Отворено писмо на Института за зелена политика до министър Трайчо Трайков

Уважаеми г-н Трайков,<br /> <p>След втората среща по проблема, проведена на 29 април 2011 г. в Бургас, се налага извода, че администрацията на МИЕТ, която работи по концесията, не само работи за частния интерес на концесионера и пряко срещу обществения интерес, но и е напълно неспособна да организира и проведе нормална среща с обществеността, местните власти и медиите по въпрос, който е от съществена важност за цялото южно Черноморие на България. Водещият &ndash; представител на тази администрация &ndash; беше основната причина за това, което се случи, и за хаоса, който настъпи. Намесата на областния управител, с типично фатмашко-ДС поведение, доведе до още по-голям скандал и дo преждевременно прекратяване на срещата. Безобразие е, че седмица преди срещата в телефонен разговор с кабинета на зам.-министъра Косев получих уверение, че на срещата може да присъства всеки, който желае, но тя така и не беше оповестена сред гражданството на Бургас и общините Несебър, Поморие, Бургас, Созопол, Приморско и Царево. Наложи се да информирам за провеждането й представители на регионални медии и на обществеността, които само бяха чули, че такава среща ще се провежда.</p> <p>По този начин доброто желание на зам.-министъра Марий Косев, изразено при първата среща в София, да съдейства за изясняване на&nbsp; ситуацията и постигане на разбирателство, беше напълно провалена. На самия него му се наложи да използва невероятни псевдоекологични аргументи, в откровен опит да защити концесията, което предизвика още повече негативни реакции.</p> <p>Какво все пак се разбра на самата среща? Презентацията на &bdquo;Ледербел&ldquo; показа два безспорни факта:</p> <p>1.Опасността за околната среда и екосистемите на Черно море от проектите &bdquo;Бургас &ndash; Александруполис&ldquo; и АМБО е огромна! Въпреки, че това не е тема на настоящото писмо, се чувствам длъжен да Ви уведомя за това. <br />2.Информацията за териториите, предоставени от различните правителства на черноморските държави, за проучвания и добив на нефт и газ поставят въпроса за това доколко всички те спазват изискванията на Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване. Този въпрос е от изключителна важност и ние смятаме да го повдигнем пред европейските институции, които харчат стотици милиони евро по различни програми, свързани с развитието на черноморския регион. Смятаме, че в момента държавите от региона почти напълно игнорират екологичните проблеми на морето (освен в декларации и нескопосани ПР-кампании) и така обричат населението от крайбрежните региони на бедност, мизерия, екологични и здравни проблеми.</p> <p>Г-н Трайков,</p> <p>срещата в Бургас потвърди факта, че гражданите на крайморските територии на южното българско Черноморие категорично не желаят да бъдат търсени и добивани нефт и газ в региона! Техните аргументи са разбираеми, а ние от природозащитните организации можем да добавим и допълнителни такива. &bdquo;Тайното&ldquo; съглашение между М. Косев и представителите на общините, постигнато веднага след злополучната среща в Бургас, с което се обещава провеждането на ОВОС и Оценка за съвместимост на концесията, не гарантира нищо повече от поредната опорочена процедура, &bdquo;доказваща&ldquo;, колко безпроблемно биха действали бъдещите концесионери.</p> <p>(Като става дума за концесионерите, трябва да признаем за валдни всички въпроси, свързани с тяхната история в бизнеса, финансово-икономическа стабилност, експертиза, организационен опит, възможности за мобилизиране на ресурси и контрол върху всички аспекти на проекта. Свързаността им с компрометирани бизнесмени и политици ги прави силно уязвими и отказът от публично изясняване на техните възможности за подобен проект подкрепят мнението, че това може да се окаже обикновена перачница на пари. Вярвам, че сам разбирате &ndash; тезата, че се подкрепя &bdquo;прохождащ бизнес&ldquo;, е неиздържана.)</p> <p>Ако обаче по някаква причина МИЕТ и правителството решат да продължат този рисков проект, Институтът за зелена политика ще настоява за предварителното изпълнение на&nbsp; две условия, които са от изключителна важност:</p> <p>1. Предварително изготвяне на екологчен одит на състоянието на Черно море и стратегическа екологична оценка (EO, SEA) на комбинацията от всички проекти, които се планират за осъществяване в неговата акватория. Също така трябва да се определи в рамките на какъв период подобни одити и екологични оценки ще се правят отново (или съществуващите ще се актуализират). Логиката зад това предложение е, че при големи промишлени катастрофи (тези, свързани с добива и транспортирането на нефт и газ са сред тях), причинителите оспорват екологичните и здравните проблеми, породени от техните десйтвия и бездействия с аргумента, че не може да се докаже, че точно те са причинителите и техните адвокати яростно пледират, че това са някакви &bdquo;стари замърсявания&ldquo;. Единствено подобни одити могат да дадат солидни опорни точки в спорове за екологични и социални щети, свързани с обезщетения,&nbsp; наказателни такси и т.н.</p> <p>2. Концесионерът (както и тези на останалите концесии за добив на подземни богатства, вкл. нефт и газ) трябва да открият довертелни (ескроу) сметки, в които да се блокират до края на действието на концесиите им реални средства, достатъчни за покриване на началните разходи по ограничаването и отстраняването на най-голямото замърсяване, което е възможно да бъде причинено от техните проекти. В сметката трябва да се съхраняват и достатъчно пари, за да бъдат платени наказателните такси и всякакви други задължения, които трябва да бъдат покрити от предприемача (напр. компенсации за бизнеса и т.н.). В допълнение те трябва да застраховат до нивата на реалните поражения своите проекти, така че в случай на аварии и катастрофи, пострадалото население да получи адекватно обезщетение, а увредената природа да бъде възстановена.</p> <p>Това, разбира се, не са всички изисквания, за да се постигне по-голяма гаранция за защита на хората и природата, но доколкото тези две третират възможности, които законите за опазване на околната среда не включват като задължителен елемент при прилагането на принципа на предпазливостта (който дори не е дефиниран!), ние ги посочваме целенасочено.</p> <p>Г-н министре,</p> <p>държа да оборя повтаряното от страна на Ваши подчинени безумно твърдение, че &bdquo;който е против концесията е против енергийната независимост на България&ldquo;. От 2008 г. досега, ние постоянно настояваме да не се приема манипулираният и неадекватен проект за енергийна стратегия, а да се разгледат алтернативни сценарии за развитието на България и българската енергетика. Има разработен един такъв сценарий от природозащитни организации и втори &ndash; от експерти на БАН. Според тях България може да задоволява енергийните си нужди много по-ефективно и с по-малко разходи, както и да запази независмостта си от &bdquo;енергийните вампири&ldquo; (на първо място Русия), по други начини. Отговорността, че тези сценарии не са адекватно обсъдени и оценени е на МИЕТ и лично Ваша. Това обаче не е основание да се промотират и подкрепят опасни за България проекти с привкус на политико-икономическа далавера.</p> <p>С уважение:</p> <p>Петко Ковачев<br />изп. директор<br />Институт за зелена политика</p>