Папата заговори за Трета световна война в коледното си слово

Следвайте "Гласове" в Телеграм

В своето Рождественско пославие Urbi et Orbi ("Към града и към света"), което бе излъчено и по БНТ, папа Франциск заговори за Трета световна война. Той призова "да бъдат накарани да замлъкнат оръжията" в Украйна, въвлечена в "безсмислена война". "Нека застанат пред нашите погледи образите на украинските ни братя и сестри, които прекарват тази Коледа в мрачина, студ или далеч от домовете си заради разрушенията от десет месеца война", заяви аржентинският папа пред хилядите вярващи на площад "Свети Петър" в Рим, някои от които развяваха украински знамена.

В празничното си слово от централната ложа на Ватиканската базилика днес той обърна специално внимание на конфликтите по света, като отправи призив за прекратяване на въоръжените конфликти и в други страни. "Нашето време също изпитва сериозна липса на мир и в други региони, на други сцени на тази Трета световна война", каза главата на римокатолическата църква.

"Нека Господ ни подготви за конкретни жестове на солидарност в помощ на страдащите и да просвети духа на дарените с власт да накарат да замлъкнат оръжията и незабавно да сложат край на тази безсмислена война!", заяви Светият отец.

Папата прикани храните да не се използват "като оръжие", особено при конфликтите, засягащи Африканския рог.

"Всяка война поражда глад и използва дори храната като оръжие, пречейки за раздаването й на бездруго страдащи народи", отбеляза Франциск. Той призова за действия за "това храната да бъде само инструмент на мира".

Сайтът vaticannews.va публикува цялото обръщение на папа Франциск пред вярващите:

"Скъпи братя и сестри от Рим и от целия свят, Честито Рождество!

Нека Господ Исус, роден от Дева Мария, ви донесе цялата Божия любов, източник на доверие и надежда и с нея дара на мира, който ангелите възвестиха на витлеемските пастири: „Слава във висините Богу и на земята мир между човеците, които Той обича” (Лука 2:14).

В този празничен ден обръщаме поглед към Витлеем. Господ идва на света в пещера, положен в ясли за животните, защото родителите му не са могли да намерят подслон, въпреки факта, че сега е дошло времето Мария да роди. Той идва сред нас в тишината и мрака на нощта, защото Божието Слово не се нуждае от прожектори или глъч на човешки гласове. Самият той е Словото, което осмисля съществуването, светлината, която осветява пътя. „Истинската светлина идваше на света – казва Евангелието – светлината, която осветява всеки човек“ (Йоан 1:9).

Исус е роден сред нас, той е Бог с нас. Той идва, за да съпътства ежедневието ни, да сподели всичко с нас, радости и скърби, надежди и тревоги. Идва като безпомощно дете. Роден е в студа, беден сред бедните. Нуждаейки се от всичко, той чука на вратата на сърцето ни, за да намери топлина и подслон.

Като пастирите от Витлеем, нека се оставим да бъдем обгърнати от светлината и да отидем и да видим знака, който Бог ни е дал. Да преодолеем вцепенението на духовния сън и фалшивите образи на празника, които ни карат да забравим за кой е честването. Да оставим шума, който анестезира сърцето и ни кара да приготвяме украси и подаръци, вместо да съзерцаваме Събитието: Божият Син, роден за нас.

Братя, сестри, нека се обърнем към Витлеем, където отеква първият вик на Княза на мира. Да, защото самият Той, Исус, е нашият мир: този мир, който светът не може да даде и който Бог Отец е дал на човечеството, като е изпратил своя Син в света. Свети Лъв Велики има израз, който в сбитостта на латинския език обобщава посланието на този ден: „Natalis Domini, Natalis est pacis“, „Рождеството на Господ е Рождество на мира“ (Проповед 26:5).

Исус Христос също е пътят на мира. Със своето въплъщение, страдание, смърт и възкресение той отвори пътя от един затворен свят, потиснат от мрака на враждата и войната, към един отворен свят, свободен да се живее в братство и мир. Да следваме този път! Но за да направим това, за да можем да вървим след Исус, ние трябва да се освободим от тежестите, които ни пречат и ни блокират.

И какви са тези тежести? Какъв е този "баласт"? Те са същите негативни страсти, които попречиха на цар Ирод и неговия двор да признаят и приемат раждането на Исус: привързаност към власт и пари, гордост, лицемерие, лъжи. Тези тежести пречат на човек да отиде във Витлеем, изключват го от благодатта на Коледа и затварят достъпа до пътя на мира. И наистина, с тъга трябва да констатираме, че докато Князът на мира ни се дава, ледените ветрове на войната продължават да духат над човечеството.

Ако искаме да бъде Рождество, Рождество на Исус и на мира, нека погледнем към Витлеем и да приковем погледа си към лицето на Младенеца, който се роди за нас! И в това невинно малко лице разпознаваме това на децата, които копнеят за мир във всяка част на света.

Погледът ни е изпълнен с лицата на украинските братя и сестри, които изживяват това Рождество на тъмно, на студено или далеч от домовете си, поради разрушенията, причинени от десетмесечната война. Нека Господ ни направи готови за конкретни жестове на солидарност в помощ на страдащите и просвети умовете на онези, които имат силата да заглушат оръжията и незабавно да сложат край на тази безсмислена война! За съжаление се предпочита вслушването в други причини, продиктувани от логиката на света. Но гласът на Младенеца, кой го чува?

Нашето време също изпитва сериозен глад за мир и в други региони, на други сцени на тази Трета световна война. Нека помислим за Сирия, все още измъчвана от конфликт, който е избледнял на заден план, но не е приключил; и нека помислим за Светите земи, където насилието и сблъсъците се увеличиха през последните месеци, със смъртни случаи и ранени. Ние изпросим Господ там, в земята, която е свидетел на неговото раждане, да се възобнови диалогът и търсенето на взаимно доверие между израелци и палестинци. Нека Исус Детенце подкрепя християнските общности, живеещи в целия Близък изток, така че във всяка от тези страни да може да се изпита красотата на братското съжителство между хора, принадлежащи към различни религии. Да помогне по-специално на Ливан, за да може най-накрая да се възстанови с подкрепата на международната общност и със силата на братството и солидарността. Нека светлината на Христос озари района на Сахел, където мирното съжителство между народи и традиции е нарушено от сблъсъци и насилие. Да доведе до трайно примирие в Йемен и към помирение в Мианмар и Иран, така че да спре всяко кръвопролитие. Нека вдъхнови политическите власти и всички хора с добра воля на американския континент да работят за успокояване на политическото и социално напрежение, засягащо различни страни; Мисля по-специално за населението на Хаити, което страда толкова дълго.

В този ден, когато е хубаво да се съберем около отрупаната трапеза, нека не откъсваме очи от Витлеем, което означава „дом на хляба“, и нека помислим за хората, които гладуват, особено децата, докато всеки ден големи количества храна се губят и ресурси се изразходват за оръжия. Войната в Украйна допълнително влоши ситуацията, оставяйки цели населения на риск от глад, особено в Афганистан и в страните от Африканския рог. Всяка война – ние знаем – причинява глад и използва самата храна като оръжие, възпрепятствайки разпространението й сред вече страдащото население. На този ден, поучавайки се от Принца на мира, нека всички да се ангажираме, преди всичко политически отговорните, така че храната да бъде само средство на мира. Докато се наслаждаваме на радостта да се съберем отново с любимите си хора, нека помислим за семействата, които са най-наранени от живота и за онези, които в това време на икономическа криза са измъчени поради безработицата и липсата на основните нужди за живот.

Скъпи братя и сестри, днес, както и тогава, Исус, истинската светлина, идва в свят, болен от безразличие, грозна болест, което не Го приема (вж. Йоан 1:11), даже Го отхвърля, както се случва с много чужденци, или Го игнорира , както твърде често правим с бедните. Нека днес не забравяме многото бежанци и разселени лица, които чукат на вратите ни в търсене на уют, топлина и храна. Нека не забравяме маргинализираните, самотните, сираците и възрастните хора, които рискуват да бъдат изхвърлени, затворниците на които гледаме само заради грешките им, а не като човешки същества.

Витлеем ни показва семплотата на Бог, който се разкрива не на мъдрите и учените, а на малките, на тези с чисто и отворено сърце (виж Матей 11:25). Подобно на пастирите, нека и ние да отидем без забавяне и да се оставим да бъдем удивени от немислимото събитие на Бог, който стана човек за нашето спасение. Този, който е източникът на всяко добро, стана беден и се моли за нашето бедно човечество. Нека се оставим да бъдем движени от Божията любов и нека следваме Исус, който се лиши от славата Си, за да ни позволи да участваме в Неговата пълнота.

Честито Рождество Христово на всички!"

Източни: БТА, "Труд", srgabg.com