Нинова: Аз се опълчих срещу Пеевски

Нинова: Аз се опълчих срещу Пеевски
„Не сме водили разговори с ДПС за подкрепа на Румен Радев, какво си фантазира този човек (премиерът Борисов - бел. ред.) си е негова работа. Обвинява опонента си в правеното на същото, това е лицемерие”, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова в предаването „Здравей, България” по Нова телевизия.

 

 

"Не подценявайте Румен Радев, има качества. Мисля, че ще победим на балотажа на тези избори”, каза в предаването Корнелия Нинова. „Тези, които не харесват ГЕРБ в управление, политиките, които провеждат и в президентската институция, и в изпълнителната власт, да подкрепят промяната за нас”, призова лидерът на БСП.  

Нинова заяви, че Цецка Цачева и Румен Радев са различни като тези и политики. „Това, че Радев се държа като джентълмен и кавалер е негов избор”, отбеляза тя, визирайки дебата му с Цачева миналата седмица. Според Корнелия Нинова Цецка Цачева си сменя позицията през пет дена. 

Водещите на сутрешния блок я върнаха към 2007 г., когато тя бе уволнена от поста зам.-министър на икономиката. 

„През 2007 г. не го казах, защото срещу мен се водеше разследване. Твърдя, че съм единственият човек, който се опълчи срещу Делян Пеевски и той ме размаза чрез уволнение, завеждане на дело, две години съд и морално омерзение в обществото, че съм корумпирана. Всичко това накуп. Като зам.-министър от мен се искаше да се продаде „Булгартабак”. Казахме „Не” за 100 милиона, защото само в сметките му имаше 600 млн. лв. уволниха ме, дойде Бойко Борисов, продаде го за 100 милиона на същите хора. Като зам.-министър от мен се искаше да се съглася с износ на жито от резерва и след това той да бъде попълнен чрез покупка на цени, които ощетяват страната. Не се подписах”, пояни Корнелия Нинова.

 

Коментари

  • Требор

    26 Окт 2016 9:19ч.

    др. Нинова, защо тогава гласувахте Пеевски да стане шеф на ДАНС?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маги

    26 Окт 2016 10:13ч.

    Не обвинявайте Нинова за неща, които не са решавани лично от нея. Не я оправдавам за постъпката, човек понякога греши. Има ли безгрешен на този свят? Виждаме вече на какво е способен Местан и не е учудващо, че е успял да заблуди наивния Станишев и да заплашат парламентарната му група, за да предприеме тази фатална грешка. Но си мисля, че повратливия Местан вероятно е предвиждал какво ще се случи накрая? Кафето с ББ...и БСП тогава я изпързаляха. Всичко е било планирано предварително и изпълнено по план.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наивния Станишев

    26 Окт 2016 12:11ч.

    Маги, ти разкри цялата схема, жалко, че си трол

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До "наивния"

    26 Окт 2016 12:23ч.

    Сбъркали сте адреса, това са личните ми изводи от станалото. Да не би да съдите за хората по себе си?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Please

    26 Окт 2016 12:28ч.

    Тая се е оКълчила май... Защо не се яви вихрушка отгоре и да измете всичката тая сган от българската земя. И да грейне ясно слънце, чист и свеж въздух да изпълни дробовете на хората, да се проясни съзнанието им и да се избистрят погледите им, да се очистят сърцата им и любов и топлина да облее душите им... Ееееех, защо ли не?? Боже, в ръцете ти е всичко. Pls, DO IT!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • БОСОНОГИТЕ ДЕЦА

    26 Окт 2016 12:30ч.

    Смирненски на 24.10.2016 в 20:52 БОСОНОГИТЕ ДЕЦА Привечер е. Бaвно, дебнешком сякаш, се спускат лилави сенки над града. Огромният слънчев кръг догаря в потоци злато и алена кръв. Като мъртва сива змия лежи шосето сред стихнали поля. И ето босоногите. Три, четири, шест. Впрегнати в мънички колички, натоварени с дърва и съчки, те опъваха мускулите на своите млади тела. Фуражка с отпрани козирка, черни кръпки на сивите панталони, а жилите им изпънати като корабни въжета. Пот струят челата. А градът е тъй далече. Малки роби, впрегнати в ярема на своята беднота, деца, в чиито очи гори тихата скръб на старци. Далече е градът! Далече. Край вас ще отминат още много доволници, край вас ще профучат автомобилите на тези, които нивга в живота си не са пили горчивата чаша на мизерията — те, зарад които е вашата мъка. Какво знаят те? В ресторантите на Чамкория свирят оркестрите, във вилите е тъй уютно и безгрижно. Черната сянка на глада не протяга там ръце. Не сплита лепкавите мрежи Грижата. Какво знаят те? — Мамо, защо са се впрегнали тези деца? — пита невръстният доволник от автомобила. — Носят дърва за зимата. — А не им ли тежи? — Не, маминото, те са свикнали. Босоногите спират с тежка въздишка, стрелват искрящ омраза поглед и пак повличат количките си. Трият с ръка изпотени чела, изпъват жилите на почернелите си вратове и пристъпят. Облаци прах ги заливат, прах, сив и задушен като живота. А върху втората количка отгоре на дървата седи малка помагачка — синеоко сестриче. Кръв, тъмночервена ивица кръв, е засъхнала по крачето му. Но то поглежда небето, поглежда полето и се усмихва. Кому се усмихваш, малка златокоса робиньо? На мъката?... На своята белоснежна детска душа се усмихваш ти. Твоята младост гледа с меки, кадифени очи. Но утре? Утре сивият поток на живота ще повлече и твоята младост, и твоята усмивка. И повлякла количката, изпотена, изпрашена, видяла тук черна мъка, там празнота и вечно охолство, ти не се усмихваш вече. По детското чело ще легнат сенки, влажните очи ще заискрят омраза и редом със своите одрипани братя ти ще свиеш своите малки, черни, изподраскани юмручета: — Два свята, единият е излишен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крали Марко

    26 Окт 2016 19:26ч.

    Май само аз не съм се борил срещу Пеевски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи