Китайският писател Мо Ян получи Нобеловата награда за литература за 2012 година. В съобщение на Нобеловия комитет се казва, че отличеният автор „с изумителен реализъм смесва в едно народни приказки, история и съвременност“. Досега китайски автор не е получавал високото отличие.
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><br /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><br /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><br /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><br /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Мо Ян е псевдоним на 57-годишния Гуан Мойе. Според агенция „Ройтерс“ в превод от китайски псевдонимът означава „недей да говориш“. Авторът е многократно превеждан в Европа и САЩ, но често забраняван в Китай, макар че съществуват и обвинения, че той е бил твърде близък до Комунистическата партия. В произведенията му се крикува корупцията в китайското общество, упадъкът на нравите, националната програма за семейно планиране и животът на село.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG"><img src="/uploads/editor/Mo_Yan_Nobel2012.jpg" alt="" /></span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Мо Ян е най-известен като автор на книга, по която е заснет прочутият филм „Червено сорго“, носител на „Златна мечка“ в Берлин през 1988 г. Действието в романа протича през 20-те и 30-те години на ХХ век. Той разказва за младо момиче, насила омъжено за старец, болен от проказа, но влюбено в младеж, с когото мечтае да живее. След като мечтата се сбъдва, насажденията със сорго са нападнати от японските части и двамата младежи заедно въстават срещу окупаторите. Стилът на Мо Ян често бива сравняван с този на Маркес.</span></p>
<p style="margin-bottom: 0cm;"><span lang="bg-BG">Агенция „Ройтерс“ съобщава, че Мо Ян е бил принуден да напусне училище още като дете, за да работи във фабрика за производство на олио по време на Културната революция. По-голямата част от живота му е протекла в нищета. Агенцията цитира негови думи, казани преди получаването на Нобеловата награда: „Самотата и бедността бяха истинският ми късмет в писането“.</span></p>