Николай Павлович, "Момиче"
Българското възражданее епоха на икономически, социален и културен подем на българската народност в Османската империя. Началото на този процес се отнася към средата на XVIII в., ознаменува се с „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски през 1762, и завършва с революционните движения и Освобождението през 1878 г.
В изложбата са събрани на едно място икони и портрети на най-значителните възрожденски художници – от големите тревненци Йоаникий, папа Витан и Симеон Цонюв, през представителите на Самоковската школа, сред които се извисява творчеството на най-значителния реформатор – Захари Зограф, на Тома Вишанов и забележителните зографи от Елена, до творбите на академичните художници Николай Павлович, Станислав Доспевски, Христо Цокев, Димитър Добрович, на художника-революционер и съратник на Васил Левски реформатор – Георги Данчов.
Проектът е финансиран от Национален фонд „Култура“ в рамките на Културната програма за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз - 2018, и е подкрепен от Първа инвестиционна банка.