"НИЕ": Отиването на премиера Петков в Скопие поражда повече въпроси отколкото отговори

Позицията на България спрямо Република Северна Македония и условията за започване на преговорния процес за членство в ЕС е ясно заявена и формулирана в редица документи - Двустранният договор между България и РСМ от 2017 година, Рамковата позиция, приета от МС на България на 9 октомври 2019 г. и  Декларацията на 44-тото НС на България от 10 октомври  същата година.

В същото време в изпълнение на Договора за добросъседство от 2017 г. бяха създадени съвместни комисии между България и РСМ, които трябваше да уредят спорните въпроси и да уеднаквят еднозначното, обективно и ясно тълкуване на редица въпроси и най вече в областта на историята. Работата на съвместната историческа комисия показа, че за целия този период РСМ не е готова да предприеме реални стъпки за изясняване на миналото, историята, културата и общите езикови корени. Насложените идеологически клишета в северномакедонските учебници, пропаганда и политическа риторика, които често имат претенция за научност са на път да се превърнат в агресивна външно-политическа доктрина, която  се свежда до отричане вече не само на всичко българско, но и всичко общо между двата народа, техните исторически, културни, книжовни и езикови корени. 

Братски, добросъседски или европейски е подходът да се рушат български военни гробища и да се разбиват паметни плочи на територията на РСМ? Както отбелязва акад. Георги Марков дори по времето на Крал Александър те са били съхранени и не са били разрушени. 

 30 години след като България беше първата страна, която призна Северна Македония за самостоятелна държава, Скопие все още отказва да разкрие архивите на мрачната Титова УДБА за да стане ясно кой носи отговорността за избиването, затварянето и интернирането на десетки хиляди души само защото са имали Българско самосъзнание. Може би страхът на властите в Скопие е в това да не се разбере и изясни истинския генезис,  кариерно развитие и зависимости на редица техни политици от новата история, създадени и отгледани под дебелата сянка на Коминтерна, а впоследствие на титовизма и неговите тайни служби? Разкриването на тези архиви и множеството исторически документи би било европейско и демократично, но не се прави. Разкриването им обаче би било истински катарзис за множество семейства в Република Северна Македония и България, които и до сега не знаят каква е била съдбата на техните деди, бащи и роднини. 

Липсата на политическа воля в Скопие относно възстановяване на историческата правда за съжаление върви ръка за ръка с нежелание за възстановявяне на човешката правда и на едно от основните права на личността – правото на собственост. Има ли готовност РСМ да приеме закони за реституцията, така както България ги прие в началото на 90-те години, по силата на които десетки, а може би и стотици хиляди наследници, в това число и северномакедонци, турци, евреи, арменци, румънци  и др. си възстановиха собствеността на своите фамилии или бяха обезщетени. Подобен законодателен акт би бил истински Европейски и демократичен и би позволил на хиляди родове от двете страни на границата да се съпреживеят отново като едно цяло и да се върнат към общите си корени. 

Защо Скопие, която е най-близката Балканска столица до София, продължава да провежда политиката на транспортна изолация? Няма жп връзка, няма изградена магистрала и дори бърз път. 

Защо и досега, когато Северномакедонски отбори  играят в България ние им ръкопляскаме и им се радваме, а когато Български отбор гостува в Скопие бива охулван, играчите обиждани, а Българския химн и знаме освирквани? 
Защо в България хората масово се гордеят, че родът им е с произход от Охрид, Битоля, Смилево, Струмица, Скопие, изобщо от Македония, откъдето между впрочем са близо една трета от министър-председателите на България след Освобождението  от Османската империя. В същото време всеки дръзнал да заяви Българския си произход в РСМ бива подлаган на репресии, ограничават му се правата за държавна и общинска работа и спрямо него се провежда целенасочена и държавно подкрепяна антибългарска сегрегация?

Дали това е Европейско и демократично? Това дори не е либерално. 

Горепосочените въпроси са тези, които Национална Инициатива за Единение /НИЕ/ считаме, че трябва да бъдат поставени открито от Министър-председателя Кирил Петков при разговорите с колегата му от Скопие.
Редом с тях, обаче, има още редица въпроси, на които Премиерът Петков трябва да отговори пред българските граждани. 

1. Съгласно чл. 105 на Конституцията външната политика на България се ръководи и осъществява от Министерския съвет. С какво Решение на МС и от коя дата Министър-председателят Кирил Петков е мандатиран да посети РСМ, както и да води преговори, с кого и за какво?

2. Съгласно УП на Министерство на външните работи/ДВ бр.5/15.01.2019 г., чл. 5, ал.1, т.2а, Министърът на външните работи е този, който подготвя провеждането на посещения на държавни и правителствени делегации на Република България в чужбина. По силата на каква разпоредба подготовката за  посещението на премиера Петков в РСМ се организира от неговия съветник Весела Чернева, а не от отговорните длъжностни лица и апарата на МВнР?

3. Ще намери ли време Премиерът Петков по време на визитата си в Скопие да се отбие до Охрид в църквата „Света Богородица Перивлепта“ за да поднесе цветя на гроба на видния Български книжовник, писател и учител Григор Пърличев, когото нашите Северномакедонски братя и приятели тачат и като свой. Точно на 18-ти януари се навършват 192 години от неговото рождение. И нека да припомним част от първото слово на Григор Пърличев след назначаването му за класен ръководител и учител в Априловската гимназия в Габрово през 1879 година: „Помните, прочее, че Майка България е в окаяно състояние. Помните, че Майка България е разкъсана на 5 части. Когато всички народности се съединяват, България биде разединена. Никога история не е забележила толика неправда. Майка България къто претарпе зверский ярем в разстояние на пет векове, днес тя плаче за изгубените си чяда Македония и Тракия. Тя плаче за плодородната Добруджа, тя плаче за Пирот, люлка на искусствата.....“

4. Би ли предложил Премиерът Петков на своя Северномакедонски колега да се запознае с архивните документи, налични както в България, така и в САЩ, относно дейността и работата на Американските  протестантски мисионери на Балканите в края на 19-ти век, по време на Илинденско-Преображенското въстание и по време на двете Балкански войни като Чарлз Морз, доктор Хенри Хаскел, Мери Минерва Хаскел, Едуард Бел Хаскел, Джеймс Франклин Кларк и др.? Ще цитираме само откъс от Меморандума, изготвен от Джеймс Кларк старши и други мисионери до Британския външен министър сър Едуард Грей от 5 август 1913 година във връзка с Букурещкия мирен договор и разделението на Македония: „След като познаваме от години Македония, било в резултат на пребиваване  или пътувания, или и двете заедно, на смесване с хората и живеене в техните домове, ние сме напълно убедени, че голямото мнозинство от населението на района, който наричаме „Македонско поле“ на нашата дейност, е българско по произход, език и обичаи и съставлява неразделна част от Българската нация.“ 

5.Ще изясни ли Премиерът Петков в разговорите си в Скопие веднъж завинаги въпроса за т.н. „македонско малцинство“ в България? 

Подсказваме: няма как държавно образование, създадено през 1945 г.  като Социалистическа Република Македония в състава на бившата Федеративна Република Югославия да претедира да има демографско и историческо присъствие в България, държава създадена преди повече от 13 века, запазила своето изконно историческо име, с което е позната в Европа и света оттогава. Със същото „историческо основание“  утре някой политик  може да лансира тезата за наличие  на историческо белгийско малцинство във Франция, както и за коренно исландско население в Дания.

6.Защо сред придружаващите Премиера Кирил Петков в Скопие няма нито един представител на Българската историческа наука, БАН или съвместната историческа комисия , учредена по договора от 2017 година, като чл.кореспондент проф. Иван Илчев, проф. доктор Ангел Димитров, проф. доктор Кирил Топалов и др?

Национална Инициатива Единение / НИЕ/ искрено се надяваме българските граждани и общественост да научат за резултатите от проведените от Премиера Петков срещи и постигнати договорености първо от самия него, а не от северномакедонски източници или партньорски посолства. Национална Инициатива Единение е готова по всяко време да помага с експертния потенциал на своите членове, анализите и информацията, която има за намиране на решение и преодоляване на проблемите във връзка с желанието за членство на РСМ в ЕС, което обаче не може да бъде за сметка на националните цели и приоритети на Република България и на ясно утвърдените принципи и критерии, заложени от ЕС.