Памет за загиналите български военни преди 11 години в Кербала

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
34
0

В Плевен беше отслужена панихида за загиналите военнослужещи в Кербала преди 11 години. В храма „Свети Николай“ в Плевен беше отслужена панихида в памет на военнослужещите, загинали в Кербала на 27 декември 2003 година.

<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46125_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpg" style="height:281px; width:500px" /> Снимка: БНР В памет на петте жертви при терористичната акция срещу военната база в иракския град свещи запалиха министърът на отбраната Николай Ненчев, командири на военни формирования, военнослужещи от гарнизона и граждани.  "Казва се по християнски "Бог да ги прости" и "Светла им памет" и дай Боже, да не се случва повече, защото и днес имаме 110 човека в Афганистан и, разбира се, че ги мисля тези момчета и момичета. Господ да ги пази и мислено съм с тях", каза военният министър. На въпрос какви са мерките за сигурност на българските военни в Афганистан, министър Ненчев отговори: "Правим всичко възможно. Ние сме част от възможно най-интелигентният, най-добре подготвен съюз, наречен НАТО. Прави се всичко възможно, но в тези райони винаги има риск от нещастия. Сега са на относително сигурно място и се моля по няколко пъти на ден да са живи и здрави!" Преди панихидата министър Ненчев участва в отбелязването на 115-годишнната от създаването на БЗНС у нас и поднесе венец пред земеделската чешма в централната част на Плевен.  <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46125_3Uu0Md2YpWAYvXI74XK2VKqnYSV7l9.jpeg" style="height:281px; width:500px" /> Снимка: БНР По-рано днес близки, приятели и бойни другари се събраха днес в Русе, за да почетат паметта на офицерски кандидат Антон Петров. Младият боец е един от петимата военнослужещи, които загинаха при атентата в Кербала. Преди 11 години, през 2003 г., след атака с камион-бомба срещу базата ни в Кербала загинаха петима български военнослужещи, а други 27 души от контингента бяха тежко ранени. На гроба на Антон, въпреки лошото време, пристигнаха и колегите му от 64-а бригада от Пловдив. Те запалиха по свещичка и положиха цветя, заедно с традиционната запалена цигара в памет на приятеля си. Днешната панихида бе особено тъжна за семейството на Антон Петров, тъй като само преди 12 дни си отиде баща му. Според близките Валентин Петров така и не успял да превъзмогне загубата на сина си. "Времето не може да излекува болката. Тя се усилва с всяка измината година, защото осъзнаваш липсата, осъзнаваш загубата. Според мен виновни има, но според доклада, както в началото на годината го разсекретиха, виновни отново няма. Може би подценяване на обстановката там, може би недобрата подготовка на нашите командири най-вече в бойна обстановка, за да защитят хората си, които са ги последвали", сподели майката на Антон Иванка Петрова. Антон Петров загина само две седмици, след като навърши 26 години. Посмъртно е удостоен със званието "Почетен гражданин на Русе", а всяка година в навечерието на годишнината от смъртта му, майка му Иванка Петрова дава стипендия на ученик от гимназията по корабостроене. "Ще продължавам, докато имам сили. Антон учи в това училище, беше техен възпитаник, и затова така си решихме, там да даваме стипендия на изявен ученик и по този начин да почетем неговата памет", каза още Иванка Петрова. Припомняме, че на 27 декември 2003 година, в 12.45 часа местно време (11.45 часа българско време) кола-цистерна се взривява в близост до оградата на район № "1" (Индия), където е щабът на българския батальон. Тя пробива загражденията и се взривява в близост до оградата. Така причинява големи разрушения в лагера, където се намира щабът на нашия батальон. В резултат загиват четирима български военнослужещи. Те са капитан Георги Христов Качорин – командир на рота, старши сержант Иван Христов Инджов – командир на отделение, младши сержант Антон Валентинов Петров – командир на отделение, редник Свилен Симеонов Киров – мерач. Разрушена е и сградата на щаба на батальона. Бойците от район "Индия" са евакуирани в друг район. Ранените - 27 военнослужещи пък са евакуирани в Багдад, в полската дивизионна болница в Бабил и в медицинския пункт в българския батальон. На 28 декември 2003 г. обаче въпреки положените в болницата в Багдад, почива и пети български боец - лейтенант Николай Ангелов Саръев. Анализът тогава показва, че около 12.45 ч., по сигнал от два поста в района на база "Индия" за явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба, северозападно от базата, караулът и групата за бързо реагиране откриват стрелба по движещия се камион. "Въпреки успешните попадения и безжизненото състояние на лицата, намиращи се в кабината, камионът-цистерна продължава движението си по посока на сградата. По всяка вероятност цистерната е взривена дистанционно, като минута преди взрива базата е обстреляна допълнително с минохвъргачен огън и ръчна противотанкова гранатохвъргачка /РПГ/. В резултат на взрива и мощната ударна вълна се срутва оградната стена, както и почти всички стени от северната страна на база "Индия". След около 10 минути е извършен подобен атентат и в центъра на град Кербала, непосредствено пред сградата на Кметството и в близост до сградата на местната полиция. Петнадесет минути по-късно се извършва атентат и срещу Логистичната база на многонационалната бригада под полско командване", се казва в него. Там е посочено, че при нападението българските военнослужещи са проявили висок професионализъм и хладнокръвие при неутрализиране на атаката и с действията си те са предотвратили по-големи загуби и разрушения. Капитан Георги Качорин е роден на 8 март 1974 г. в гр. Разлог. Завършва ВВУАПВО "Панайот Волов" и започва кадровата си военна служба през 1998 г. Последната му длъжност е командир на рота в българския батальон в Кербала. Той е бил семеен, с едно дете. Със заповед на министъра е произведен в звание майор и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. Старши сержант Иван Инджов е роден на 19 юли 1967 г. в с. Устрем, Хасковско. Завършва средно образование. В редиците на Българската армия е от 1994 г. На кадрова военна служба е от 1996 г. Последната му длъжност в българския батальон в Кербала е командир на отделение и той е семеен, с едно дете. Със заповед на министъра е произведен в звание офицерски кандидат и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. Младши сержант Антон Петров е роден на 14 декември 1977 г. в гр. Русе. Завършва ССОВУ "Г.Измирлиев". На кадрова военна служба в Българската армия е от 1996 г. Последната му длъжност е командир на отделение в българския батальон в Кербала. Със заповед на министъра е произведен в звание офицерски кандидат и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. Редник Свилен Киров е роден на 11 юни 1978 г. в гр. Добрич. Той е на кадрова военна служба в Българската армия от 2001 г. В българския батальон в Кербала е бил мерач. Със заповед на министъра е произведен в звание офицерски кандидат и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. Лейтенант Николай Саръев е роден в гр. Крумовград на 26 март 1977 г. Средно образование завършва в училище с изучаване на английски език през 1995 г. и висше - във ВВУ "Васил Левски" през 2000 г. - профил "Войсково разузнаване". Служил е като командир на взвод в 68-ма бригада "Специални сили". Завършил е курс по граждански проблеми и психологически операции във Форт Брак - Северна Каролина. Със заповед на министъра е произведен в звание старши лейтенант и е отличен с награден знак "За вярна служба под знамената" I степен. Изпращането на български военен контингент в състава на Многонационалните сили в Ирак беше регламентирано от Решение на 39-тото Народно събрание от 29 май 2003 г. за "разрешаване участието на Република България в четвъртата фаза на операцията в Ирак – "Стабилизиране и възстановяване", и изпращането и разполагането на пехотен батальон от Българската армия и на отделни военнослужещи на територията на Ирак под централното командване на САЩ и командването на Многонационалните сили. В изпълнение на това Решение, в продължение на две години в мисията на Многонационалните сили в Ирак участваха пет пехотни батальона, всеки от които в състав до 500 кадрови военнослужещи при шестмесечни ротации. Българският контингент бе включен в състава на Многонационалната дивизия "Център-Юг" под полско командване със задачи да осигурява реда и да подпомага възстановяването на граждански обекти в района на гр. Кербала, а от есента на 2004 г. - в провинция Дивания. Следващото 40-то НС през 2006 г. разрешава изпращането на български военен контингент в хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила в лагер "Ашраф" в състав до 155 военнослужещи. Той бе закрит и затова от 13 юни 2008 г. НС разреши контингента да изпълнява хуманитарна мисия по охрана на задържани лица, преминаващи програма за реинтеграция в обществото в база "Кропър" - Багдад, за времето от 15 юни до 31 декември 2008 г. включително. За целия период на участие в операцията в Ирак - от 22.08.2003 г. до края на 2008 година, Република България е участвала с 11 контингента с обща численост 3 367 души. За издръжката, транспорта и оборудването на българските контингенти за периода на операцията в Ирак са изразходвани 155 343 000 лв. Жертвите, които дадохме в хода на операцията са 13.