На Сирни Заговезни днес се иска прошка

<p>Празникът е подвижен и се отбелязва в неделята, 7 седмици преди Великден, и една седмица след Месни Заговезни. Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината (Великия пост), с него се свързват и кукерските игри и не на последно място - прошката.</p> <p>Сирница е имал изключително важно място и значение в народните обичаи, най-вече като празник на прехода от зимния към летния цикъл, а и като символ на очистването. Преминаването от едно към друго състояние, както и пречистването, изискват достатъчно време и сериозна подготовка, така че дните преди и след Сирница, са натоварени със задачи и смисъл. Според православните канони в деня на Сирни Заговезни за последно се ядат храни от животински произход - след това започва заговяването, т. е. постенето.</p> <p>Подготовката за заговяването започва от съботата преди Месни Заговезни (предишната неделя), когато е Голяма Задушница - тогава почитаме и се прощаваме с мъртвите.</p> <p>За да продължим напред по пътя на очистването, от Месни Заговезни нататък не ядем месо. Самият ден на Сирна Неделя започва с ходене на гости при по-възрастни близки, кумове и роднини, за да искат по-младите прошка от по-старите с думите &bdquo;прощавай&rdquo; и да получават отговор &bdquo;Господ да прощава. Да си простен&rdquo; или &quot;Просто да ти е&quot;. Опрощаването между хората също е част от подготовката за дългото изпитание на постите.</p> <p>Ритуалните храни на Заговезни са обикновени - на масата се слагат риба, рибник, масло, варени яйца, сирене и баница, в наши дни и халва.</p>