. Законопроектът изключва възможността представител на доставчик на социална услуга да бъде включен в мултидисциплинарния екип с цел гарантиране на пълна безпристрастност и обективност при вземане на решението за мерките на защита на дете в риск или дете - жертва на насилие или експлоатация.
Законопроектът предвижда досегашната Национална стратегия за закрила на детето да се нарича Национална стратегия за закрила на детето и семейството, а Национална програма за закрила на детето – Национална програма за закрила на детето и семейството. По този начин се задължава законодателят да предприеме мерки и да предвиди гаранции, че отглеждането на детето ще се осъществява извън семейството само в краен случай, след изчерпване на всички възможни законови мерки за закрила в семейна среда.
