- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 5070
- 14
Още с първата си изява новият медицински съвет, който преди два дни бе създаден от премиера Бойко Борисов за борба с коронавируса, влезе в сблъсък с указанията на Националния оперативен щаб, ръководен от проф. Венцислав Мутафчийски. Резултатът е логичен, като се има предвид, че в него влизат хора, които от самото начало критикуват действията на щаба и предлагат различен подход към епидемията.
Съветът се оглавява от проф. Коста Костов, който пък има стара вражда с Мутафчийски, който го е уволнил от Военно-медицинска академия. Костов обаче ядно обяви, че "са заровени всички томахавки" и че в момента са "мъжки времена". "Не сме тук да влизаме в лични битки", допълни неубедително той.
Според него медицинският съвет ще дава съвети на премиера, но не и решения. Въпреки това още с първата си изява експертите от съвета влязоха в сблъсък с оперативния щаб по въпроса за бързите тестове за коронавируса. Според проф. Мутафчийски те са ненадеждни и затова той е предпазлив за широкото им използване. Според медицинския съвет обаче това не е вярно и членовете му ще препоръчат въвеждане на масов скрининг на населението именно с тях. Доц. Атанас Мангъров, който влиза в съвета и който е началник на Детската клиника в Инфекциозна болница, обясни, че в страните, където се води успешна борба с COVID-19, се правят голямо количество изследвания и те не могат да се правят с бавни тестове. И даде за пример Германия, където се правят по 20 хил. изследвания на ден. "Сутрин се чуват някои странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат", коментира той съветите на оперативния щаб.
Ударът очаква и нас, ако не се придържаме към стриктите епидемиологични мерки. Нашата единствена цел е да направим всичко по силите си, за да излезем с най-малки загуби, каза Костов.
Членовете на Съвета са избор на професор Костов заради доброто име и високия професионализъм. "Задачата на Съвета е да помогне на държавата да се справи със здравен проблем, за който здравната ни система не е подготвена. Лекарите, които виждате пред вас, нямат никакво намерение да крият истината", заяви проф. Коста Костов, председател на Съвета. Негова цел е да помогне и на гражданите да се чувстват по-сигурни и да им се дава навременна информация. Представителите му ще дават по две пресконференции седмично - във вторник и петък. Ще бъде създаден и Фейсбук портал с актуална и достоверна информация.
"Убеден съм, че можем да се справим, защото сме силни и можещи", каза проф. Костов.
Членовете на Медицинския съвет са:
- проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог от МБАЛ "Токуда"
- проф. Галина Кирова, началник на клиника по образна диагностика от МБАЛ "Токуда"
- проф. Савелина Поповска, патолог
- адвокат д-р Мария Петрова, експерт по медицинско право
- д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър
- доц. Атанас Мангъров, инфекционист и педиатър, началник на Клиника по детски и инфекциозни болести - Инфекциозна болница - София
- доц. Васил Велчев, кардиолог
- доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар
- проф. Георги Момеков, фармаколог
- д-р Валентин Павлов, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз
- проф. Николай Младенов, специалист по анестезиология и интензивни грижи
- доц. Росен Калпачки, невролог
- доц. д-р Александър Симидчиев, пулмолог
- Константин Вълков, програмен директор на "Дарик радио"
Целта на Медицинския съвет е изготвяне на алгоритми, препоръки за диагноза и лечение на Covid-19 и неговите органни инфекции.
Медицинският експертен съвет има намерение да създаде още по-високо доверие у обществото за предприетите мерки. Същевременно да засили информативността за всичко онова, което се прави в областта на медицината за справяне с коронавируса.
Доц. Атанас Мангъров разясни повече за тестовете. Той обясни, че болен с коронавирус отделя вируса в околната среда. Това се случва около 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптои и 20-30 дни след края им. През това време вирусът може да бъде хванат с бързи и бавни тестове. Какво обаче се случва с контактите на един болен? Едните може да са го заразили, но вече да не са в състояние да отделят вируса в околната среда. Когато на тези контактни се прави тест, не се намира нищо. За да се установи, че те са били болни трябва да се направи серологично изследване - имунохроматографски тестове, с които се установява, че ако има антитела, това означава, че е карал коронавирусната инфекция.
Ако това не се направи - този човек е в графата отрицателен, което се случва масово, заради което при значителна част от контактните не се установява нищо.
Втората група контактни, са тези които болният е заразил. Ако той ги е заразил сравнително скоро, защото той е отделял вируса поне 4-5 дни преди да се проявят клиничните симптоми, то тези хора няма да отделят вируса и няма как да ги хванем с нито един тест. Тази втора група, ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируса в околната среда, ще останат неоткрити.
Затова са важни имунохроматографски тестове с които можем да получим данни за това, че някой е прекарал коронавирусната инфекция.
В момента у нас се правят тестове за потвърждаване на една установена инфекция, каза доц. Мангъров.
Източници: "Сега", БНТ
