МОН отчете рекордно ниски оценки на матурата по български език

МОН отчете рекордно ниски оценки на матурата по български език
Средното ниво от матурите по български език през 2019 г. е достигнало оценка от "Добър 4.06" - най-слабото представяне на завършващите средно образование от въвеждането на системата за държавни зрелостни изпити. Това става ясно от анализа на МОН, който беше представен днес.


Зрелостниците, получили 100 от 100 точки на матурата по български език, са се увеличили в сравнение с 2018 г. - от 215 до 226. В същото време има седемкратно увеличение на броя ученици с 0 точки.

 

Възпитаниците на четири гимназии в София са сред тези с най-добър резултат от матурата по български език и литература - 91 НЕГ "Проф. Константин Гълъбов", 73 СУПЧЕ "Владислав Граматик", 164 ГПИЕ "Мигел де Сервантес" и Американския колеж. Най-слаби постижения са отчетени в училища в Шумен, Хасково, Разград, Ямбол, Силистра и Кърджали.

 

Оценките от втория задължителен изпит са на средна оценка от "Много добър 4.67", съобщават от МОН. Най-високите точки в този изпит се получават по предмети, избирани от най-малко зрелостници - немски, френски или испански език. Най-ниски оценки са получени при изпитите по география и икономика, биология или философия за 12-токласниците.

 

Слаби резултати са засечени и в матурата по история. За сметка на това се забелязва сравнително високо средно ниво на изпита по английски език, който е избран от над 14 000 зрелостници.

 

МОН е отчел необичайно разместване в класацията на училищата с най-висок резултат на втората матура - оказва се, че на трето място по успех се нарежда СУ "Христо Ботев" от село Чепинци, в област Смолян. Това училище е надминало по резултат Американския колеж, Испанската гимназия, Природоматематическата гимназия в София и др.

 

Това училище се появява за първи път в класацията. В него е имало 26-ма зрелостници, като по-голямата част от тях са се явили на втората матура по биология и здравно образование. От 2008 г. училището има високи резултати по биология и здравно образование, а сегашният му успех се дължи на добрата работа на учителката Даниела Куцева, която е с 23-годишен педагогически стаж, обясни заместник-министър Таня Михайлова. Тя добави, че учителката е направила две пробни матури по биология със зрелостниците от училището.

 

Източник: Епицентър. бг, Дир. бг

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • баба ви от Горно Нанадолнище

    14 Юни 2019 22:05ч.

    Останах потресена гледайки реклама на DVDс народни песни;Не си спомням точно, но надписът започваше така: "Мойте песни..." Е, какво да очакваме от децата като неграмотността наднича от всяка реклама, изказвания на политици и социолози, писания във фейсбук и т.н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    14 Юни 2019 23:32ч.

    Вие какво очаквате от мангализирана страна , където българчетата се тръшкат на " хитовете " на Азис и фики !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всичко започва с един добър учител!

    15 Юни 2019 2:02ч.

    като учителката Даниела Куцева... Особено внимание и усилия трябва да се насочат към подготовката на учителите. Може би не се срещат често всеотдайни учители, които наистина милеят за децата и се опитват да ги подготвят за живота, но всички които сме имали късмета да попаднем на такива учители ги помним, обичаме и уважаваме за цял живот! Така, че повишаване на уяителските заплати и стимули при подбора на студенти в педагогичните дисциплини е пътят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Образованието ще е първият приоритет в програма на ГЕРБ

    15 Юни 2019 7:08ч.

    я министърът да каже защо е така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    15 Юни 2019 14:22ч.

    Най-вероятно учениците с много добри и отлични резултати живеят в семейства, за които образованието Е ценност, а увеличаващият се брой ученици с 0 точки са от семейства, за които образованието НЕ е ценност. Това показва колко незначителна е ролята на държавата за промяна в положителна посока и колко погрешна е политиката на монополното образование. Защото и с държава и без нея, просвещението ще бъде важно за определен кръг хора и няма да бъде важно за друг кръг хора. Поставянето на задача за всеобщо масово образование, интеграция и равен старт, което е ограничило правомощията на семействата да създават училища, на което винаги са имали право, всъщност не е постигнало тази своя цел, масово учениците да са образовани. Както винаги, държавните рестрикции не пречат на негативните процеси, те пречят само на прогреса. Винаги се питат групите, които искат да бъдат свободни, ама как вие ще постигнете ниво... а как държавата го постига? Никак, тя бележи резултати само там, където семействата и без друго бележат резултати, а точно тези семейства биха подходили и към създаването на нови образователни продукти и системи. Към създаването на такива няма да тръгнат семейства, за които образованието не е ценност. Дори да допуснем, че биха били на по-ниско ниво, което обикновено не се случва в частния сектор, то сравнението с тези кръгли нули, които постига МОН говори в полза на липсата на каквито и да било разумни доводи, да се ограничава обществото. Щом като ти може да имаш ученик, който да има нула точки, значи той не се е сетил дори да налучква, защото и без знания да беше отбелязал някакви отговорите, случайността щеше да му даде и верни попадения. А тези ученици всяка година са получавали документ за завършено образование. Когато имаш ниво нула (с документ за завършено образование), нямаш право да бъдеш монополист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи