- Автор: БТА
- 15 Юни 2021
- 788
- 32
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг говори пред медиите след срещата на върха на алианса. Снимка AP/БТА
Приоритети на НАТО
Като акценти в декларацията Столтенберг отбеляза:
- подкрепа за усилията за контрол над въоръжаването,
- оценката за действията на Русия и Китай,
- готовност за задълбочаване на ролята на алианса в уреждането на противоречията между съюзниците,
- укрепване на съвместното развитие на технологиите с общо финансиране,
- допълнително сътрудничество с Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея.
Участниците в срещата са приели цел до 2050 г. войските на НАТО с дейността си да не вредят на природата.
Китай
За първи път Китай е споменат в документ на НАТО едва преди 18 месеца, отбеляза Столтенберг. Той поясни, че доскоро Пекин не е създавал заплахи за сигурността, но в последното десетилетие действителността се е променила и това е общата оценка на съюзниците. По неговите думи има области за възможно сътрудничество с Китай, като опазването на околната среда и контрола над въоръжаването. В декларацията се казва, че нарастващото влияние на Китай може да създаде предизвикателства, с които трябва да се справим заедно като алианс. Ще ангажираме Китай с намерението да защитим интересите на сигурността на Алианса.
Русия и разширяването на алианса
В декларацията (в точка 3) се заявява, че агресивните действия на Русия представляват заплаха за евроатлантическата сигурност.
Столтенберг пък заяви в отговор на въпроси, че Русия няма думата или право на вето за разширяването на НАТО и пактът запазва силната си подкрепа за Украйна и Грузия. Той добави, че за разширяването на НАТО е необходимо единодушно решение на съюзниците, освен желанието на двете страни за присъединяване.
В изявлението се изтъква, че Русия е продължила да диверсифицира ядрения си арсенал, включително чрез разполагане на ракетни системи с малък и среден обсег. Русия разширява ядрения си потенциал, като разработва нови и дестабилизиращи оръжия. Продължава да използва агресивна и безотговорна ядрена реторика. Руската ядрена стратегия и всеобхватната модернизация, диверсификация и разширяване на системите за ядрено оръжие, включително качественото и количествено увеличение на руските нестратегически ядрени оръжия, все повече допринасят за по-агресивна позиция на стратегическо сплашване.
Ще продължим да работим в тясно сътрудничество за справяне с всички заплахи и предизвикателства, породени от Русия. Ще продължим да реагираме на влошената среда на сигурност, като засилваме позицията си на възпиране и отбрана, включително чрез присъствие в източната част на Алианса, се отбелязва в документа.
Там се казва, че НАТО не търси конфронтация и не представлява заплаха за Русия. Решенията, които взехме, напълно съответстват на нашите международни ангажименти и поради това не могат да бъдат разглеждани от никого като противоречащи на договора между НАТО и Русия.
Ще продължим да фокусираме диалога си с Русия върху критичните въпроси, пред които сме изправени. Конфликтът в и около Украйна при настоящите обстоятелства е първата тема в дневния ни ред, се казва в изявлението, където се добавя: "НАТО продължава да се ангажира в използване на добре съществуващите военни линии за комуникация между двете страни, за да насърчи предсказуемостта и прозрачността и да намали рисковете, и призовава Русия да го направи също. Ние продължаваме да се стремим към конструктивни отношения с Русия, когато нейните действия правят това възможно".
Афганистан и тероризмът
Генералният секретар допълни, че все още няма решение кой да поеме управлението на летището в Кабул. Той посочи, че на днешната среща е била потвърдена готовността да продължи финансирането за силите за сигурност и за институциите в Афганистан след приключването на близо 20-годишната мисия там на силите на алианса.
В декларацията по приоритетния въпрос за борбата срещу тероризма се казва, че "тероризмът, във всичките му форми и прояви, продължава да представлява пряка заплаха за сигурността на нашето население и за международната стабилност и просперитет". Подчертава се, че съюзниците ще продължат да се борят с тази заплаха с решителност и солидарност. "Докато нациите запазват основната отговорност за вътрешната си сигурност и собствената си устойчивост, борбата срещу тероризма изисква последователни, дългосрочни усилия от международната общност като цяло, включващи широк спектър от инструменти и участници."
Киберзаплахите
Киберзаплахите за сигурността на алианса са сложни, разрушителни, принудителни и стават все по-чести. Това наскоро беше илюстрирано от инциденти с рансъмуер и други злонамерени кибердейности, насочени към нашата критична инфраструктура и демократични институции, които могат да имат системни ефекти и да причинят значителни вреди, заявяват лидерите на страните от НАТО. "За да се изправим пред това нововъзникващо предизвикателство, днес одобрихме цялостната политика на НАТО за киберзащита, която ще подкрепи трите основни задачи на НАТО и цялостната възпираща и отбранителна позиция и допълнително ще повиши нашата устойчивост."
Страните членки потвърждават, че решението за това кога кибератака ще доведе до позоваване на член 5 от учредителния договор на НАТО ще бъде взето от Северноатлантическия съвет за всеки отделен случай.
Тръмп или Байдън
Столтенберг заяви, че НАТО е по-силна от отделните политически лидери. По неговите думи това е проличало в последните години при управлението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Различно е, отговори той на въпрос, как би сравнил Тръмп с президента Джо Байдън.
На какво залага България
Президентът Румен Радев изрази очакване за България да има преки ползи от днешните решения от срещата на върха на НАТО в Брюксел, които предвиждат общ бюджет и съвместни усилия за разработване на военни технологии.
Той съобщи пред български журналисти, че е разговарял с генералния секретар на пакта Йенс Столтенберг по този въпрос и очаква представители на новоутвърдените структури в тази област да посетят нашата страна за среща с академичните среди и военнопромишления комплекс.
По думите на президента част от приетите днес решения ще дадат възможност за по-активно участие на българската военна индустрия и наука, включително на частните и на прохождащите дружества.
На срещата на върха на НАТО през 2019 г. поставих въпроса за растящата дистанция между страните от пакта, разделени между производители и купувачи на оборудване, отбеляза държавният глава. По неговите думи производителите развиват собствените си икономики, докато страни като нашата, с ограничени възможности, допринасят за развитието на чуждите социални системи, защото се налага да внасят оборудване.
България трябва да работи активно във всички направления, така че индустрията, науката и младите хора да се чувстват пълноценни и да извличат ползи от членството в НАТО, смята президентът Радев.
Източници: БТА, dnes.dir.bg
