Оставаме любима туристическа дестинация за румънците, туроператорите са вън от играта

Оставаме любима туристическа дестинация за румънците, туроператорите са вън от играта
Румънците, пристигнали в България между 1 юни и 30 септември, са най-многобройната туристическа общност от съседните ни държави, като броят им е почти 362 хиляди. Това показват данните на системата ЕСТИ, чрез която Министерство на туризма отчита реалния брой на туристите у нас, избрали да прекарат поне една нощувка в официално регистрирано място за настаняване. На второ място по престой в страната са близо 9400 гости от Турция, трети са сърбите с около 9200 посетители, от Гърция у нас са преспали 7400 туристи и от Северна Македония – 2200. По данни на Национални статистически институт, чуждите посетители, пристигнали с цел туризъм за месеците от юни до септември включително, са общо 646 500. За сравнение, за същия период на предходната година, само тези пристигнали за туризъм, са били 3,48 милиона.

Слънчев бряг Снимка: БулФото, архив

 

В първото и единствено по рода си пандемично лято, познато в цялата ни история, над 900 хил. българи са посетили родното Черноморие, по думите на министъра на туризма Марияна Николова. Някои от българските курорти отчетоха ръст от над 20 на сто в посещенията на родни посетители, а това доведе до хаос в подреждането на автомобилите с които повечето туристи пристигаха. Това обаче е странно, защото през 2017 г. родното Черноморие отчита над 1,3 млн. български гости и това не е предизвикало драма с техните автомобили.

 

По думите на министъра, над 2,7 млн. българи са пътували из страната и в такъв случай съзнателният отлив от морето е повече от очевиден: по време на здравата 2017 г. по родните брегове почиват 1,3 млн. сънародници, а в кризата те са с 400 хил. по-малко, за сметка на 1,8 милиона, избрали други направления във вътрешността на страната.

 

Прогнози за зимния сезон обаче не се наема да направи никой и в нито една държава, защото неизвестните са не само по отношение на вътрешните правила, свързани с ковид-ограниченията, но и дали ако някой пътува по земя, ще може безпрепятствено да премине всички границите на държавите по пътя си.

 

Затова пред хотелиерите възможностите са три: да не отварят изобщо, за да не генерират нови загуби, да отворят частично и да се надяват на някакъв приход или да отворят изцяло, с пълен капацитет, като разчитат на държавните мерки за финансова подкрепа.

 

Пред туроператорите темата за предстоящия зимен сезон не стои, защото бизнесът им се базира на дългосрочното планиране, а в момента такова не съществува. От сектора обаче все още се надяват да изнудят правителството за помощ в размер на 10% от предишно отчетения си оборот, макар това да е чиста кражба: маржът на печалба на големите туроператори е около 1% от оборота по официални данни. Ако държавата им осигури 10 на сто, то именно туроператорите ще се окажат на огромна печалба, невиждана и нечувана в предходни години.

 

От Министерство на туризма нееднократно предупреждават, че моделът на пътуване се променя не само за отминалия летен и предстоящия зимен сезон, но изцяло – нагласата на хората по света е вече към пътуване в малка група, към места, които представляват личен интерес и никога вече няма да пълнят цели самолети.

 

Неясна остава съдбата на хотелите-гиганти, които разчитаха именно на чартърните полети за своята запълняемост. През отминалото лято те останаха затворени, през зимата никога не са били отворени, а за следващия сезон прогнозите вече са песимистични.

 

Според Световната организация по туризъм 2022-а е първата година в която в света може да се види възходящ тренд във възстановяване на туристическите пътувания, както за удоволствие, така и за бизнес.

 

В България на този етап адаптивност показват малките семейни хотели, къщите за гости, собствениците на самостоятелни домове и частни квартири. Именно в тях натоварването през летния сезон е било най-голямо и хората, които планират да посрещат Нова година извън дома, резервират тези места от началото на октомври.

 

За зимния сезон, хотелиерите у нас отново разчитат на румънци и турци, като външни гости и повечето места за настаняване свалят цените възможно най-ниско. В същото време обаче, въпреки сходните си проблеми, курортите в Австрия, Италия, Франция и Швейцария не пипат офертите за настаняване, защото пред тамошните хотелиери възможностите са три: или ще са в положение на пълен лок даун и тогава дори нулева, офертата няма значение; или ще разчитат на вътрешен туристически ресурс, а местните хора са склонни да платят за добра зимна ваканция или ще идват туристи и отвън и затова няма нужда да свалят цените. Единствената разлика е в това, че периодът за отказ от резервация е сведен до няколко дни, за да може хората спокойно да резервират и да не изчакват последния момент.

 

Свалянето на цените у нас е тенденция от няколко години и настъпването на Ковид кризата само показа, че цените не се базират на реално търсене, а на вътрешно усещане какво евентуално може да бъде продадено. Обезценката на дестинацията не е в резултат на настъпването на вируса, а в повишените очаквания на гостите. Всеки от зимните ни курорти се нуждае от технологично обновление, което започва от инфраструктурата за паркиране и стига до изграждането на модерни лифтови съоръжения, които да дават усещане за удоволствие, а не са форма на терор. За последното усилено и неизбежно пречат екологичните организации.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Rattrack

    17 Ное 2020 16:25ч.

    А бре, Веселке, вземи попрочети някой учебник по туризъм и се образовай малко. Големите тур оператори с изходящ туризъм работят със среден марж от по 7-8% и това е най-ниският възможен. Всички останали работят с маржове от 15-20%, а тур оператори със специализиран туризъм постигат марж над 20%. Тези 10% си ги измислиха от министерството на туризма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи