Всеки, който бе тръгнал от Бургас с идеята, че може да разчита на определено време, за което да стигне до своята дестинация, трябваше да забрави за плановете си. Сред десетките хиляди хора, които станаха жертва на издевателството за повече от четири часа, се чуха гласове за спешна необходимост при започналото пътуване, но това не трогна нито един от блокадата. Всеки опит на пътуващите да преговарят с протестиращите срещна заплахи за побой и саморазправа, както и множество грозни обиди. Сред агресорите един крещеше на пътуващите, че като ги бие парата да си плащат бензина, той иска 50 процента намаление на гоивата и нула данъци за старата си кола.
Според обобщените данни в репортаж на Нова телевизия, 400 души са блокирали изхода на Бургас. На „Тракия“ блокадите са били „на всеки километър“ – както на изхода от Бургас, така и на Стара Загора; по пътя Стара Загора-Казанлък; в района на Сливен и Ямбол.
На изхода на Бургас полицай от пристигналата патрулка заяви, че той ще води бавно колона от автомобили, за да се случва все пак някакво движение. Още първата кола, която се подреди зад него, бе блокирана от протестиращите. Полицаят безпомощно вдигна рамене и призна: „Наистина нищо не мога да направя!“
За разлика от София, където жителите разполагат с достатъчно алтернативи за предвижване или просто не отиват никъде, то хората, насилствено блокирани по пътищата, включително и на алтернативните, се превърнаха в преки жертви на пълната безпомощност на полицията дори да осигури коридор за хората, които са в реална нужда.
Неофициалното обяснение на полицай на „Тракия“, който мълчаливо изгледа как протестиращ „прегледа“ болното момченце в автомобила на разплаканата му майка, а също крясъците на протестиращите бе, че ако се стигне до масов бой, а полицията не разполага с механизъм да предотврати последствията.